Невидимо правителство в борбата срещу невидимия враг
Въпреки „ икономическия оптимизъм ” на ръководещия хайлайф в Сърбия, последствията от здравната рецесия с ковид се отразиха и на стопанската система. Отделени бяха солидни средства за подкрепяне на най-уязвимите категории служащи, бизнес и население, само че държавната политика като цяло остана непроменена. Самоосигуряващите се бизнесмени, служащите, които работят на краткотрайни контракти или на " черно ", както и обществено слабите семейства, бяха оставени да се оправят сами.
Голяма част от съкращенията бяха във фабриките на някои от най-големите задгранични вложители. Икономическата политика за привличане на задгранични вложения „ непременно “, която ръководещите в страната организират от доста години, още веднъж сподели своите недостатъци. Сърбия е и единствената страна в района, която по време на пандемията не усили размера или не разшири обсега на обществените помощи за най-бедните пластове от популацията.
Първите съществени стопански ограничения, свързани с минимизирането на отрицателните последствия от пандемията, държавното управление предприе с известно закъснение, едвам при започване на април. Националната банка на Сърбия (НБС) беше малко по-пъргава и като се изключи че понижи референтния лихвен %, наложи и мораториум върху погасяването на заемите и лизинга. Отлагането на вноските е годно за интервал от най-малко 90 дни от въвеждането на изключителното състояние (15 март) и се ползва за всички физически и юридически лица. Това се отрази позитивно върху ликвидността на семействата и бизнеса, само че не може да се пренебрегне обстоятелството, че макар че банките не начисляват лихви за веселба за интервала, догато мораториумът е в действие, лихвите по заемите си текат и по този начин се усилва общата стойност на отговорностите, която би трябвало да се заплати.
След няколко седмици съмнения министерството на финансите най-сетне оповести икономическата стратегия за справяне с рецесията. Мерките възлизат на 610 милиарда динара (5,1 милиарда евро), което е към 11% от Брутният вътрешен продукт на страната. Те обаче включват и заеми от частни банки за стопанската система, тъй че действителната стойност на тези ограничения от държавния бюджет е 430 милиарда динара (7,8% от БВП).
Икономическата стратегия на държавното управление включва отсрочване на заплащането на налози и осигуровки върху заплатите и облагите за идващите три месеца, вдишване на минималната работна заплата на микро, дребни и междинни предприятия за всеки чиновник през идващите три месеца, достъп до облекчени заеми за тези компании и еднократно заплащане по 100 евро на всички пълнолетни жители.
Мерките несъмнено усъвършенстваха ликвидността на стопанската система, само че можеха да бъдат по-щедри и доста по-селективни. Отлагането на заплащането на налози и вноски, да вземем за пример, можеше да е отписване на тези отговорности, изключително за микро и дребни предприятия, които работят в най-засегнатите действия като туризъм, публично хранене и превоз. Правителството можеше да усили и размера на помощта за фирмите в тези области, които имаха и максимален спад в оборота. Можеше и да се облекче достъпът на микро и дребните предприятия до заемите, тъй като за разлика от огромните компании, те нямат добре открити контакти с банките.
Лоши критерии и зараза от съкращения
За да се класира една компания за някоя от ограниченията по държавната икономическа стратегия, тя не би трябвало да е уволнила повече от 10% от служащите в интервала от началото на изключителното състояние до датата на формалното влизане в действие на тези ограничения. И тъкмо този аршин се оказа първият огромен проблем, тъй като в случай че една микрофирма като фризьорски салон или за ремонт на коли с до 9 чиновници е била принудена да редуцира най-малко един служащ заради фрапантен спад в работата, това автоматизирано би я дисквалифицирало от програмата за помощ, за разлика от по-големи компании с до 100 чиновници. Така най-нуждаещите се от помощ останаха отвън ограниченията.
Другият проблем с този аршин е, че тези най-много 10% не включват служащи, наети на краткотрайни контракти посредством някоя от организациите по заетостта, защото те не са публично регистрирани като чиновници на компанията, в която де факто работят. Изключват се и работещите по срочни контракти. А данните на Евростат в Сърбия има 437 хиляди служащи в категория на краткотрайна претовареност.
