Европа отново стои пред старото си огледало и този път

ЕВРОПА НЯМА ЛУКСА ДА БЪДЕ НАИВНА: Бившият топ дипломат на Германия Йошка Фишер напомни – сигурността няма цена

Европа още веднъж стои пред остарялото си огледало и този път отражението не е ласкаво. Континентът, привикнал да приказва за мир като за даденост, стартира да усеща тежестта на думата „ защита “. От Берлин пристигна сигнал, който не е просто дипломатически звук, а признак за по-дълбока смяна в мисленето на Стария континент.

Германският канцлер Фридрих Мерц ясно съобщи, че Европа би трябвало да ускори ролята си в НАТО и да поеме по-голяма отговорност за личната си сигурност

Не като опция на Съединените щати, а като зрял сътрудник, който схваща, че светът към този момент не се движи по старите релси. В изявленията му се появи фраза, която рядко се чува от немски водачи след Втората международна война – Европа би трябвало да се научи да мисли в категориите на силата.

Зад тези думи стои действителност, която не може да бъде прикрита с резолюции и официални съобщения. Войната в Украйна разклати съществени илюзии, а зависимостта от американския боен чадър към този момент не наподобява като безусловна гаранция. Именно тук Мерц слага границата – Европа би трябвало да бъде способна да пази разпоредбите, които самата тя е написала.

Но до момента в който актуалните водачи приказват с езика на тактиката, глас от предишното внесе морална тежест в дебата

Бившият външен министър на Германия и заместител канцлер в държавното управление на Герхард Шрьодер Йошка Фишер предизвести, че Европа няма лукса да бъде наивна.

Според него времената, в които континентът можеше да разчита, че историята е завършила, са окончателно отминали. Фишер, индивидът на зелената дипломация и пацифистката традиция, през днешния ден приказва за нуждата от неотстъпчивост, тъй като цената на слабостта към този момент е забележима.

Това не е отвод от полезности, а опит да бъдат предпазени, споделя той.

В думите на Фишер прозира страхът, че в случай че Европа не се научи да пази себе си, други ще го създадат вместо нея – и не по нейните правила. Така диалогът за оръжия и бюджети се трансформира в диалог за еднаквост.

Бившият външен министър направи противоположен завой и в своите геополитически възгледи. В извънредно изявление за Tagesspiegel той уточни, че епохата на американския „ нуклеарен чадър “ евентуално е към своя край и Европа би трябвало да поеме отговорност за личното си оцеляване.

Човекът, който в миналото беше отпред на митинга против нуклеарната конкуренция, през днешния ден е видоизменен

„ Никога не съм вярвал, че ще пристигна ден, в който ще насочва апел за нуклеарно превъоръжаване “, споделя той пред Естер Когелбум и Аня Велер-Шьок. Но светът понесе радикални промени и съгласно него Европа няма различен избор с изключение на да се трансформира в независим фактор на силата.

„ Твърде дълго живеехме в илюзията за безконечен мир в Европа “, призна 77-годишното емблематично лице на немските „ Зелени ”.

Категоричен е, че агресивното държание на Русия и неналичието на сигурност по отношение на уговорките на Съединени американски щати в границите на НАТО постановат незабавна смяна в парадигмата на сигурността.

„ Времената са други. Ние сме застрашени. Трябва да сме способни да се пазиме. “

На въпроса дали Германия се нуждае от своя лична атомна бомба Фишер дава отговор с „ не “, само че акцентира: „ Европа би трябвало да го направи “. Според него вероятно нуклеарно превъоръжаване на Германия би било историческа неточност, само че груповото въздържане на европейско равнище е въпрос на екзистенциална потребност.

Фишер не пести рецензиите си към актуалната администрация в Белия дом, обвинявайки Тръмп в опит да трансформира американската народна власт в „ олигархия “ и „ безгранична еднолична власт “.

„ Винаги съм считал, че Съединени американски щати, като най-старата народна власт в света, са последното нещо, за което би трябвало да се тревожим. Оказа се, че и това е било илюзия “, призна той.

В подтекста на немската история, Фишер е уверен, че Берлин не би трябвало да работи самичък.

„ Германия носи отговорността да заеме ролята на водач в Европа, само че постоянно взаимно със своите сътрудници. Никога повече сами – това е главният ни урок. “

Една от най-изненадващите реплики в цялото изявление се отнася до персоналната подготвеност за отбрана на страната.

„ Ако през днешния ден бях млад мъж, щях непринудено да вляза в армията “, показа някогашният топ посланик, наблягайки потребността от възобновяване на възпиращия потенциал.

За Йошка Фишер силата и възпирането са единствените принадлежности, които могат да спрат „ комшия, подготвен за експанзия “ от това да реализира желанията си.

Въпреки признанието, че въоръжаването не е елементарно съвместимо с уравновесения бюджет и фискалните ограничавания, той е безапелационен: сигурността няма цена.

Дебатът в Германия в действителност е спор за бъдещето на целия Европейски съюз

Ще остане ли Европа честен коментатор на международните рецесии или ще одобри, че моралът без мощ е просто положително благопожелание. Между Мерц и Фишер има разнообразни генерации, само че една и съща паника – че времето на стратегическата сънливост е завършило.

В последна сметка въпросът не е дали Европа желае да бъде мощна, а дали може да си разреши да не бъде. Историята рядко дава втори късмет, а този път часовникът тиктака по-силно от нормално.

Европа постоянно е вярвала, че разсъдъкът ще победи силата. Днес действителността я принуждава да потвърди, че може да пази разсъдъка със мощ, без да се трансформира в това, от което се опасява.