Василий Кисляков е един от 38 местните жители на Коми,

...
Василий Кисляков е един от 38 местните жители на Коми,
Коментари Харесай

Просвещението

Василий Кисляков е един от 38 локалните поданици на Коми, които получили купата Герой на Съветския съюз за подвига по време на Великата отечествена война. Той станал освен първият воин, само че и първият, получил тази купа в Северния флот. През лятото на 1941 година в борба той самичък отблъсква нацистката офанзива, унищожавайки повече от 100 врагове. За този героизъм на 13 август 1941 година е почетен със званието Герой на Съветския съюз.

Василий Павлович е роден при започване на 1916 година в село Уст-Цилма на Средно Бугаево в селянско семейство. Учи единствено до четвърти клас. Работил е във фермата на татко си, по-късно в корабоплавателното сдружение на река Печора. През 1937 година е притеглен в армията и се озовава в Мурманск. Служи в бреговата защита и на 5 юни 1941 година е трябвало да бъде освободен с чин старши сержант. Но в армията нямало задоволително млади командири и нямало, кой да съобщи взвода и командирът на ротата го помолил да остане още малко. Но скоро почнала войната.

 Един против стотици - Василий Кисляков Един против стотици – Василий Кисляков

Началото на войната

На 29 юни враговете минали границата в Мурманска посока. Само постоянни гранични елементи и една пехотна дивизия могат да се опълчват на тях. Това явно не е било задоволително и командването решило да образува непринуден отряд от моряците на Северния флот, с цел да помогне на сухопътните сили. Набира доброволци от кораби и подводници Червената войска основава бреговата защита. Така Василий Кисляков попадна в морската пехота. Първият непринуден отряд моряци, в който служи взе участие в десантна интервенция покрай устието на река Западная Лица. Клонът на Кисляков заема защитата на една от безименните височини. На 24 юни 1941 година по време на борбата пехотинците изчерпват боеприпасите, командирът умира, а Кисляков поема командването на взвода. Той решил да не обрича бойците на гибел и ги изпратил за подкрепление. Скривайки се зад два камъка Василий стреля с картечница. Височината била щурмувана от две компании от фашистки рейнджъри.

„ Легнах зад картечницата. Цялата вяра е върху него. Остават пет диска, четиридесет и девет патрона всеки “, напомни героят в спомените си. „ Трябва да остана на върха и да се опитам да остана жив. “

Когато патроните свършвали морският пехотинец почнал да провежда сортировки за пленено оръжие като се опитал да заблуди съперника, на няколко пъти се престорил, че в борбата не е един и „ вдигнал ” отряда за офанзива. Когато му останала последната граната, той решил да влезе в непосредствен пердах с цел да взриви най-малко няколко врагове с него. Но, когато той се втурнал към врага другарите пристигнали в точния момент и се включили към борбата. След борбата над стоте трупове на вражеските бойци са преброени на подстъпите към височината.

 Един против стотици - Василий Кисляков Един против стотици – Василий Кисляков

Наградата

За този героизъм с Указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 13 август 1941 година Василий Кисляков е почетен със званието Герой на Съветския съюз с връчването на медал Ленин и орден “Златна звезда “.

През ноември 1941 година Василий Кисляков е ранен и евакуиран в морска болница в Мурманск. Тогава той е изпратен до мястото на 12-та морска бригада. През пролетта на 1942 година взе участие в десанта на южния бряг на Мотовския залив и в борбите на полуостров Средна. Многократно управлява разследващи групи надълбоко в тила на съперника, нападна немските замъци на брега на Баренцово море.

Друг забавен факт, обвързван с героя. По време на боевете в Арктика кучето Василий Кислякова затворил вражеската амбразура. Генадий, синът на Василий Кисляков е първият, който написа за подвига на куче на име Север. В руско време огромните издания на книгата на Николай Букин “Северно лице! ” Фронтмен писателя и създател на известната ария „ Сбогом, Скалистите планини ”, който самичък се бие в редиците на морската пехота в Северния флот, приказва за употребата на Севера.

След като се оправя от раната на фронта Василий Кисляков беше на отмора в дома си, а неговите учениците му подарили куче на име Север. С него героят се върна на фронта. Василий, който беше асистент на началника на службата по разузнаване и командваше ротата на картечарите реши да отгледа същински боец от Севера. Той научи кучето да нападна врага да не се опасява от изстрели и постоянно го водеше в бойни интервенции. Северът избягал с моряците в набези и взел участие в ръкопашни борби.

Василий Павлович оживял през войната от първия до последния ден. Воюва в Северния и Балтийския флот. След освобождението на окупираната територия на Съюз на съветските социалистически републики служи в Румъния, Унгария и Австрия. Войната за Василий Кисляков завършва на 9 май 1945 година във Виена. В последната си борба той взе участие в спасяването на Виенския мост над Дунава.

 Един против стотици - Василий Кисляков Един против стотици – Василий Кисляков

След войната Кисляков продължава да служи в армията. От 1946 до 1948 година служи в Москва по-късно в продължение на седем години е пълководец на рота в контингента на руските войски във Финландия. Той отпътувал за тази страна със брачната половинка си и сина си Генадий. Там Кисляковци се сдобили с още един наследник Николай, а по-късно имал дъщери близнаци Люда и Лида.

След изтеглянето на руските войски от Финландия през 1956 година Василий Павлович подава оставка като капитан и се мести със фамилията си в Москва. Преди да се пенсионира, Кисляков е работил като служащ във фабриките “Главметстрой “, “Красни богатир ” и “Каучук “. Той имал доста награди и благодарности от управлението на предприятията. На 50-годишнината на Василий Кисляков, главнокомандващият на Военноморски сили адмирал Горшков персонално поздравил героя на деня и му връчил най-високото офицерско отличие.

В Санкт Петербург Централният военноморски музей посветил подвига на Василий Кисляков. Върху постройката на администрацията на селското населено място Бугаево е открита паметна плоча с барелеф на героя, а селското учебно заведение носи неговото име, а на мястото на дома му на предците е подложен незабравим знак. Платното е наречено в чест на Василий Павлович в Уст-Цилма. На брега на река Западная Лица през 2008 година е открит каменен обелиск в памет на героя.

Източник: prosveshtenieto.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР