Въпросният текст се отнася към онези народни избраници, които идват

Въпросният текст се отнася към тези национални избраници, които „ идват от дальеко и приказват мьеко ”, и които през почивния август лежат по плажовете на „ шезлонЗи ”.

Които боравят с родното четмо-писмо като странджански чобани, за които цялостният граматичен член, изменчивото „ я ”, причастията и възвратните сказуеми са непозната територия, и които цитират латинските сентенции като пенсионирани селски даскали. Та добре е да знаят, че не се споделя „ макЪр ” и „ поТуправител ”, и че документите не се „ Фнасят ”.

Спецкурс с Гьоков

Ваканцията е най-точното време. Предлагам нейде из морските ни курорти да бъде открит спецкурсът „ Форми и способи за противопоставяне на езиковото дърводелство ”,  който да се трансформира в наследие на античната Магнаурска школа. Задачата му ще бъде да доограмоти ония родни депутати, които в речта си екат и мекат, префръскват и завалят.

Отпърво за курсовия водещ. Тук няма съмнение – наложително би трябвало да бъде назначен депутатът позитанец Георги Гьоков. Той е отвън конкуренцията, защото е синтактично  новаторски, морфологично импровизационен и фонетично авангарден.

Ползва езикови форми с генезис Хасковски минерални бани и села от поречието на Велека, с което потвърждава, че езикът ни е жив и непрекъснато обновяващ се организъм. Забележителни са лексикалните Гьокови трактовки от рода на: „ ни стаа ”, „ ни мои ”, „ да върим ”, „ ша влези ”, „ разбиръ са ”, а също специфичната структура „ ний пинсионерити ришавами ”.

За заместител преподавател е изцяло кадърен Гьоковият съпартиец Атанас Зафиров – и той идва „ от Странджа хълм гората ”, неговите патенти са „ да напрая ”, „ така остая ”, „ да стигнИм ”, „ ни ” вместо „ ние ”. Освен това  изменчивото „ я ” му е изцяло непознато – споделя „ тЯхният ” вместо „ тЕхният ”;  за него „ вносителите ” са „ Фносители ”, а политикът  „ приказва и приказва ”.

В курса лекторът би трябвало да притегли на първо място  ръководителите на Народното събрание. Да стартира с ръководителя Росен Желязков, който ще се показа с „ К`во да върша кат` отчетите не са признати ” и с „ генезика ” вм. „ произход ”.

Да продължи с Никола Минчев, с неговото „ прочетАх поправките, само че би трябвало „ да се видАт ”. Да мине на герберката Росица Кирова, за която всичко в езика е единствено и само с  цялостен член (дали не  подхожда на личностните й фантазии?!)- тя да вземем за пример споделя „ обявете резултатЪТ ”, „ припомняме докладЪТ ”, „ продължете със съставЪТ ”. И да се приключи с възрожденеца  зам.-председател Цончо Ганев с  „ бомбаНдировки ” и „ компромеНтирания ”.

„ Пампозният ” Борисов

Дойде редът на изящната  Борисова тирада – тя е многогранна и заслужава да й се посвети отделен  материал. Защото всичко издумано от банкянския водач – било на мачле с „ Тигрите ” или на трибунка в Народното събрание – на часа се трансформира в бисер и се записва със златни букви в националната книжовност.

Пътьом ще изтъквам някои негови  уханни извержения, като „ на голо дупе таралеж ” и „ лайно в целофан ”; тематиката ми е друга – да посоча индианските езикови изцепки на родния  Винету, например „ да зеемЕ ”, „ да одимЕ ” „ пАмпозна демонстрация ”; „ форлайтер ” вм. „ форлойфер ”. Няма да не преставам с този класик, ще мина на различен и също партиен лидер – Кирил Петков.

Той се показва с неувяхващите „ четърнайсе ” „ ще говорА ”, „ наш`та роля ”, а „ евтиният газ ” е „ евтината газ ”. Сигурно него е имал поради енергийният бизнесмен  Сашо Дончев, когато сподели преди години в едно паметно изявление: „ Запомнете: думите „ задник ” и „ газ ” са от мъжки жанр ”.

