Европейско възпитание. Имаме право на размисъл
Във всяка изненада постоянно има освен това. Това, че нещата нормално не са в наша власт, напълно не значи, че не зависят от нещо друго. Най-често от това, в чиято власт сме самите ние. Тези дни, под тътена на митингите, в един от безразборните купове книги в писателската ми стая се откри неугледно остаряло издание: „ Европейско образование ” от Ромен Гари. Чак толкоз остаряло не (1946), имам и по-стари. Неугледно – да. Корицата липсва, отпечатано е на груба военновременна хартия, страниците са разрязвани с нож, от времето са станали млечнокафяви. Заглавието ми се видя многозначително: митингите на открито са тъкмо против една политическа мощ, чието несъразмерно туловище е препречило пътя на страната към Европа. И това, както ви предизвестих, също не е случайност: партия за европейско развиване да ни разделя точно от европейската ни орис. Не можем да се слеем с континента, европейското образование (и прехранване!) е приватизирано от група жители за ЕРБ. До обещаното развиване са се добрали единствено българите, просмукали се поединично през кордона на тези, които дирижират стандарта, напредъка, духовността и нравите на впримченото в тяхно предписание население.
„ Европейско образование ” бе част от странния книжовен избор на моите летни ваканции в Беглеж
Бил съм десетинагодишен и съм се задоволявал с каквото има по книжните рафтове на дядовия ми дом: „ Смъртта на Дантон ”, „ Хляб наш насущний ” и прочие бяха моите „ детски ” романи на село. Корицата на „ Европейско образование " пресичаха няколко мравки, не нарисувани, а жестоко начертани от незнайния художник. Корицата е откъсната, само че изданието фигурира в уеб страниците на днешни антиквари и там сверих загатна си – мравките са същите. Същата е и книгата, чудесно преведена и издадена незабавно след публикуването й в Европа (1945). („ Европейско възпитане ” от Ромен Гари, превод от френски Адриана Сотирова, издателство „ Звезда ”, София.) Този бърз, съвсем неотложен превод си изяснявам с това, че създателят незабавно след войната е назначен втори секретар на френското посолство в София. Тук той прекарва забавно и динамично и десетилетия по-късно разказва този престой занимателно и духовито.
Всъщност Ромен Гари не умее да живее другояче, освен интересно и динамично, животът му е все подобен, с случки и обрати – сред тях и фамозната литературна мистификация на века под псевдонима Емил Ажар. Сам той се дефинира като притежател на примес от еврейска, казашка и татарска кръв, изселник в Стара Европа от Руската империя, наследник на амбициозна и възторжена майка, която го тласка към високите европейски цели и стандарти, минал през огненото небе на над два континента, с цел да напише в една ламаринена колиба на британско военно летище магичната книга от моето детство „ Европейско образование ”.
Не мога да подмина една от необяснените мистерии на неговото родословие, която като че ли обосновава силата на неговия писателски ген. През цялата война той получава всяка седмица писмо от майка си, в което тя го надъхва за героизъм и за победа. Когато се завръща във Франция, учуден научава, че тя от три години е в гроба, а преди гибелта си е написала 250 писма, които нейна позната му е изпращала, с цел да поддържа с тях духа му и да го пази от гибел. Мисля, че тази концепция и някаква заръка, кодирани в тези писма, ненапълно изясняват силата и неизчерпаемостта на създателя, написал десетки романи и изумявал Европа със своите писателски превъплъщения. Когато избира гибелта си, Ромен Гари се прости по този начин: „ Добре се позабавлявах. Благодаря и довиждане! ”
Четох я през последния уикенд в Балкана, на брега на митичната в моя живот река Бели Осъм
Дори след по-малко минали десетилетия множеството неща от предишното ни наподобяват смалени, като че ли редактирани от времето. Но както същинските пълноценни книги „ Европейско образование ” е непокътната. И в този момент, след един изпълнен с написани и прочетени текстове живот, тя вдъхва необичайно, неразгадаемо, мъчно за осъзнаване благоговение. Оказва се, читателю, че аз... помня тези страници, че от време на време просто знам изречението, което ще последва, че давам отговор тъкмо, точно на въпросите, които героите си подават в своите разговори. Мнозина ще потвърдят, че не помня даже написаното от мен самия, че опитите ми да изрецитирам някое свое стихотворение нерядко приключват на първия куплет или би трябвало публиката да подсказва. А тук помня реплики, описания, пейзажи в тази невероятна книга, помня ги по този начин, като че ли съм ги знаел през всичките години, изтекли от далечното ми детство. И това е първият книжовен „ опит ”, прощъпулникът ” на бойния летец Ромен Гари от ламаринената колиба на британското военно летище. Далече преди най-прочутите му романи, надалеч преди двете награди „ Гонкур ”. Една книга, която се промушва през паяжините на българската литературна памет (всъщност, има и други, по-нови издания) като че ли с цел да укрепи някак безславните ни към този момент европейски мечтания.