Сред най-засегнатите се оказаха работещите във заводи на огромни задгранични вложители, които през последните години реалокираха производството си в Сърбия, привлечени от великодушните държавни дотации. Финландската фабрика за кабели за автомобилната промишленост PKC от Смедерево уволни към 350 души на два пъти. До 2014 година тази компания получи съвсем 14 милиона евро държавни дотации. Hutchinson, френска фабрика, която създава маркучи за вода и бензин, редуцира сред 80 и 300 служащи (броят зависи от това дали питате служащите на Hutchinson или кмета на Рума). Тази фабрика получи държавни дотации за построяването на първия от двата си индустриални цеха, а страната и локалните управляващи я подкрепиха с построяването на инфраструктура на стойност над един милион евро. Между 500 и 700 служащи изгубиха работата си в италианската компания Olimpias в Ниш, която другояче е извънреден снабдител на Benetton. Тя е и измежду най-щедро субсидираните - получи 10,5 милиона евро дотации още при идването в Сърбия.
Манипулиране на данните за политически цели
Вярвате или не, ръководещата политическа партия в Сърбия освен твърди, че е понижила безработицата в средата на пандемията, само че и даже приказва за рекордно ниски равнища. Макар че националната статистика в действителност регистрира спад, това не се дължи на действителната икономическа обстановка, а на смяна в методологията на отчитане. За да попаднете в категорията на безработните, би трябвало интензивно да търсите работа, което в изискванията на пандемия е освен мъчно, само че и на процедура невероятно. Затова огромен брой служащи минаха от категорията на безработните в тази на незаинтересованите да си намерят работа. Благодарение на този трик, е допустимо по едно и също време да се понижи безработицата (с към 87 хиляди) и заетостта (с към 33 хиляди). Ако се вземат други данни - на Международната организация на труда (МОТ), в Сърбия направените часове през второто по отношение на първото тримесечие са намалели с цели 14,8%, което теоретично би било еднакво на загуба на 510 хиляди работни места /макар че тук се включва и пониженото работно време, принудителнат отпуска и т.н./.
Политическият хайлайф в Сърбия не пропусна опцията да се похвали и с обстоятелството, че по време на пандемията Сърбия ще има един от най-ниските темпове на спад на Брутният вътрешен продукт /3% съгласно МВФ/. Това обаче няма нищо общо с " сполучливата " икономическа политика на държавното управление, а е обвързвано със структурата на стопанската система и с по-скоро - с нейното едва развиване. Пандемията засегна доста повече развитите страни, които създават артикули и услуги, чието търсене внезапно понижа. Като страна, която разчита най-много на земеделието и хранителната индустрия (за чиито артикули търсенето е минимум засегнато), Сърбия няма проблемите на западните страни.
Предизборен „ подарък “ под формата на 100 евро
Решението на държавното управление да включи в пакета от стопански ограничения еднократно заплащане по 100 евро на всички пълнолетни жители провокира най-голямо неодобрение в обществото. Основната причина е, че финансовата помощ е идентична, без значение от приходите. Така се стигна до обстановка, при която по-богатите членове на обществото даже не видяха заплащането на 100 евро по банковата им сметка, до момента в който за тези, които имат най-голяма потребност от тази помощ, парите бяха извънредно незадоволителни, с цел да се покрият най-основните потребности. Логично - най-пострадаха бедните семейства с по-голям брой малолетни деца, които нямаха право на тази помощ. А тъкмо те имат потребност от най-голяма поддръжка, тъй като нямат лични спестявания, по-трудно вземат заеми и в изискванията на пандемия имат повече изключителни разноски (маски, хигиена и др.). В този подтекст е разрушителен фактът, че Сърбия е единствената страна в района, която нито е нараснала размера, нито е разширила обсега на общественото подкрепяне. За еднократната помощ от 100 евро ще бъдат изхарчени цели 600 милиона евро, което е два пъти и половина повече от бюджета за обществени заплащания, половината от размера на аграрния бюджет и три пъти повече от средногодишните вложения в опазването на здравето.
Според оценките на Фискалния съвет, 30% от фирмите в Сърбия не са се възползвали от опцията за отсрочване на заплащането на налози и обществените вноски. 2/3 от микро, дребните и междинните предприятия разчитаха на личните си запаси и помощта на другари и семейство за разрешаване на финансови усложнения, а единствено 5-10% обявиха, че държавните ограничения са повлияли на решението им да не редуцират служащи. Според изследване на две локални неправителствени организации, към 230 милиона евро от 950 милиона, което е общата стойност на директната държавна помощ за компании, евентуално могат да отидат за компании, които не са понесли стопански загуби. Всички тези данни са мотив, че методът към фирмите и дейностите, които се нуждаят от подкрепяне, би трябвало да е доста по-селективен. Икономическа стратегия, която би въвела съществени критерии (например, несъмнено равнище на оборот за разпределяне на помощ) и която е по-щедра за доста по-малък брой уязвими компании, както и обществено виновна политика, която би нараснала доста средствата за обществена отбрана на най-уязвимите пластове от популацията, е единственият вероятен отговор на непредсказуемите стопански последствия от пандемия, чийто край към момента не се вижда.
