Просвещението
Въпросът по какъв начин се е развил тибетският етнос към момента не е изцяло обяснен. Факт е, че археологическите разкопки в Тибетското плато не са провеждани от дълго време и съществуващите находки са инцидентни. Няма и доста писмени източници, а тези които са налични са доста характерни. Тибетците пишат за близкото си минало в митологизирани облици, а да не приказваме за античната им история.
Самите тибетци настояват, че произлизат от маймуната. Вярно, не съгласно Дарвин, а по -скоро съгласно Морган, в процеса на произвеждане на поколение. Ето какво споделят те. Кралят на маймуните стигнал до красива котловина. Страшна демоница, която живеела в пещера измежду скалите, се влюбила в него. Маймуната не била склонна към брак, само че демонесата упорствала за това. Те раждат поколение, което стартира бързо да се развъжда. Така хората се появяват в Тибет. От татко си те наследиха примирение, а от майка си – яростно разположение, обич към месото и алените лица (тибетците се назовават червенолици).
Тибетските историци доста обичат тази национална легенда.
Тя може да се откри в доста книги в разнообразни версии, само че самите тибетски създатели, изключително образованите будисти, не са склонни да го одобряват на съществено. До нас са достигнали малко предбудистки източници. Всички будисти – настояват, че маймуната не е била елементарна маймуна, а възпитаник на бодхисатва Авалокитешвара, може да е самия той, и че тя е дала отговор на буйните апели на демонесата не за наслаждение, а с цел да насели тази безжизнена земя с хора, които ще се покланят на Буда [История на Тибет 1995, 9]. Други тибетски създатели се обръщат към индийската митология, като най-авторитетният източник за тях, за отговор на техният генезис. Те назовават героите на великия индийски епос “Махабхарата ” предците на тибетците, които споделят:„ Когато петима Пандави се биеха с дванадесет армии на Каурави (Пандави и Каурави – в Махабхарата има две съществени фамилии, които се бият посред си), крал Рупати и хиляда воини, преоблечени като дами, избягаха в скалистия регион на Хималаите. Смята се, че тибетците произлизат от тях ”[Budon 1999, 247].
Това са митове.
Всяка нация има сходни. Всички те отразяват митологичното схващане на античните хора. В реалност тибетците са комплициран етнически комплекс. В края на XIX-XX век съществува доктрина за средноазиатския генезис на индивида, в която Тибет заема особено място [Ларичев 1972]. По-късно учените го изоставили, само че даже и да се окаже правилно, сигурно би било невероятно да се проследят образуването на тибетския етнос от първичната персона, както е невероятно да се очертае пътят „ от началото “ на всеки актуален етнос. Ако се съгласим с концепцията за произхода на човек от някакъв тип огнище, то тогава би трябвало да признаем, че образуването на всички етнически групи е комбинация от хора, пристигнали на обещано място, с тези, които са пристигнали там по-рано. Така се случило и с тибетците.
Можем да следим процеса на образуване на тибетския народ от момента, в който китайските източници стартират да пишат за него. Китайците, измислили писмеността си доста от дълго време (средата на II хилядолетие пр.н.е.) и основали върху нея голяма историческа литература, чийто размер мъчно може да се съпостави с която и да е друга в света. Те доста обичали да разказват “варварите “, които живеели към Китай. Говорили и за западните си съседи. В най-древните китайски писмени монументи, имало гадателските надписи на династията Шан (XVI-XI в. прочие н. е.), които с прославени стихове загатват за кианските племена, които явно са били прототибетците. Цян са били номади, което се удостоверява от обстоятелството, че при изписването на името им са употребявани йероглифите „ овца “ и „ човек “. Но те също се занимавали със земеделие. Цян живеели в североизточната част на актуален Тибет, в региона сред езерото Кукунор на север, коридора Гансу (провинция Гансу) на изток и река Цангпо на югозапад. Те нямали открита държавност и живееха в племенни съюзи, непрекъснато изменящи конфигурацията си. 1 Пандави и Каурави – в “Махабхарата ” има два съществени клана, които се бият между тях.
На север от Qiang, в северозападната част на актуалната провинция Gansu, живеели Yuezhi. Юечжите са били индоевропейци или по-скоро иранци. В началото на II век. пр.н.е. били нападнати от хуните, като някои от тях отиват на запад и основават така наречен Кушанско царство (1-3 век), а някои, прогонени от китайците, се смесват с Цян.
През IV век Кианите са отчасти завладени от Туюхуните, тюрко-монголски родов съюз, съществувал до 7-8 век, който тибетците назовават „ Аша “. Туюхуните са асимилирани от близките нации, надлежно и от Цян.
В историята на Qiang наподобява е имало няколко огромни миграционни талази в разнообразни направления. По-специално, два от тях (единият – на запад, към регионите на Нгари и Ладак, а вторият – на югозапад, до долината на река Цангпо) която изиграва решаваща роля в етногенезата на тибетците. (Друга част отива на юг, където взе участие във образуването на бирманския етнос.) На запад те се смесват с дардите, племена от индоиранския клон, на юг – с разнообразни групи монаси, хималайци туземци, на югозапад – с „ непознати за нас племена, обитавали тези области през късния палеолит и неолита “ [Кичанов, Савицки 1975, 22]. Това са в действителност „ непознати “ племена, тъй като знаем доста малко за тях, само че учените са сигурни, че такива са съществували, че Цян не е пристигнал на празно място. Всъщност в региона на Тенгри, Кукушили и на други места са открити принадлежности, датиращи от палеолита [Древен Тибет 1986 година,90-100].