Нейните герои са разнообразни, постоянно противположни, те обитават света на войната – съдружници или врагове, през днешния ден в никакъв случай не бихме признали какъв брой са свързани те, хора от разнообразни точки на страданието, от другите цветове на жестокостта. Озверелият, настървен свят при Ромен Гари е изненадващо обединен – нещо, което през днешния ден в никакъв случай не бихме позволили, даже на хартия. Действащите лица нормално играят по един епизод, за множеството от тях финален. Дори музиката и любовта са показани в своята изключителна неспособност. Композицията му е нехайна и шеметна – като че ли сме въведени в работилницата, в която ще се майстори модерната следвоенна прозаичност.
Накрая той споделя корицата на българското издание. По неговото изложение във финала художникът ще я нарисува. Но като че ли споделя всичко и на нас, през днешния ден, в дните на нашите митинги и „ въстания ”. Като в някакъв превод на нашия живот, издиктуван за бъдещето, преди множеството от нас да са били родени.
„ Подпоручик Твардовски – написа Гари – изважда от джоба си дребното томче и го поставя на земята, на пътя на мравките. Но би трябвало напълно друго нещо, с цел да принудиш мравките да се отклонят от хилядагодишния си път. Те се катерят по трудността и вървят равнодушно и забързано, по странните думи, начертани върху хартията с огромни черни букви: „ Европейско образование ”. Влачат настойчиво смешните си сламки. Трябва напълно друго нещо, а не една книга, с цел да ги принудиш да се отклонят от пътя си, пътя, който милиони други мравки преди тях са следвали, който милиони други мравки също са начертали... Светът, където страдат и умират хората, е същият като този, в който страдат и умират мравките...Без в никакъв случай да спреш, с цел да поемеш мирис или с цел да попиташ за какво... ”
Ромен Гари познава света, познава и неговото грядуще. Но на корицата е поставил необяснимата и в този момент дума „ образование ”. Предвидил е всичко, въпреки това да наподобява на някоя от неговите загадки. А след думата „ КРАЙ ” е добавил: „ По време на интервенция с групата „ Лорен ”. Англия, есента 1943 год. ” Единственото конкретизиране, което е сметнал, че ни дължи. Имаме право на размисъл, с цел да разбираем и него...
„ Европейско образование ” бе част от странния книжовен избор на моите летни ваканции в Беглеж
Бил съм десетинагодишен и съм се задоволявал с каквото има по книжните рафтове на дядовия ми дом: „ Смъртта на Дантон ”, „ Хляб наш насущний ” и прочие бяха моите „ детски ” романи на село. Корицата на „ Европейско образование " пресичаха няколко мравки, не нарисувани, а жестоко начертани от незнайния художник. Корицата е откъсната, само че изданието фигурира в уеб страниците на днешни антиквари и там сверих загатна си – мравките са същите. Същата е и книгата, чудесно преведена и издадена незабавно след публикуването й в Европа (1945). („ Европейско възпитане ” от Ромен Гари, превод от френски Адриана Сотирова, издателство „ Звезда ”, София.) Този бърз, съвсем неотложен превод си изяснявам с това, че създателят незабавно след войната е назначен втори секретар на френското посолство в София. Тук той прекарва забавно и динамично и десетилетия по-късно разказва този престой занимателно и духовито.
Всъщност Ромен Гари не умее да живее другояче, освен интересно и динамично, животът му е все подобен, с случки и обрати – сред тях и фамозната литературна мистификация на века под псевдонима Емил Ажар. Сам той се дефинира като притежател на примес от еврейска, казашка и татарска кръв, изселник в Стара Европа от Руската империя, наследник на амбициозна и възторжена майка, която го тласка към високите европейски цели и стандарти, минал през огненото небе на над два континента, с цел да напише в една ламаринена колиба на британско военно летище магичната книга от моето детство „ Европейско образование ”.