Тази публикация е оповестена в границите на самодейността „ Истории от района “, осъществена от " Республика " в съдействие с (БиХ), (Косово) (Сърбия), (Черна гора), (Хърватия), (Албания) и (България).
Голяма част от съкращенията бяха във фабриките на някои от най-големите задгранични вложители. Икономическата политика за привличане на задгранични вложения „ непременно “, която ръководещите в страната организират от доста години, още веднъж сподели своите недостатъци. Сърбия е и единствената страна в района, която по време на пандемията не усили размера или не разшири обсега на обществените помощи за най-бедните пластове от популацията.
Първите съществени стопански ограничения, свързани с минимизирането на отрицателните последствия от пандемията, държавното управление предприе с известно закъснение, едвам при започване на април. Националната банка на Сърбия (НБС) беше малко по-пъргава и като се изключи че понижи референтния лихвен %, наложи и мораториум върху погасяването на заемите и лизинга. Отлагането на вноските е годно за интервал от най-малко 90 дни от въвеждането на изключителното състояние (15 март) и се ползва за всички физически и юридически лица. Това се отрази позитивно върху ликвидността на семействата и бизнеса, само че не може да се пренебрегне обстоятелството, че макар че банките не начисляват лихви за веселба за интервала, догато мораториумът е в действие, лихвите по заемите си текат и по този начин се усилва общата стойност на отговорностите, която би трябвало да се заплати.
След няколко седмици съмнения министерството на финансите най-сетне оповести икономическата стратегия за справяне с рецесията. Мерките възлизат на 610 милиарда динара (5,1 милиарда евро), което е към 11% от Брутният вътрешен продукт на страната. Те обаче включват и заеми от частни банки за стопанската система, тъй че действителната стойност на тези ограничения от държавния бюджет е 430 милиарда динара (7,8% от БВП).
Икономическата стратегия на държавното управление включва отсрочване на заплащането на налози и осигуровки върху заплатите и облагите за идващите три месеца, вдишване на минималната работна заплата на микро, дребни и междинни предприятия за всеки чиновник през идващите три месеца, достъп до облекчени заеми за тези компании и еднократно заплащане по 100 евро на всички пълнолетни жители.
Мерките несъмнено усъвършенстваха ликвидността на стопанската система, само че можеха да бъдат по-щедри и доста по-селективни. Отлагането на заплащането на налози и вноски, да вземем за пример, можеше да е отписване на тези отговорности, изключително за микро и дребни предприятия, които работят в най-засегнатите действия като туризъм, публично хранене и превоз. Правителството можеше да усили и размера на помощта за фирмите в тези области, които имаха и максимален спад в оборота. Можеше и да се облекче достъпът на микро и дребните предприятия до заемите, тъй като за разлика от огромните компании, те нямат добре открити контакти с банките.
Лоши критерии и зараза от съкращения
За да се класира една компания за някоя от ограниченията по държавната икономическа стратегия, тя не би трябвало да е уволнила повече от 10% от служащите в интервала от началото на изключителното състояние до датата на формалното влизане в действие на тези ограничения. И тъкмо този аршин се оказа първият огромен проблем, тъй като в случай че една микрофирма като фризьорски салон или за ремонт на коли с до 9 чиновници е била принудена да редуцира най-малко един служащ заради фрапантен спад в работата, това автоматизирано би я дисквалифицирало от програмата за помощ, за разлика от по-големи компании с до 100 чиновници. Така най-нуждаещите се от помощ останаха отвън ограниченията.
Другият проблем с този аршин е, че тези най-много 10% не включват служащи, наети на краткотрайни контракти посредством някоя от организациите по заетостта, защото те не са публично регистрирани като чиновници на компанията, в която де факто работят. Изключват се и работещите по срочни контракти. А данните на Евростат в Сърбия има 437 хиляди служащи в категория на краткотрайна претовареност.
