На прага на ЕС бушува война, икономиката е в криза,

Ще получи ли ЕС военен бюджет?

На прага на Европейски Съюз бушува война , стопанската система е в рецесия , изборите в Европа наподобява ще нанесат голям удар върху неговите институции, а в този момент блокът се приготвя за най-тежката си борба от години насам, а точно за своите финанси , съобщи „ Politico “.

Малко неща в 27-членния блок са толкоз яростно политически , колкото договарянията за седемгодишния му бюджет , възлизащ на към трилион евро. Предвид обстоятелството, че все по-агресивната Русия и световното напрежение от Ивицата Газа до остров Тайван подкопават възприятието за лично задоволство на Европа, настояванията Европейски Съюз да възнамерява вложенията си по метод, който да му даде сигурност в защитителен проект , стават все по-силни.

„ Бюджетът е политика, изразена в числа “, съобщи Йоханес Хан , еврокомисарят въпросите на бюджета и администрацията.

Както наподобява, най-малко към този момент тази политика е доминирана от войната . Войната на Русия в Украйна – страна, която желае да се причисли към Европейски Съюз и се нуждае от финансова поддръжка, с цел да се отбрани и възвърне, промени радикално обстановката. И въпреки всичко, досега няма консенсус по въпроса дали сигурността е това, за което блокът би трябвало да харчи предпочитано парите си. Йоханес Хан ще даде началото на полемиките по този въпрос, които евентуално ще продължат през идващите три години и половина. Планирано е през днешния ден той да оглави конференция в Брюксел, която се чака да огромен брой водачи и висши чиновници от целия блок и отвън него.

Въпросите, на които би трябвало да се отговори от в този момент до края на 2027 година, са следните: Как ще бъдат събрани средствата? Колко би трябвало да бъдат те? Кой и защо би трябвало да ги изразходва? Трябва ли държавните управления в потребност да получат финансова поддръжка без въпроси или това би трябвало да се случва при избрани условия? И в случай че всичко това звучи напрягащо и изтощително, то и високопоставените лица към този момент подхождат към тематиката с възприятие на отмалялост и боязън .

Без Ангела Меркел

Бюджетът или по този начин наречената многогодишна финансова рамка /МФР/ на Европейски Съюз постоянно се утвърждава доста мъчно , защото всяка цифра би трябвало да бъде съгласувана с всички 27 държавни управления. Преговорите за интервала 2028-2034 година се обрисуват да бъдат още по-ожесточени отпреди, поради обстоятелството, че последния път те приключиха с петдневна интензивна среща на върха, осъществена с присъединяване на водачите след повече от две години полемики сред държавните управления и техните представители в Брюксел.

„ Проблемът е, че този път не можем да разчитаме на Ангела Меркел “, разяснява един посланик, който пожела анонимност , визирайки обстоятелството, че немския канцлер имаше навика да посредничи при сключването на спорни покупко-продажби сред водачите в блока.

Според източника водачът, на който Европейски Съюз въпреки всичко може да разчита за поддръжка , е Виктор Орбан – министър-председателят на Унгария. Орбан е другарски надъхан към съветския президент Владимир Путин, което затрудни процеса за подкрепяне на Украйна, а вследствие на това средствата, предопределени за страната му, бяха краткотрайно замразени, а по-късно отблокирани. Това безспорно се отразява на дебатите в границите на Европейски Съюз.

Фигурата на Орбан обаче не е единствената, която провокира несъгласия . Лидерите на страните от блока са надълбоко разединени по въпроса какъв би трябвало да бъде техният главен приоритет – да поддържат оръжейната си промишленост в лицето на все по-войнствено настроения Кремъл или да усилят екологичните вложения за реализиране на задачите си в региона на климата. Те не трябва да подценяват обстоятелството, че понастоящем към две трети от бюджета се изразходва за субсидиране на селскостопанската промишленост на блока и инфраструктурни планове в най-бедните райони на Европа. Освен това съществува и икономическа вероятност, която може да направи спомагателните разноски мъчно възвръщаеми . През последните месеци икономическият напредък се намали , частично вследствие на внезапното повишение на лихвените проценти за ограничение на инфлацията. Според Европейската комисия се чака стопанската система да нарасне едвам с 0,9 % през тази година, което е извънредно ниско спрямо 2025 година, когато тази цифра е била 1,7 %.

„ Когато има доста незабавна потребност от финансова поддръжка като обстановката, обвързвана с защитата в изискванията на войната в Украйна, намираме запаси, само че за други дълготрайни потребности, които не са толкоз забележими, като изменението на климата, е доста по-трудно да се активизират дейности, “, твърди Еулалия Рубио , откривател в мозъчния концерн на Института „ Жак Делор “.

Държави, които се считат за по-малко наранени от войната в Украйна, като Испания, се опълчват на увеличението на военните разноски.

„ Отбраната не може да бъде единственият приоритет, нуждаем се от уравновесен метод “, разяснява анонимно и различен посланик.