Вардят от крадците на история кастела, осигурявал стрелите за Сексагинта

Вардят от крадците на история кастела, осигурявал стрелите за Сексагинта Приста и Трансмариска Крепостта край русенското с. Мечка е една от най-важните военни бази в Дунавския лимес
 

Когато археолозите намират в останките от крепостта Тримамиум 350 стоманени върхове на стрели от II век, 283 от които са цели и изцяло непокътнати, схващат, че римският кастел край русенското с. Мечка е имал особено предопределение. Находката няма аналог в България. Подобни стрели са откривани на доста места у нас, само че в единични бройки. Огромното количество в Тримамиум приказва за оръжеен склад. Това щеше да е прекомерно необичайно, в случай че крепостта бе изолирана. Но, когато съм тази малко позната и едва проучена твърдина се прибавят още две - Сексагинта Приста и Трансмариска, картината на Дунавския лимес става напълно друга. И изяснява за какво от времето на славния Рим до през днешния ден

Русе и земите до Тутракан са стратегически значими

И трите замъци са вдигнати сред средата и към края на първи век. Разрушени са през VII в. с опустошителното навлизане на аварите.

Най-голяма е Сексагинта Приста - кастелът с пристанище, където не инцидентно Константин Велики ще направи по-късно най-важния се боен град в района Принципията. Историческите извори са цялостни с доказателства за усилената ремонтна активност, кипяла на изток, в по-малкото пристанище Трансмариска, корабостроителницата на Дунавския лимес. Стрелите в Тримамиум затварят кръга, сочейки, че крепостният град на 18 км от Саксагинта Приста е бил оръжейницата. Трите замъци дружно с построената по-късно по план на Юстиниан Велики Дуросторум образуват най-мощната военна база на Дунавския лимес, външният защитителен пръстен на империята, основан от Домициан и Траян.    

За първи път Тримамиум се загатва при Клавдий Птоломей (тт век от н.е.) - като част от военния път Ескус (дн. с. Гиген, Плевенско) - Димум, (дн. с. Белене) - Нове (м. Стъклен, Свищовско) - Тримамиум (дн. с. Мечка, Русенско) - Сексагинта Приста (дн. Русе) - Дуросторум (дн. Силистра). Това разкрива, че Тримамиум е била една от най-важните пътни станции към основното пристанище Сексагитна Приста.

Пръв великия Карел Шкорпил изрича мнението, че античната Тримамиум са точно оставките от крепостта край село Мечка, Русенско. Според преданието името на средновековното село идвало от знамето на кастела, на което била изобразена меча глава, символизираща силата и могъществото на крепостта. Самото с. Мечка пък било във формата на разпъната меча кожа.

Обстоятелствата обаче по този начин се стичат, че оттогава до през днешния ден именитата римска оръжейница е била постоянно

по-интересна за иманярите, в сравнение с за археолозите

Тримамиум е обект на над 100 брутални набеза преди през 2006 година да стартират първите изследвания. Стартира ги районният музей в Русе. Местните археолози Върбин Върбанов и Деян Драгоев, под управлението на ст.н.с. доктор Сергей Торбатов вършат сензационно изобретение. Шестредов римски надпис оповестява за създаване на крупна социална постройка или храм, загатва легата на провинция Долна Мизия и споделя за кохорта " Севериана ", квартирувала в кастела. Името не е инцидентно. " Севериана " е почетно звание от времето на император Север Александър (222-235 г.), което значи, че крепостта е била задоволително огромна, мощна и сигурна, с цел да приюти елитната част. Надписът е спретнат и се съхранява в музея. Но пари за изцяло изследване по този начин и не се намират, в това число до през днешния ден. Разкопките са спорадични и частични, въпреки находките да са обещаващи.

Проучена е не повече от една двадесета от кастела, който се намира на рид на брега на Дунав в местността Стълпище. Има форма на погрешен четириъгълник с приблизителни размери 200 м на 200 м.