Списък на илитератите 

Те са доста и кой от кой по-известни. Факт е, че Йордан Цонев приказва вярно, само че и той отвреме-навреме стъпва изкривено, и то от „ свръхстарателност ” (терминът е езиковедски), произнася да вземем за пример „ ординАрна политика ”. Асен Василев, Десислава Атанасова и още десетина менте-граматици единогласно споделят „ поТуправител ”. Премиерът Денков – човек абсолютно образован – не знае разликата сред „ боеприпаси ” и „ амуниции ”, също така споделя „ невЯрни неща ”.

На първия чин в курса безусловно би трябвало да бъде турен политсценаристът Тошко Йорданов – той се бара за интелигент, само че не вдява по какъв начин звучат причастията, заради което споделя „ преждеговоривЩи ”; по-поносимо щеше да бъде в случай че най-малко споделя „ преждеговоривШи ”, което е също езикова архаика. Тя би трябвало да бъде отстранена и заместена от актуалното „ преди говорещи ”.

Не му отива на видния итънеец да употребява и паразитни представки от рода на  „ Урегулират ”. Колегата му Ивайло Вълчев – той е поет-текстописец, само че се изцепва с „ Фнасям ”.

„ Възрожденецът ” Петър Петров е заседнал до шия в административния  боклучарник и употребява отвратителните и изгонени от езика „ уважавам ” и „ заслушвам ”. Съпартиецът му Николай Дренчев се опитва в чуждиците, но при него френското „ дежа вЮ ” се явява като „ дежа вУ ”.

Друг от „ възрожденската ” група, Даниел Петров, пък не ще да се раздели с родния си Свищов и споделя „ ний ” вместо „ ние ”. Видният гербер Кирил Ананиев не се разграничава от партийния си водач – и той като него споделя по индиански „ знаеме ” и „ можеме ”, а позитанецът Свиленски го добавя с „ да се обединиме ”. Чудя се за какво му би трябвало на буйния Българска социалистическа партия оратор Борислав Гуцанов да споделя „ нарекАхме ”, като умерено може да махне това проклето „ а ”.

Реклама

Лена Бориславова е от „ Продължаваме промяната ”, само че може да й променим партията на „ Променяме правоговора ” – тя споделя „ Фместо ”, „ Флезат ” /вм. „ влязат ”/, „ седАт ”. Ексминистърът Крум Зарков, приключил Сорбоната в Париж, е сякаш акуратен и е доста необичайно, че изрича смехотворното „ този закон не би трябвало да се МЕША с различен ”.

Ето още бисери: Мартин Димитров – „ да праЯт ”; Теменужка Петкова – „ да разАснА ”; Делян Добрев – „ към който ” вместо „ към който ”; Драгомир Стойнев – „ да почнемЕ ”; Мануил Манев – „ щот ”; Хрсто Терзийски – „ да заявА ”; Любен Дилов-син – „ да зеем ”; Рамадан Аталай – „ популистически ” вместо „ популистки ” (явно самичък си словообразува, нещо като „ комунистически ” и „ буржоазен ” му се коства популизма); Георги Свиленски – „ айде ”; Владимир Табутов – „ коет ”; Филип Попов – „ макЪр ”; Любомир Каримански – „ министър Пожарна охрана енергетика ”; Младен Маринов – „ аз работА ”; Александър Ненков – „ прочетах ”; Бойко Рашков – „ свойствено ” вместо „ по роднински ”…

Ако навлезем по-дълбоко в граматичните закони, ще кажем, че пребогато са депутатите, неразличаващи „ който ” от „ който ”, „ някой ” от „ някого ”; постанова се да бъдат подготвени в по-сложна материя – падежи, предлози, местоимения, да боравят с възвратни сказуеми и причастия – нещо, което се учи до 6-и клас. Не се казва  „ водачите съдебна експертиза тестват за опиати ”, а „ …биват тествани… ”.

Няколко архаизми и „ варваризми ” (т.е. „ чуждици ”) са затлачили освен всекидневната тирада, само че и публични нормативи и документи, в това число Конституцията. „ Въз основа ” е характерен образец – тук си живее несмущавено  архаичното „ въз ”, което е вярно да се размени с „ на ” и да се изговаря/изписва „ на основа ”. Също „ всекидневен ” – думата би трябвало да отстъпи на „ ежедневен ”; само че това не е всевалидно, в „ ежечасен ”, „ годишен ” и „ ежемесечен ” да вземем за пример замяната не звучи добре. Натрапчив е също русизмът „ застраховане ” – езикът ни разполага с прелестния сурогат „ обезпечаване ”.

