Климатичната криза върху океаните и леда застрашава един милиард души
Въздействието на климатичната рецесия върху океаните и леда заплашва един милиард души. Това предизвестява последният отчет на Организация на обединените нации, за който осведомиха от интернационалната природозащитна организация WWF.
Според учените нито една част от света няма да остане незасегната. Климатичните промени водят до стопляне на океаните и до размразяване на глетчерите и ледената завивка на планетата. Това провокира внезапно повишаване на морското ниво, което може да засегне един милиард души до 2050-а, сигнализира Специалният отчет на Междуправителствения панел за климатичните промени, озаглавен „ Океаните и криосферата на фона на изменящия се климат “, показан през вчерашния ден в Монте Карло.
Разработен от над 100 специалисти от 30 страни, документът хвърля светлина върху рисковете, пред които са изправени хората и природата в следствие от трагично изменящото се положение на океаните, полярните региони и ледниците. Според учените тези промени са необратими, даже и положението на климата да се стабилизира. Те се отразяват на полярните типове като моржове и пингвини, чието местообитание – морският лед, изчезва.
„ Безпрецедентното размразяване на ледените покривки на Гренландия и Антарктида е най-големият принос към световното повишение на морското ниво, което ще засегне всички ни “, предизвестява доктор Питър Уинсор, шеф на Арктическата стратегия на WWF.
„ Все още можем да спасим елементи от нашата криосфера, само че би трябвало да действаме в този момент. Днес четири милиона души, живеещи в Арктика, би трябвало да се оправят с изчезващи източници на храна и да се борят океанът да не потопи домовете им. “
До средата на века повишението на морското ниво и миграцията на рибата в следствие от стоплянето на водата ще изложи на риск хората, населяващи ниско разположените крайбрежни региони. Това може да докара до огромни миграционни процеси. Експертите акцентират, че към момента можем да овладеем най-страшните опасности посредством внезапно понижаване на въглеродните излъчвания. А опазването и възобновяване на екосистемите ще дадат на хората повече време да се приспособяват към измененията в климата.
„ Крайбрежните екосистеми като мангровите гори и влажните зони могат да бъдат част от решението. Те могат да ни предпазят от рисковите проявления на климата и от ерозията на крайбрежията, да отстранен въглерода от въздуха и да обезпечат местообитание за рибата, от която зависи поминъкът на стотици милиони хора, “ разяснява Хайке Веспер, шеф по запазване на морската среда във WWF Германия.
Докладът идва след Срещата на върха на Организация на обединените нации с фокус върху климата, на която най-големите международни замърсители не съумяха да отговорят на апела на генералния секретар Антониу Гутериш за въвеждане на амбициозни и съответни проекти за по-нататъшно понижаване на излъчванията.
„ Не можем да си играем с живота на хората. Съществуващите задължения на държавните управления за битка с изменението на климата са незадоволителни. Световните водачи би трябвало да влагат в бързи и дълбоки съкращения на излъчванията парникови газове, както и в доста увеличение на финансирането за стабилно развиване и акомодация към новите условия “, прикани доктор Стивън Корнелиус, основен консултант по изменението на климата във WWF.
Около 670 милиона души (10 % от международното население) живеят във високопланински региони и зависят от реките, захранвани от ледници. Тяхното последователно размразяване обаче в дълготраен проект ще лиши тези места от достъп до прясна вода. Това ще засегне производството на храна и сила и ще се отрази отрицателно върху стопанските системи на най-уязвимите общности. Ще се усили и световният напън върху популациите от сладководни типове, които към този момент са в пагубно положение. Докладът на WWF „ Жива планета “ сочи, че те са намалели с 83 % от 1970-а насам.
Според учените задържане на стоплянето до 1.5°C към момента е осъществимо и човечеството разполага с технологиите и финансовите средства да го реализира. Във връзка с това WWF България приканва политиците да се ангажират по-сериозно с проблемите на климата и да разработят тактика за акомодация към изменящите се условия, приканва бизнеса да влага повече в нисковъглеродни технологии, а всички жители – да използваме чиста сила, добивана от възобновими източници.
