Просвещението
Във всичките нации по света сме чели или слушали истории и митове за феи или „ мънички хора. Колко хора в действителност имат вяра във феите? Знаете ли, че индианските племена и други култури на планетата са имали лични вярвания, че съществуват феи? Наричали ги „ дребни хора “.
Феите нормално се изобразяват като изумително красиви девойки. Това може да бъде проследено освен измежду американците, само че и в съвсем всяка просвета, където има приказки и митове за феи или „ дребни хора “.
Има забавна история
за „ дребната мумия “, която била открита през 30-те години в планината Сан Педро. Тъй като в пещера е била открита тази дребна мумия, се допуска, че там е живяла мъничка раса от хора. Тази дребна мумия седяла изправена и имала сплеснат череп. Също по този начин имала кафява кожа и била висока към 7 инча.
Може ли тази дребна мумия да е доказателство, че „ дребните хора “, в които толкоз мощно имат вяра индианците, в действителност са същесвували? За страдание дребната мумия изчезнала, и по този метод завършили спомагателните опити с нея. Това се случило в края на 50-те години на предишния век. Повечето от учените, изучавали фотосите и мумията, настояват, че това е просто мумия на недорасъл плод. Но бил заложен въпросът, за какво тогава дребната мумия имала цялостен набор от костни зъби?
Ако някой в действителност успее да откри и изучи тази дребна мумия, тогава бихме могли да открием, че в действителност са съществували или съществува такова нещо като „ дребни хора “. Могат ли да бъдат свързани с многото митове за мъничките хора и феите от европейските приказки? Възможно ли е тези митове да са минали оттатък Атлантическия океан?
Една легенда споделя за племето Шошони в Съединени американски щати, които имали лично име за именитите дребни хора: Нимеригара. Те са раса от дребни хора, които са живели в Скалистите планини. Шошоните вярвали, че тези дребни хора самоуверено пазят домовете си и могат да употребяват лъкове и стрели като оръжие. Разбира се стрелите били отровени. Малката мумия, открита в планината Сан Педро, в действителност може да е една от нимеригарите, в която племето Шошоне е вярвало толкоз мощно през годините.
По всичките острови в Тихия океан, и в щата Хаваи, локалните хавайци също вярвали в приказните феи и „ дребни хора “, които те наричали „ Менехуне “. Отново техните вярвания доста наподобяват на Нимеригар Шошоне и дребните хора от Ескасони. Смятало се, че Менехуне живеят в девствените гори и планини на Хаваите. Легендата споделя, че те са били главните поданици на Хавайските острови, преди полинезийците да дойдат там и да колонизират островите.
Местните хора от Чокта също вярвали в дребните хора и ги наричали „ Кванокаша “. Местните поданици доста се страхували от тези хора.
Имало легенда, която казвала, че Кванокаша завеждали дребните момчета в пещерите си, с цел да ревизират ориста им. Те излагали пред момчето три неща: нож, торба с отровни билки и торба с лечебни билки. Ако момчето избере нож, той е съдбоносен да бъде палач. Ако той избере торбата с отровни билки, той ще бъде вълшебник, само че в случай че избере торбата с лечебните билки, той ще стане доста авторитетен врач за своите хора.
Подобно на хавайците и шошоните, Чокто вярвали, че дребните хора живеят в пещерите. В племето чероки имало три типа дребни хора – лаврови, скални и кучешки хора. Скалните хората били зли, тъй като крадяли деца и създавали безпорядък.
Лавровите хора са другарски настроени, само че и пакостливи, които обичали да се майтапят с елементарните хора. Например, те обърквали линията ви с пръчка и ви карат да мислите, че това е верния път. Те желаят да ви разсмеят и да се усещат постоянно млади като тях. Що се отнася до кучешките хора, те споделят, че са благи и обичат да се грижат за нас. Някои даже считат, че хората кучета са сходни на шотландските “брауни ” (аналогични на нашите брауни).
Има доста митове за дребните хора,
за които приказват десетки индиански племена. Много от тях са доста завладяващи и включват истории за това, по какъв начин малко хора са се притекли на помощ на локалните поданици по време на огромна потребност. Но най-много тези хора се страхували, тъй като били непредсказуеми и мистериозни за индианците. В множеството (ако не всички) митове тези дребни хора изглеждали сходно и работили по сходен метод.
Естествено, не е допустимо да се дискредитират всички тези култури и митове, просто като се отървеме от концепцията за съществуването на тези „ дребни хора “. Може би феите на Ирландия и другите елементи на Европа са били тъкмо от тези дребни хора, в които индианците вярвали. Може би те въобще не са били феи, а същински хора, които били много дребни и разбирали от магия и излекуване.
Кои са тези дребни хора, евентуално в никакъв случай няма да се разбере. Но едно е несъмнено – прекалено много митове и вярвания в тези същества удостоверяват опцията за тяхното битие.
Съществува вярване, че преди да пристигна белият човек е имало феи в Северна Америка и това са дребните хора, за които туземците приказват в своите митове. Но също по този начин се има вяра, че когато белият човек е пристигнал от Европа и от други места, той е донесъл със себе си парченце от всекидневието и традициите от родната си земя. Някои от тези феи, които са „ докарани “ в Северна Америка от другите страни, може да са били шотландските браунита, пиксите, гномите и доста други.
Това основало еволюцията на феите в Северна Америка, доста сходна на еволюцията на хората на този континент. И по този начин, какво е останало през днешния ден? Изчезнали ли са тези дребни хора? Много хора, както и остарели, по този начин и нови поданици на този континент, са имали срещи с тези “малки хора “.
Има една приказка
за една жена и нейните деца. Един ден майката и децата ѝ си създали пикник в гората. Изведнъж дамата почнала да чува прелестни звуци. Било доста друго от всяка музика, която тя бе чувала през целия си живот. Тя била мощно сюрпризирана от тази чудноватост, изключително откакто не видяла никого в региона и никой не живеел в тази част на гората. Музиката ставала все по-силна и по-близка, а майката попитала децата си дали и те я чуват.
Жената не желала да схваща, кой или какво основава тази странна, очарователна музика, по тази причина събрала нещата и децата и си тръгнала. Момиченцето, към този момент пораснала жена, признава, че този ден е имало нещо още по-странно от звука на музиката.
Докато колата им се отдалечавала от мястото за отмора, тя се огледала (въпреки че майка и ѝ споделила да не го прави). Тя видяла кръговиден танц на дребни хора, които танцуват дружно! Жената не споделила на никого за това дълги години, страхувайки се, че никой няма да ѝ повярва.
Друга история е една от тези, които дамата споделя за един епизод от живота си, когато е била дребна. Момичето и сестра ѝ се събудили една заран, с цел да видят дребна група феи, които танцуват над рафта. Те били мънички, с крила и изглеждали доста другарски настроени и щастливи. Досега дамата има вяра, че феите в действителност съществуват.
От всичките тези митове и истории пораждат два въпроса – Феите свързани ли са по някакъв метод с дребните хора от легендите на индианците или са два изцяло разнообразни типа същества? И в действителност ли дребните хора имат някакво роднинство с хората или са отвъдни същества?
Може би в никакъв случай няма да можем да намерим отговорите на тези въпроси. Така че концепцията за феите и дребните хора ще остане жива във въображението на доста хора, а може и в реалност.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
