Весталките – най-могъщите жени на древността
Във времената, в които ситуацията на дамите било сходно с това на робите и селскостопанските животни, имало група дами, които стояли съвсем на върха на обществото. Това били весталките – жриците на римската богиня Веста. Тяхното основно обвързване било да поддържат свещения огън на извънредно почитаната богиня, задача, която те съумели да вършат непрестанно повече от 1000 години.
В Древния Рим по-лесно можело да се размине на човек, в случай че обиди императора, в сравнение с весталка. Такова нарушаване се наказвало с бърза гибел. Мистичните девици на богинята имали властта да опрощават закононарушения на нарушители, даже и самият Сенат или император да били осъдили виновника.
Подборът на весталките бил доста непоколебим. Те се избирали всред благородническото съсловие на град Рим. Това ставало, когато те били шестгодишни, а образованието им продължавало 10 години. Само шест девойки в цялата Римска империя можели да бъдат весталки.
Задължително изискване било жриците да са девствени. Вярвало се, че до момента в който гори свещеният огън на Веста, нейните жрици би трябвало да бъдат недокосвани, в противоположен случай огънят ще излезе от храма и ще изгори целия Рим.
Всяка весталка обаче служела до 30-годишна възраст, а по-късно била освобождавана от своя обет. След като завършила със службата си, всяка жрица автоматизирано се превръщала в най-престижната партия за брак в цялата империя и императори и благородници се надпреварвали кой да се ожени за нея.
Един от най-големите грехове за римляните бил да се посегне на весталка. Пример за това е 25-ят римски император Елагабал. Убеден в своето величество, той решил да си вземе за жена настояща весталка. Така се оженил за висшата весталска жрица Акуилия Севера. Това обаче не се понравило на римляните и те умъртвили владетеля. Още по-страшно за римляните било някой да престъпи волята на жриците. За такова нарушаване провинилите се убивали с камъни или били разпъвани на кръст.
Весталският огън в храма на жриците горял от основаването на град Рим до 394 година, когато император Теодисий приел християнството и наредил той да бъде изгасен. Няколко години по-късно готите завладяват и грубо опустошават града. Това води до всеобщо избуяване на античната римска вяра измежду локалното население и наново запалване на огъня. Това обаче траяло до края на Римската империя през 476 година.