Още при първите изследвания археолозите откриват 7 паметни ями от ттт век. В една от тях е открита и

бронзова статуетка на Венера

с височина 15 см. Разкрита е огромна административна постройка от IV век и елементи от няколко по-ранни здания. Има крепостни стени от римския и ранновизантийския интервал. В най-високата част е открита и средновековна черква. Изследванията демонстрират, че по-късно животът в крепостта продължава както през Първото, по този начин и през Второто български царства. " Последните следи са от липованците, които са били в предния век ", споделя Върбанов. Липованите или още староверците, старообрядниците, са онази малобройна етническа група невероятни руснаци, говорещи на староруски език и изповядващи православие от остарелия ритуал, за чието битие мнозина у нас даже не подозират. Населявали делтата на великата европейска века и живеели в къщи от тръстика.   

През 2006-2009 година, Русенският исторически музей прави избавителни разкопки в Тримамиум, с цел да запази обекта от иманярите. Изследвани са към 270 кв. метра в южната част на крепостта. Открити към 500 монети от тт до ХIII век, произведения от желязо и бронз, стъкло, камък и глина.

Сред най-интересните находки са купищата стрели, само че и 39 монети - така наречен антониниани. Тези сребърни монети, които по-късно са трансформирани в медни, стартират да се секат през 214 година по заповед на император Каракала, чието цялостно име е Марк Аврелий Антонин. Равняват се на два денария. Но най-интересното в тях е, че императорите са изобразявани не с лавров венец, а с корона. Последната по последователност монета в Тримамиум е на император Диоклециан, сечена в Рим през 285-286 година.

Повечето находки в крепостта са от късната древност - от IV до VI век, има и от Средновековието. Сред тях са костни гребени и керамични лампи, коланни приложения, както и средновековна пещ.

Със лично финансиране на музея през 2017 година археолозите провеждат нови разкопки, които са не престават към две седмици.

" За късото време успяхме да реализираме положителни резултати ", изяснява Върбанов. Проучена е повърхност от 50 кв. метра. Разкрити са три стени - от римско време. Намерени са фибули, монети, предмети от бита от желязо и бронз, както и фрагментирана керамика от IV-VI век.

Особено любопитна е

амфора от VI век със непокътнат надпис на гръцки:

" Мария ражда Христос. Божията благосклонност е облага. На света Мария. На Бога Спасител. Амфора със сладостен зехтин. ". Тя е била употребена за преместване на зехтин, предопределен за осъществяване на ритуали от локалната християнска черква. Предполага се, че античният съд е направен в някоя от източните римски провинции.

Надписът е разчетен от експерта по антична епиграфика от Софийския университет Николай Шаранков.

Според специалиста на мястото, където целостта на античния съд е разрушена, евентуално е имало и обозначение за количеството, както при други амфори, открити в Истрия, Нове и Сукидава. От другата страна са изписани букви " E+Y ", което може да е редуциране от персонално име или от зехтин, както и " TPI ", което евентуално е редуциране от името на Тримамиум - с цел да се знае крайната дестинация.

В последните дни Тримамиум още веднъж притегли вниманието с новите разкопки в крепостта, в които в този момент

вземат участие и студенти от Англия

Археолозите от Русенския исторически музей още веднъж са открили иманярски нападения. За похищения е известена и полицията.

" При подравняването и почистването на терена под електропроводите са обезпечили съвършен терен за иманярите. Подравнен, изчистен от шубраци и по този начин са унищожили няколко гроба. Абсолютно умерено са работили, необезпокоявани от никого, употребявали са колички... тъкмо като археолози, надали не ", съобщи за Българска национална телевизия доктор Никола Илиев, археолог в Регионален исторически музей Русе.

Въпреки това археолозите са избавили скъпи монети, украшения и остатъци от хора, живели в Тримамиум през няколко столетия.

" Имаме находки от злато, от сребро, от стъкло... Добре търсени са от иманярите сигурно ", сподели още доктор Илиев. Той както и целият му екип имат вяра, че един ден Тримамиум ще разкрие напълно тайните си и ще се трансформира в търсена дестинация за културно-исторически туризъм. Стига крепостта да бъде избавена от крадците на история.