The Hill: Байдън преценява настроението сред уморената от войни американска общественост
Вашингтон. Белият дом преценя настроенията измежду популацията на Съединени американски щати, изтощено от непознати войни, до момента в който обмисля отговор на евентуална съветска инвазия в Украйна, написа американският вестник The Hill .
Заради стоте хиляди съветски бойци, ситуирани покрай границата с Украйна, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън би трябвало да работи с европейските съдружници и да балансира дипломацията със силата, до момента в който се пробва да предотврати кърваво навлизане, като в същото време се концентрира върху безчет неотложни проблеми в личната си страна.
Главнокомандващият също би трябвало да регистрира вътрешната политика, характеризираща се с рядка двупартийна поддръжка за Украйна, както и с публичното съмнение страната да бъде въвлечена в следващ отвъдморски спор след пагубния завършек на 20-годишната война в Афганистан.
Това съмнение може доста да повлияе на решенията, които Байдън ще вземе в последна сметка, до момента в който се стреми да ръководи разгръщащата се рецесия, считат специалисти.
„ Мисля, че като цяло американците не са заинтригувани да водят поредна война “, сподели Робърт Макконъл, съосновател на нестопанската фондация САЩ-Украйна.
Например, единствено 31 % от евентуалните американски гласоподаватели споделиха, че считат, че американските сили би трябвало да бъдат изпратени да оказват помощ, в случай че Русия нападна Украйна, съгласно анкета на консервативния Rasmussen Reports, оповестен предходната сряда.
Въпреки че беше явен, че никакви американски сили няма да бъдат изпратени непосредствено в Украйна, Байдън счита скоро да изпрати над 8500 американски бойци в Източна Европа, с цел да противодейства на войнствения Кремъл. Тези сили бяха приведени в нараснала бойна подготвеност предходната седмица.
„ Ще изпратя войски в Източна Европа в страните от НАТО в близко бъдеще “, сподели Байдън пред кореспонденти в петък в базата „ Ендрюс “, откакто се върна от пътешестване до Питсбърг. " Не прекалено много. "
Администрацията в петък също пусна най-силното си обръщение до момента към Русия, призовавайки президента Владимир Путин да се отдръпна от Украйна.
Министърът на защитата Лойд Остин и ръководителят на взаимното командване на началник-щабовете военачалник Марк Мили приканиха Москва да избере дипломацията пред нашествието.
„ Няма причина тази обстановка да прерасне в спор “, сподели Остин пред кореспонденти в Пентагона. „ Той (Путин) може да избере да деескалира. Той може да подреди на войските си да се махнат. Той може да избере разговор и дипломация. "
Остин добави, че каквото и да реши Путин, „ Съединени американски щати ще застанат с нашите съдружници и сътрудници “.
Съединените щати в продължение на месеци следят по какъв начин Кремъл натрупа десетки хиляди бойци по украинската граница, в това число някои, неотдавна ситуирани в прилежаща Беларус под предлог за военни учения, планувани за идващия месец.
Ходовете на Русия наподобяват на тези преди завладяването на Кримския полуостров през 2014 година и поддръжката на Москва на сепаратистките придвижвания в Украйна в спор, който лиши живота на повече от 14 000 души за осем години.
Въпреки че Украйна не е член на НАТО, Алиансът преглежда нахлуването в страната като рисково за по-широкия европейски суверенитет и се стреми да изпрати сили към съдружниците наоколо.
В унисон с това Байдън даде обещание на съдружниците си, че Вашингтон счита отговорностите си към други страни от НАТО за „ свещени “ и че офанзива против един член би трябвало да се смята за офанзива против всички тях.
Но до неотдавна Съединени американски щати се колебаеха да употребяват военната мощ като възпиращ фактор за нападателните дейности на Москва, вместо това подчертаваха върху дипломацията и дадоха обещание да отприщят „ бързи и тежки “ стопански наказания, в случай че Русия нахлуе в прилежащата й страна. Тези финансови ограничения включват такива, които биха наранени финансовите институции на Москва, сериозните промишлености и олигарсите.
След седмици на значително несполучливи диалози сред Запада и Русия обаче НАТО се придвижи към подсилване на силите си за сигурност по източния фланг, защото Украйна граничи с четири страни-членки на Алианса.