Според учените нито една част от света няма да остане незасегната. Климатичните промени водят до стопляне на океаните и до размразяване на глетчерите и ледената завивка на планетата. Това провокира внезапно повишаване на морското ниво, което може да засегне един милиард души до 2050-а, сигнализира Специалният отчет на Междуправителствения панел за климатичните промени, озаглавен „ Океаните и криосферата на фона на изменящия се климат “, показан през вчерашния ден в Монте Карло.
Разработен от над 100 специалисти от 30 страни, документът хвърля светлина върху рисковете, пред които са изправени хората и природата в следствие от трагично изменящото се положение на океаните, полярните региони и ледниците. Според учените тези промени са необратими, даже и положението на климата да се стабилизира. Те се отразяват на полярните типове като моржове и пингвини, чието местообитание – морският лед, изчезва.
„ Безпрецедентното размразяване на ледените покривки на Гренландия и Антарктида е най-големият принос към световното повишение на морското ниво, което ще засегне всички ни “, предизвестява доктор Питър Уинсор, шеф на Арктическата стратегия на WWF.
„ Все още можем да спасим елементи от нашата криосфера, само че би трябвало да действаме в този момент. Днес четири милиона души, живеещи в Арктика, би трябвало да се оправят с изчезващи източници на храна и да се борят океанът да не потопи домовете им. “
До средата на века повишението на морското ниво и миграцията на рибата в следствие от стоплянето на водата ще изложи на риск хората, населяващи ниско разположените крайбрежни региони. Това може да докара до огромни миграционни процеси. Експертите акцентират, че към момента можем да овладеем най-страшните опасности посредством внезапно понижаване на въглеродните излъчвания. А опазването и възобновяване на екосистемите ще дадат на хората повече време да се приспособяват към измененията в климата.
„ Крайбрежните екосистеми като мангровите гори и влажните зони могат да бъдат част от решението. Те могат да ни предпазят от рисковите проявления на климата и от ерозията на крайбрежията, да отстранен въглерода от въздуха и да обезпечат местообитание за рибата, от която зависи поминъкът на стотици милиони хора, “ разяснява Хайке Веспер, шеф по запазване на морската среда във WWF Германия.
Докладът идва след Срещата на върха на Организация на обединените нации с фокус върху климата, на която най-големите международни замърсители не съумяха да отговорят на апела на генералния секретар Антониу Гутериш за въвеждане на амбициозни и съответни проекти за по-нататъшно понижаване на излъчванията.
„ Не можем да си играем с живота на хората. Съществуващите задължения на държавните управления за битка с изменението на климата са незадоволителни. Световните водачи би трябвало да влагат в бързи и дълбоки съкращения на излъчванията парникови газове, както и в доста увеличение на финансирането за стабилно развиване и акомодация към новите условия “, прикани доктор Стивън Корнелиус, основен консултант по изменението на климата във WWF.
Около 670 милиона души (10 % от международното население) живеят във високопланински региони и зависят от реките, захранвани от ледници. Тяхното последователно размразяване обаче в дълготраен проект ще лиши тези места от достъп до прясна вода. Това ще засегне производството на храна и сила и ще се отрази отрицателно върху стопанските системи на най-уязвимите общности. Ще се усили и световният напън върху популациите от сладководни типове, които към този момент са в пагубно положение. Докладът на WWF „ Жива планета “ сочи, че те са намалели с 83 % от 1970-а насам.
Според учените задържане на стоплянето до 1.5°C към момента е осъществимо и човечеството разполага с технологиите и финансовите средства да го реализира. Във връзка с това WWF България приканва политиците да се ангажират по-сериозно с проблемите на климата и да разработят тактика за акомодация към изменящите се условия, приканва бизнеса да влага повече в нисковъглеродни технологии, а всички жители – да използваме чиста сила, добивана от възобновими източници.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