Такава е била обстановката с прототибетците
в Тибетското плато съгласно най-разпространеното мнение в науката. Основният им съставен елемент е бил Цян, който според от мястото на своето битие и в разнообразни исторически интервали се смесва с разнообразни групи индоевропейци, тюрко-монголи. Оттук идва и антропологичното многообразие на тибетското население, което по предписание се отбелязва от откривателите – от изразения монголоиден вид на север и североизток до кавказкия вид на югозапад.
Но науката не би била просвета, в случай че понякога в нея се появяват хора, които отхвърлят всичко, което е казано преди. На въпроса за произхода на тибетците подобен човек е американският академик Н. И. Бекуит. Той има вяра, че
Предполагам също, че в теорията за произхода на тибетците има някаква “флексия ” с Цян. Ако исторически записи в такова количество ни бяха оставени не от китайците (за които Qiang бяха съседи), а да вземем за пример от индийци или иранци, нямаше ли нашите показа за образуването на тибетския народ да бъдат малко по-различни?
Въпреки това, има доказателства, които не поддържат изцяло концепциите на H.I.Beckwith. В края на краищата Цян явно е приказвал някакъв прототибетски език [Snellgrove-Richardson 1995, 22]. Ако приемем, че диалектът на тибетския език, необятно публикуван в Амдо, античната татковина на Qiang, в действителност е доста по-архаичен от Лхаса, че тибетско-бирманското езиково семейство е справедлива действителност, то тогава хипотезата за Qiang като Основният съставен елемент на тибетския народ наподобява доста достоверен. В допълнение, основата за основаването на античната общественост на Южен (където се появява страната на тибетците) и Североизточен Тибет (където са живели Qians) са по-специално мегалити (религиозни здания, направени от сурови камъни, свързани с култа към предците и датиращи от III-II хилядолетие пр.н.е.) и гробища,открит в Тибет в Трансхималайския район, в Чантанг и в Амдо. Ю. Н. Рьорих ги намира сходни на паметниците, открити на обширната територия – от южната част на Русия до северозападен Китай, което удостоверява културното единение на този свят [Рьорих Ю.Н. 1999, 29-55].
Сега за името “Тибет ”.
Всички към тях наричали тази страна Тибет, само че самите тибетци не знаели или до неотдавна не са знаели тази дума. Китайците през 6-7 век. наричали западните си съседи “Ту-фан ”, а по време на Тибетската империя от 7-9 век. – “Ту-бо ”. Арабите от IX век употребявали думата “Tubbat ” или “Tibbat “. Монголите (най -ранните съществуващи писмени източници датират от 13 век) ги назовават „ Tubed “, „ Tubud “ и този етноним е пренесен в Европа от пътешествениците Плано Карпини, Рубрук, и Марко Поло. Самите тибетци назовават себе си “бод ” (в актуалното наречие от Лхаса “по “). Първоначалното значение на тази дума от дълго време е изгубено. Учените допускат, че това значи нещо като „ домашна страна “ [Snellgrove-Richardson 1995, 23]. Мнозина го свързват с името на античната тибетска вяра “Бон “.Едно време този етноним се е употребявал единствено във връзка с жителите на централния регион на Уй. Може би това е античното име на тибетците. Той е непокътнат в етнонимите „ bhota “, „ bhotiya “, употребявани във връзка с тибетските племена от техните индийски съседи. Може би даже „ баутаите “ в Географията на Птолемей са тибетци [Stein 1995, 30].
Но какво е “Тибет ”?
Има съвсем толкоз хипотези за произхода на това име, колкото има хора, които са се пробвали да го обяснят. Повечето учени са съгласни, че втората сричка “bet ” ( “пъпка ”, “прилеп ”, “ветрило ”, “бо ” и т.н.) се връща към тибетската дума “bod “. Значението на думата “ти ” е неразбираемо. Някои хора го наблюдават до израза „ Ти Бод “, което значи „ Това е Тибет “ на тибетски, което допуска, че това може да е отговорът на тибетците на въпроса за чужденец [Кичанов-Савицки 1975, 24]. Други напомнят китайски източници, посочващи митичен предшественик на тибетците на име Ту-фа [Hoffmann 1990, 373]. Други пък вземат за основа израза „ Todbod ” (stod bod) (в наречие – topo), означаващ „ Upper Bod ” [Bell 1928, 1], или „ Thubod “ (mtho bod) с съвсем същото значение [Zaitsev- Кузнецов 1969, 194]. Много планински нации имат обичая да включват думата “горен ” в името на страната си, изключително в случай че в нея има ниско ситуирани региони. Или по този начин ги назовават съседите им. Някои китайски откриватели считат, че сричката “ту ” се връща към думата “велик “, като по този метод се превежда “Ту-бо ” като “Голям, или популярен, Тибет “.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
