Рокади по високите етажи в МВнР
Във Външно министерство е стартирана процедура по желание на претенденти за 15 управителни позиции единствено 12 седмици преди постоянните парламентарни избори, настояват източници на Actualno.com.
Въпросната процедура включва избор на нов непрекъснат секретар на Министерство на външните работи, началник на инспектората, трима генерални шефове, осем шефове и двама началници на отдели. Съответно на напред във времето излиза въпросът дали със промяната на толкоз доста специалисти ръководещите от ГЕРБ в действителност не подсигуряват опазване на въздействието си и след изборите.
Въпреки че и 15-те позиции са към момента заети и се чака да бъдат освободени най-рано февруари-март идната година, възможната бърза промяна подухва мисли, че местата ще бъдат запълнени от подобаващите хора. Това би сложило съществени въпроси пред последващо държавно управление, в случай че в него не ГЕРБ е водеща мощ.
Най-важните назначения ще са тези на постовете на непрекъснатия секретар и началника на Инспектората.
Постоянният секретар на Външно министерство е най-високата професионална дипломатическа служба и следва да обезпечава стабилността и приемствеността в дипломатическата работа. За тази цел му е вменено да дава отговор за кадровата политика на Министерство на външните работи.
Но през мандата на Екатерина Захариева като външен министър, за три години и половина бяха заменени трима непрекъснати секретари: Василий Такев – дипломат в Португалия, Елена Шекерлетова – дипломат в Германия и отиващия си непрекъснат секретар, Иван Найденов – предстоящ дипломат в Португалия. Текучеството на позицията сигурно не допуска дълготрайно стабилно развиване на кариерната политика на дипломатическата работа. Остава въпросът и дали не става по този начин, че постът на непрекъснатия секретар във Външно просто подсигурява по-бързото „ изстрелване “ като дипломат, несъмнено и „ лукса “ посланическата позиция да е в страна „ по желание на претендента “. В средите на дипломатите постът е прочут като на „ най-непостоянния секретар “.
Подобна е обстановката и с позицията на шеф на Инспектората към Министерство на външните работи, където единствено след година на поста си отива сегашния началник Васил Петков, който го чака друго „ тежко предопределение “ като дипломат в Чехия. До преди година Васил Петков е бил дипломат в Казахстан т.е. очевидно постоянно сменя значими постове в дипломацията ни.
Интересна е и обстановката с идната промяна на 3 генерални шефа и 8 шефа на дирекции, което ще направи подвластно всяко последващо държавно управление да организира външната политика, без да зависи от идните назначения на тази власт.
Факт е, че промените може елементарно да бъдат обяснени с следващата ротация и при посланиците – има близо 30 нови назначения на първи дипломати на България зад граница, като с изключение на несъгласието за Даниел Митов за Румъния, външният ни министър Екатерина Захариева и президента Румен Радев демонстрират забележително единодушие, даже може би прекомерно забележително.
Дали има сделка в интерес на ГЕРБ, знаят единствено участниците на високо равнище, само че рокадите при посланиците ще дадат късмет на редица чиновници покрай пенсионна възраст или със противоречив професионален опит да заемат най-висшите постове на България зад граница в идващите 4 години т.е. за целия мандат на бъдещото ръководство на страната.
Не е за подценяване и, че сходен всеобщ избор на ръководители в Министерство на външните работи ще даде опция за отваряне и на „ задната врата “ към работа в министерството. Трайна процедура в Министерство на външните работи е за избрани апетитни позиции да не се намират подобаващи претенденти от средите на дипломатите и за задачата да се афишира външен конкурс за намиране на „ подобаващия претендент “. Макар и тази процедура да има своите законови учредения, има основателни подозрения, че се употребява като опция политически комфортни фрагменти, нямащи общо с дипломацията, да бъдат „ командировани “ във Външно посредством авансово явен конкурс.
Един добър началник на Министерство на външните работи, който има професионален метод към своята работа, би употребявал кадровите назначения в края на своя мандат за създаване на последователност във външната политика на страната. Въпросът къде обаче е професионализмът в дейностите на Екатерина Захариева, нейният екип и останалите представители на отиващата си власт, остава мощно спорен.