Кремъл отхвърли каквото и да е желание да нахлува в Украйна и вместо това твърди, че дава отговор на хипотетични експанзии от страна на НАТО.
Тежката обстановка към този момент беше употребена от някогашния президент Тръмп и други републиканци, които се пробваха да се възползват от всяка допустима неточност на администрацията на Байдън, с цел да поддържат изказванията си, че Байдън е слаб и неефикасен главнокомандващ.
„ Това, което се случва с Русия и Украйна, в никакъв случай не би се случило при администрацията на Тръмп “, сподели Тръмп в изказване предишния понеделник. „ Дори не би имало такава опция!
Но Белият дом изрично отхвърля всяко изказване, че администрацията се подсигурява според от конюнктурата в страната.
„ Президентът взема решения за националната сигурност въз основа на ползите на националната сигурност на Съединените щати, точка “, сподели представител пред вестник The Hill в петък.
Пентагонът също по този начин отбрани своя отговор на опасността, като прессекретарят Джон Кърби в четвъртък уточни пакета от 200 милиона $ за помощ на Украйна, утвърден от администрацията през декември и изразяващ се и в смъртоносни оръжия.
И до момента в който обществеността може да не харесва концепцията за спора, „ Конгресът в действителност има вкус да обезпечи същинска военна смъртоносна помощ за Украйна “, нужна стъпка за въздържане на Путин, сподели Макконъл.
„ Има доста огромна възможност украинците да се оправят във войната на Путин против Украйна, в случай че те – украинците – са изцяло оборудвани с оръжията, които биха трансформирали по-нататъшната инвазия в доста кървава борба “, сподели той.
Бившият консултант на Държавния департамент Елиът Коен сподели, че един позитивен резултат от опълчването е „ има съвсем двупартиен консенсус “ за подкрепяне на отбраната на Украйна.
Администрацията е „ направила всички верни неща там “, сподели Коен, който в този момент е професор в Училището за напреднали интернационалните проучвания на Университета „ Джонс Хопкинс “.
„ Те са относително твърди (с Путин), доставят оръжие там, предизвестяват войските за разполагане, ясно дават да се разбере, че ще бъдат наложени много тежки наказания, в случай че руснаците нападат и мисля, че те свършиха относително добра работа по активизирането на съдружниците. "
Превод и редакция: Юлиян Марков
Заради стоте хиляди съветски бойци, ситуирани покрай границата с Украйна, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън би трябвало да работи с европейските съдружници и да балансира дипломацията със силата, до момента в който се пробва да предотврати кърваво навлизане, като в същото време се концентрира върху безчет неотложни проблеми в личната си страна.
Главнокомандващият също би трябвало да регистрира вътрешната политика, характеризираща се с рядка двупартийна поддръжка за Украйна, както и с публичното съмнение страната да бъде въвлечена в следващ отвъдморски спор след пагубния завършек на 20-годишната война в Афганистан.
Това съмнение може доста да повлияе на решенията, които Байдън ще вземе в последна сметка, до момента в който се стреми да ръководи разгръщащата се рецесия, считат специалисти.
„ Мисля, че като цяло американците не са заинтригувани да водят поредна война “, сподели Робърт Макконъл, съосновател на нестопанската фондация САЩ-Украйна.
Например, единствено 31 % от евентуалните американски гласоподаватели споделиха, че считат, че американските сили би трябвало да бъдат изпратени да оказват помощ, в случай че Русия нападна Украйна, съгласно анкета на консервативния Rasmussen Reports, оповестен предходната сряда.
Въпреки че беше явен, че никакви американски сили няма да бъдат изпратени непосредствено в Украйна, Байдън счита скоро да изпрати над 8500 американски бойци в Източна Европа, с цел да противодейства на войнствения Кремъл. Тези сили бяха приведени в нараснала бойна подготвеност предходната седмица.
„ Ще изпратя войски в Източна Европа в страните от НАТО в близко бъдеще “, сподели Байдън пред кореспонденти в петък в базата „ Ендрюс “, откакто се върна от пътешестване до Питсбърг. " Не прекалено много. "
Администрацията в петък също пусна най-силното си обръщение до момента към Русия, призовавайки президента Владимир Путин да се отдръпна от Украйна.
