Въпреки многобройните свидетелства за смъртта на моряците, от Кремъл твърдят,

Въпреки многочислените свидетелства за гибелта на моряците, от Кремъл настояват, че целият екипаж е бил избавен. " Медуза " беседва с майките на тези, които макар изказванията на съветското министерство на защитата по този начин и не се свързаха със фамилиите си…

Татяна Ефременко, майка на 19-годишния Никита Ефременко

Синът ми бе на военна работа на крайцера " Москва " от ноември 2021 година Бе изпратен на кораба незабавно след образованието си. Не ми сподели нищо. Веднъж сподели, че имат извършения и ще отидат в морето. Това беше преди началото на нашествието в Украйна. Когато новините споделиха, че крайцерът " Москва " е взел участие във военни дейности на остров Змейни, синът ми не разяснява даже това. Не сподели нищо.

" Ще се прибера и ще ти опиша всичко ", съобщи.

Военните дейности таман бяха почнали, а три седмици нямах и новина от сина си. На 10 март дойде писмо от него. Никита беше написал, че са в морето и няма връзка. Планираше да стане постоянен боец след образованието си, само че в това писмо сподели, че е трансформирал решението си. Защо - по този начин и не разбрах.

За последно се чухме на 8 април. Оставаха 58 дни до демобилизацията. Всички го чакаха у дома, само че той просто спря да се обажда…

Обадих се на Комитета на войнишките майки, само че от там ме пренасочиха и ми дадоха различен телефонен номер. Дори не знаех къде се обаждам. Просто търсех информация за сина си. Обадих се във всички лечебни заведения в Севастопол, обадих се в болничното заведение в Москва. Попитах дали има ранени бойци в болничното заведение, които не могат да се разпознават. Казаха, че няма такива. Тогава връзката просто беше прекратена и не можах да се свържа още веднъж.

Същата беше обстановката, когато се обадих в Министерството на защитата на Севастопол. Там ми споделиха, че синът ми е липсващ. След това - " клиентът не е разполагаем. "

Сега не знам какво да върша. Сама ще отида там. Събрах всички фотоси на момчетата - изчезнали военнослужещи, за които има информация в интернет. Ще посетя всички лечебни заведения и ще направя всичко допустимо. Ако не намеря своя наследник, най-малко ще намеря нечий различен и ще оказа помощ на други майки...

Не знам какво друго да върша, не мога да седнал съм у дома и никой да не ми споделя нищо. Командирите в един глас споделят, че е липсващ - и не споделят къде. Къде изчезна? В морето? В земята?

Юлия Цивова, майка на 19-годишния Андрей Цивов

Живея в село Ленино в Крим. Не мога да получа информация за сина си. Никой нищо не споделя – всички мълчат. Обадихме се и на военните записи и на Министерството на защитата. По малкия екран демонстрираха по какъв начин са подредени моряците (на 16 април Министерството на защитата на Русия разгласява видеозапис от срещата на главнокомандващия Военноморски сили Николай Евменов с моряците на потъналия крайцер " Москва " )-

Кого въобще са поставили там? Това към момента би трябвало да се разбере. Децата ни ги няма. Разгледах фотосите, които са пуснати в групи, където търсят изчезналите - към този момент са повече от 10.

Ден откакто се случи нападението над крайцера " Москва ", отидох във военното отделение в Севастопол. Изнесоха лист на изчезналите, имаше доста хора на този лист, някъде към 30 индивида несъмнено. Никой не ни сподели други описи. Помолих ги да обяснят какво значи " липсва "? Синът ми мъртъв ли е? Те споделиха " Не, той просто не е бил в службата и не е в болничното заведение ". А къде е?

Синът ми беше наборник, на този транспортен съд имаше доста други наборници. Сигурен съм, че там имаше 200-300 военнослужещи. През цялото време ходеха в зоната на военни дейности. Никой нищо не ги е питал. Връщаха се за три-четири дни, след това отново ги изпращаха там – отново за седмица и половина.

Синът ми служи на този транспортен съд. И се опасявах, че там ще го изтезават или нещо сходно. Затова мълчахме.

превод и редакция: Джесика Вълчева