Де сте, граматици?

Разполагаме с редица свързани/отговорни за езиковата чистота  институции, само че те са „ пасивни съзерцатели ” на словното обоклучаване, на навлизането на шльокавицата, на интернетския британски, и така нататък

Надсмиваме се също на крайните пуристи с тяхното „ драснипалниклечица ” – Иван Богоров, Александър Балан, Иван Андрейчин, даже Христо Смирненски им се подиграваше (да си спомним стихчето му „ Гърбосложен на леглото аз копнея твоя стан, и в унесница богатствата от фантазии съм отново пийнал.

Себеспомням скъпи срещи из Борисов дървосад, ръкостисници горещи, отлетели безвъзврат… ”) – но гореспоменатите въпреки всичко се бореха за родното слово. Докато днешните наши „ словоборци ”, доколкото ги имаме, не правят безусловно нищо. Да вземат да се поучат от Сърбия и Северна Македония, където най-активно се коват и преформатират нови думи, за отделяне от англосаксонския словен напор.

Езиковедската доктрина дефинира два типа езикови промени – спонтанни и комбинаторни – първите се постановат по пътя на всекидневното потребление и „ огражданяване ” чрез медии, обществени мрежи в Интернет и публично обществено общуване; а вторите биват  теоретично обусловени и умишлено налагани.

Езиковият ни фонд – остарял и нов – напряко плаче за регулация. Доколкото зная, в този момент във ведомствата ни няма назначени стилови редактори, а през соца такива наложително имаше. Провалите през днешния ден станаха пребогато и преопасни – тук ще използвам  Яворовата „ Градушка ”: „ А облак лази, пораства и вий снага космата, засланя слънце… Милост няма! ”

Трябва ли да приличаме на южните и западните съседи (май към този момент ги настигнахме!), които са се смахнали от бъркотията в техните фирмени кирилски и латински надписи?!

Спящи корифеи

Езиковедите от Българска академия на науките си стоят като на Олимп и се интересуват от докторските си дисертации; не съм ги видял да обнародват най-малко една езикова публикация.

Самотен боец като проф. Владко Мурдаров се обажда отвреме-навреме (наскоро издаде книга по езикови въпроси, само че нея кой ще я прочете, тя ли – мижавата светлинка – ще освети пейзажа?), само че и той се бори с периферни проблеми, като да използваме ли англосаксонското междуметие „ уау ” или да си споделяме нашенското „ ау ”. Чат-пат попадам на езикови бележки на проф. Лидия Манолова в пенсионерския седмичник „ Минаха години ” и… това е!

Добре е медиите – електронните, а и печатните, да отворят рубрики като незабравимата „ Езиков пост ”. В уеб сайтове и блогове има значително борци за българското слово, само че какъв брой са те читави?

Един от тях е Павлина Върбанова – сформира тя лист на нездравословни чуждици, но за смях самата тя позволява такива. По радиото сподели „ добро име ” и „ сфера ”, вместо да ги замести с прелестните наши „ авторитет ” и „ област ”. Аз също употребявам чуждици в своите публикации, само че го върша „ за цвят ” или когато не намирам равностойни родни заместници. 

Да се сдобием ли със Закон?

Идеята ми за спецкурс за депутати е повече иронична, те не са чак толкоз невежи и не са болежка за умиране. По-важно е да се откри действено и всеобщо противоядие на езиковото замърсяване. Нужно е още един път да помислим за специфичен Закон за българския език – само че се счита че ще „ окове ” езика. Налага се нещо практично – да се подготви лист на неправилните/вредните думи, в него да има написани заместители и той да бъде всеобщо и императивно натрапен.

В умозаключение – не искам да наподобявам „ езиков дъновист ”, герой за словен стерилитет. Искам всички ние, когато мислим за красивото, звучно и първопроходно слово, да си повтаряме какво сподели Вазов за него: „ О, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта хубост аз хулниците твои ще санкционира ”…

Наско Мандаджиев, особено за „ Уикенд. Авторът е лингвист и академични учител