Не мога да подмина една от необяснените мистерии на неговото родословие, която като че ли обосновава силата на неговия писателски ген. През цялата война той получава всяка седмица писмо от майка си, в което тя го надъхва за героизъм и за победа. Когато се завръща във Франция, учуден научава, че тя от три години е в гроба, а преди гибелта си е написала 250 писма, които нейна позната му е изпращала, с цел да поддържа с тях духа му и да го пази от гибел. Мисля, че тази концепция и някаква заръка, кодирани в тези писма, ненапълно изясняват силата и неизчерпаемостта на създателя, написал десетки романи и изумявал Европа със своите писателски превъплъщения. Когато избира гибелта си, Ромен Гари се прости по този начин: „ Добре се позабавлявах. Благодаря и довиждане! ”
Четох я през последния уикенд в Балкана, на брега на митичната в моя живот река Бели Осъм
Дори след по-малко минали десетилетия множеството неща от предишното ни наподобяват смалени, като че ли редактирани от времето. Но както същинските пълноценни книги „ Европейско образование ” е непокътната. И в този момент, след един изпълнен с написани и прочетени текстове живот, тя вдъхва необичайно, неразгадаемо, мъчно за осъзнаване благоговение. Оказва се, читателю, че аз... помня тези страници, че от време на време просто знам изречението, което ще последва, че давам отговор тъкмо, точно на въпросите, които героите си подават в своите разговори. Мнозина ще потвърдят, че не помня даже написаното от мен самия, че опитите ми да изрецитирам някое свое стихотворение нерядко приключват на първия куплет или би трябвало публиката да подсказва. А тук помня реплики, описания, пейзажи в тази невероятна книга, помня ги по този начин, като че ли съм ги знаел през всичките години, изтекли от далечното ми детство. И това е първият книжовен „ опит ”, прощъпулникът ” на бойния летец Ромен Гари от ламаринената колиба на британското военно летище. Далече преди най-прочутите му романи, надалеч преди двете награди „ Гонкур ”. Една книга, която се промушва през паяжините на българската литературна памет (всъщност, има и други, по-нови издания) като че ли с цел да укрепи някак безславните ни към този момент европейски мечтания.
Нейните герои са разнообразни, постоянно противположни, те обитават света на войната – съдружници или врагове, през днешния ден в никакъв случай не бихме признали какъв брой са свързани те, хора от разнообразни точки на страданието, от другите цветове на жестокостта. Озверелият, настървен свят при Ромен Гари е изненадващо обединен – нещо, което през днешния ден в никакъв случай не бихме позволили, даже на хартия. Действащите лица нормално играят по един епизод, за множеството от тях финален. Дори музиката и любовта са показани в своята изключителна неспособност. Композицията му е нехайна и шеметна – като че ли сме въведени в работилницата, в която ще се майстори модерната следвоенна прозаичност.
Накрая той споделя корицата на българското издание. По неговото изложение във финала художникът ще я нарисува. Но като че ли споделя всичко и на нас, през днешния ден, в дните на нашите митинги и „ въстания ”. Като в някакъв превод на нашия живот, издиктуван за бъдещето, преди множеството от нас да са били родени.
„ Подпоручик Твардовски – написа Гари – изважда от джоба си дребното томче и го поставя на земята, на пътя на мравките. Но би трябвало напълно друго нещо, с цел да принудиш мравките да се отклонят от хилядагодишния си път. Те се катерят по трудността и вървят равнодушно и забързано, по странните думи, начертани върху хартията с огромни черни букви: „ Европейско образование ”. Влачат настойчиво смешните си сламки. Трябва напълно друго нещо, а не една книга, с цел да ги принудиш да се отклонят от пътя си, пътя, който милиони други мравки преди тях са следвали, който милиони други мравки също са начертали... Светът, където страдат и умират хората, е същият като този, в който страдат и умират мравките...Без в никакъв случай да спреш, с цел да поемеш мирис или с цел да попиташ за какво... ”
Ромен Гари познава света, познава и неговото грядуще. Но на корицата е поставил необяснимата и в този момент дума „ образование ”. Предвидил е всичко, въпреки това да наподобява на някоя от неговите загадки. А след думата „ КРАЙ ” е добавил: „ По време на интервенция с групата „ Лорен ”. Англия, есента 1943 год. ” Единственото конкретизиране, което е сметнал, че ни дължи. Имаме право на размисъл, с цел да разбираем и него...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