Въпросната процедура включва избор на нов непрекъснат секретар на Министерство на външните работи, началник на инспектората, трима генерални шефове, осем шефове и двама началници на отдели. Съответно на напред във времето излиза въпросът дали със промяната на толкоз доста специалисти ръководещите от ГЕРБ в действителност не подсигуряват опазване на въздействието си и след изборите.
Въпреки че и 15-те позиции са към момента заети и се чака да бъдат освободени най-рано февруари-март идната година, възможната бърза промяна подухва мисли, че местата ще бъдат запълнени от подобаващите хора. Това би сложило съществени въпроси пред последващо държавно управление, в случай че в него не ГЕРБ е водеща мощ.
Най-важните назначения ще са тези на постовете на непрекъснатия секретар и началника на Инспектората.
Постоянният секретар на Външно министерство е най-високата професионална дипломатическа служба и следва да обезпечава стабилността и приемствеността в дипломатическата работа. За тази цел му е вменено да дава отговор за кадровата политика на Министерство на външните работи.
Но през мандата на Екатерина Захариева като външен министър, за три години и половина бяха заменени трима непрекъснати секретари: Василий Такев – дипломат в Португалия, Елена Шекерлетова – дипломат в Германия и отиващия си непрекъснат секретар, Иван Найденов – предстоящ дипломат в Португалия. Текучеството на позицията сигурно не допуска дълготрайно стабилно развиване на кариерната политика на дипломатическата работа. Остава въпросът и дали не става по този начин, че постът на непрекъснатия секретар във Външно просто подсигурява по-бързото „ изстрелване “ като дипломат, несъмнено и „ лукса “ посланическата позиция да е в страна „ по желание на претендента “. В средите на дипломатите постът е прочут като на „ най-непостоянния секретар “.
Подобна е обстановката и с позицията на шеф на Инспектората към Министерство на външните работи, където единствено след година на поста си отива сегашния началник Васил Петков, който го чака друго „ тежко предопределение “ като дипломат в Чехия. До преди година Васил Петков е бил дипломат в Казахстан т.е. очевидно постоянно сменя значими постове в дипломацията ни.
Интересна е и обстановката с идната промяна на 3 генерални шефа и 8 шефа на дирекции, което ще направи подвластно всяко последващо държавно управление да организира външната политика, без да зависи от идните назначения на тази власт.
Факт е, че промените може елементарно да бъдат обяснени с следващата ротация и при посланиците – има близо 30 нови назначения на първи дипломати на България зад граница, като с изключение на несъгласието за Даниел Митов за Румъния, външният ни министър Екатерина Захариева и президента Румен Радев демонстрират забележително единодушие, даже може би прекомерно забележително.
Дали има сделка в интерес на ГЕРБ, знаят единствено участниците на високо равнище, само че рокадите при посланиците ще дадат късмет на редица чиновници покрай пенсионна възраст или със противоречив професионален опит да заемат най-висшите постове на България зад граница в идващите 4 години т.е. за целия мандат на бъдещото ръководство на страната.
Не е за подценяване и, че сходен всеобщ избор на ръководители в Министерство на външните работи ще даде опция за отваряне и на „ задната врата “ към работа в министерството. Трайна процедура в Министерство на външните работи е за избрани апетитни позиции да не се намират подобаващи претенденти от средите на дипломатите и за задачата да се афишира външен конкурс за намиране на „ подобаващия претендент “. Макар и тази процедура да има своите законови учредения, има основателни подозрения, че се употребява като опция политически комфортни фрагменти, нямащи общо с дипломацията, да бъдат „ командировани “ във Външно посредством авансово явен конкурс.
Един добър началник на Министерство на външните работи, който има професионален метод към своята работа, би употребявал кадровите назначения в края на своя мандат за създаване на последователност във външната политика на страната. Въпросът къде обаче е професионализмът в дейностите на Екатерина Захариева, нейният екип и останалите представители на отиващата си власт, остава мощно спорен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