140 години по-късно: „Вой турке лайне“ още възклицават изненадано финландците
Във финландския език към момента се употребяват изрази, останали от присъединяване на военните в Руско - турската освободителна война. Това описа пред БНР Владимир Данчев от българо-финландското сдружение за другарство.
В освободителната война взе участие финландски стрелкови батальон в границите на съветската войска.
„ Изпратен е доста тържествено в Хелзинки с огромни празненства. Те потеглят с трен. И това е първото им пътешестване с трен в действителност. Тези, които потеглят, са както постоянни бойци от батальона, по този начин и доброволци. Стигат брега на Дунава до Свищов, и оттова стартира бойния път на батальона “, споделя той.
„ Първото огромно стълкновение, и то остава като най-голямото стълкновение на батальона, е при Горни Дъбник. Тогава в действителност батальонът изиграва доста основна роля в това стълкновение “, споделя той и прибавя, че това е от значително значение за обсадата на Плевен.
По думите му, финландците са посрещнати обичайно – с самун и сол. Участието на батальона е отразено необятно във финландската преса – дотолкоз, че там има заведения и бира с марка „ Плевна “.
„ До ден сегашен има едно такова възклицание „ Вой турке лайне “ („ Виж, турчин “) - като универсална фраза се употребява, с известно учудване на изненада. От тогава остават и две песни на финландския батальон, които са съчинени от незнаен създател “, сподели още Данчев. Те се извършват и до през днешния ден във финландската войска.
„ Много изстрадахме, гладувайки и студувайки, когато се биехме в балканските планини “ – това е още един израз, влезнал във финландския език.
В освободителната война взе участие финландски стрелкови батальон в границите на съветската войска.
„ Изпратен е доста тържествено в Хелзинки с огромни празненства. Те потеглят с трен. И това е първото им пътешестване с трен в действителност. Тези, които потеглят, са както постоянни бойци от батальона, по този начин и доброволци. Стигат брега на Дунава до Свищов, и оттова стартира бойния път на батальона “, споделя той.
„ Първото огромно стълкновение, и то остава като най-голямото стълкновение на батальона, е при Горни Дъбник. Тогава в действителност батальонът изиграва доста основна роля в това стълкновение “, споделя той и прибавя, че това е от значително значение за обсадата на Плевен.
По думите му, финландците са посрещнати обичайно – с самун и сол. Участието на батальона е отразено необятно във финландската преса – дотолкоз, че там има заведения и бира с марка „ Плевна “.
„ До ден сегашен има едно такова възклицание „ Вой турке лайне “ („ Виж, турчин “) - като универсална фраза се употребява, с известно учудване на изненада. От тогава остават и две песни на финландския батальон, които са съчинени от незнаен създател “, сподели още Данчев. Те се извършват и до през днешния ден във финландската войска.
„ Много изстрадахме, гладувайки и студувайки, когато се биехме в балканските планини “ – това е още един израз, влезнал във финландския език.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