Министърът на защитата Лойд Остин и ръководителят на взаимното командване на началник-щабовете военачалник Марк Мили приканиха Москва да избере дипломацията пред нашествието.
„ Няма причина тази обстановка да прерасне в спор “, сподели Остин пред кореспонденти в Пентагона. „ Той (Путин) може да избере да деескалира. Той може да подреди на войските си да се махнат. Той може да избере разговор и дипломация. "
Остин добави, че каквото и да реши Путин, „ Съединени американски щати ще застанат с нашите съдружници и сътрудници “.
Съединените щати в продължение на месеци следят по какъв начин Кремъл натрупа десетки хиляди бойци по украинската граница, в това число някои, неотдавна ситуирани в прилежаща Беларус под предлог за военни учения, планувани за идващия месец.
Ходовете на Русия наподобяват на тези преди завладяването на Кримския полуостров през 2014 година и поддръжката на Москва на сепаратистките придвижвания в Украйна в спор, който лиши живота на повече от 14 000 души за осем години.
Въпреки че Украйна не е член на НАТО, Алиансът преглежда нахлуването в страната като рисково за по-широкия европейски суверенитет и се стреми да изпрати сили към съдружниците наоколо.
В унисон с това Байдън даде обещание на съдружниците си, че Вашингтон счита отговорностите си към други страни от НАТО за „ свещени “ и че офанзива против един член би трябвало да се смята за офанзива против всички тях.
Но до неотдавна Съединени американски щати се колебаеха да употребяват военната мощ като възпиращ фактор за нападателните дейности на Москва, вместо това подчертаваха върху дипломацията и дадоха обещание да отприщят „ бързи и тежки “ стопански наказания, в случай че Русия нахлуе в прилежащата й страна. Тези финансови ограничения включват такива, които биха наранени финансовите институции на Москва, сериозните промишлености и олигарсите.
След седмици на значително несполучливи диалози сред Запада и Русия обаче НАТО се придвижи към подсилване на силите си за сигурност по източния фланг, защото Украйна граничи с четири страни-членки на Алианса.
Кремъл отхвърли каквото и да е желание да нахлува в Украйна и вместо това твърди, че дава отговор на хипотетични експанзии от страна на НАТО.
Тежката обстановка към този момент беше употребена от някогашния президент Тръмп и други републиканци, които се пробваха да се възползват от всяка допустима неточност на администрацията на Байдън, с цел да поддържат изказванията си, че Байдън е слаб и неефикасен главнокомандващ.
„ Това, което се случва с Русия и Украйна, в никакъв случай не би се случило при администрацията на Тръмп “, сподели Тръмп в изказване предишния понеделник. „ Дори не би имало такава опция!
Но Белият дом изрично отхвърля всяко изказване, че администрацията се подсигурява според от конюнктурата в страната.
„ Президентът взема решения за националната сигурност въз основа на ползите на националната сигурност на Съединените щати, точка “, сподели представител пред вестник The Hill в петък.
Пентагонът също по този начин отбрани своя отговор на опасността, като прессекретарят Джон Кърби в четвъртък уточни пакета от 200 милиона $ за помощ на Украйна, утвърден от администрацията през декември и изразяващ се и в смъртоносни оръжия.
И до момента в който обществеността може да не харесва концепцията за спора, „ Конгресът в действителност има вкус да обезпечи същинска военна смъртоносна помощ за Украйна “, нужна стъпка за въздържане на Путин, сподели Макконъл.
„ Има доста огромна възможност украинците да се оправят във войната на Путин против Украйна, в случай че те – украинците – са изцяло оборудвани с оръжията, които биха трансформирали по-нататъшната инвазия в доста кървава борба “, сподели той.
Бившият консултант на Държавния департамент Елиът Коен сподели, че един позитивен резултат от опълчването е „ има съвсем двупартиен консенсус “ за подкрепяне на отбраната на Украйна.
Администрацията е „ направила всички верни неща там “, сподели Коен, който в този момент е професор в Училището за напреднали интернационалните проучвания на Университета „ Джонс Хопкинс “.
„ Те са относително твърди (с Путин), доставят оръжие там, предизвестяват войските за разполагане, ясно дават да се разбере, че ще бъдат наложени много тежки наказания, в случай че руснаците нападат и мисля, че те свършиха относително добра работа по активизирането на съдружниците. "
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