Сред най-засегнатите се оказаха работещите във заводи на огромни задгранични вложители, които през последните години реалокираха производството си в Сърбия, привлечени от великодушните държавни дотации. Финландската фабрика за кабели за автомобилната промишленост PKC от Смедерево уволни към 350 души на два пъти. До 2014 година тази компания получи съвсем 14 милиона евро държавни дотации. Hutchinson, френска фабрика, която създава маркучи за вода и бензин, редуцира сред 80 и 300 служащи (броят зависи от това дали питате служащите на Hutchinson или кмета на Рума). Тази фабрика получи държавни дотации за построяването на първия от двата си индустриални цеха, а страната и локалните управляващи я подкрепиха с построяването на инфраструктура на стойност над един милион евро. Между 500 и 700 служащи изгубиха работата си в италианската компания Olimpias в Ниш, която другояче е извънреден снабдител на Benetton. Тя е и измежду най-щедро субсидираните - получи 10,5 милиона евро дотации още при идването в Сърбия.
Манипулиране на данните за политически цели
Вярвате или не, ръководещата политическа партия в Сърбия освен твърди, че е понижила безработицата в средата на пандемията, само че и даже приказва за рекордно ниски равнища. Макар че националната статистика в действителност регистрира спад, това не се дължи на действителната икономическа обстановка, а на смяна в методологията на отчитане. За да попаднете в категорията на безработните, би трябвало интензивно да търсите работа, което в изискванията на пандемия е освен мъчно, само че и на процедура невероятно. Затова огромен брой служащи минаха от категорията на безработните в тази на незаинтересованите да си намерят работа. Благодарение на този трик, е допустимо по едно и също време да се понижи безработицата (с към 87 хиляди) и заетостта (с към 33 хиляди). Ако се вземат други данни - на Международната организация на труда (МОТ), в Сърбия направените часове през второто по отношение на първото тримесечие са намалели с цели 14,8%, което теоретично би било еднакво на загуба на 510 хиляди работни места /макар че тук се включва и пониженото работно време, принудителнат отпуска и т.н./.
Политическият хайлайф в Сърбия не пропусна опцията да се похвали и с обстоятелството, че по време на пандемията Сърбия ще има един от най-ниските темпове на спад на Брутният вътрешен продукт /3% съгласно МВФ/. Това обаче няма нищо общо с " сполучливата " икономическа политика на държавното управление, а е обвързвано със структурата на стопанската система и с по-скоро - с нейното едва развиване. Пандемията засегна доста повече развитите страни, които създават артикули и услуги, чието търсене внезапно понижа. Като страна, която разчита най-много на земеделието и хранителната индустрия (за чиито артикули търсенето е минимум засегнато), Сърбия няма проблемите на западните страни.
Предизборен „ подарък “ под формата на 100 евро
Решението на държавното управление да включи в пакета от стопански ограничения еднократно заплащане по 100 евро на всички пълнолетни жители провокира най-голямо неодобрение в обществото. Основната причина е, че финансовата помощ е идентична, без значение от приходите. Така се стигна до обстановка, при която по-богатите членове на обществото даже не видяха заплащането на 100 евро по банковата им сметка, до момента в който за тези, които имат най-голяма потребност от тази помощ, парите бяха извънредно незадоволителни, с цел да се покрият най-основните потребности. Логично - най-пострадаха бедните семейства с по-голям брой малолетни деца, които нямаха право на тази помощ. А тъкмо те имат потребност от най-голяма поддръжка, тъй като нямат лични спестявания, по-трудно вземат заеми и в изискванията на пандемия имат повече изключителни разноски (маски, хигиена и др.). В този подтекст е разрушителен фактът, че Сърбия е единствената страна в района, която нито е нараснала размера, нито е разширила обсега на общественото подкрепяне. За еднократната помощ от 100 евро ще бъдат изхарчени цели 600 милиона евро, което е два пъти и половина повече от бюджета за обществени заплащания, половината от размера на аграрния бюджет и три пъти повече от средногодишните вложения в опазването на здравето.
Според оценките на Фискалния съвет, 30% от фирмите в Сърбия не са се възползвали от опцията за отсрочване на заплащането на налози и обществените вноски. 2/3 от микро, дребните и междинните предприятия разчитаха на личните си запаси и помощта на другари и семейство за разрешаване на финансови усложнения, а единствено 5-10% обявиха, че държавните ограничения са повлияли на решението им да не редуцират служащи. Според изследване на две локални неправителствени организации, към 230 милиона евро от 950 милиона, което е общата стойност на директната държавна помощ за компании, евентуално могат да отидат за компании, които не са понесли стопански загуби. Всички тези данни са мотив, че методът към фирмите и дейностите, които се нуждаят от подкрепяне, би трябвало да е доста по-селективен. Икономическа стратегия, която би въвела съществени критерии (например, несъмнено равнище на оборот за разпределяне на помощ) и която е по-щедра за доста по-малък брой уязвими компании, както и обществено виновна политика, която би нараснала доста средствата за обществена отбрана на най-уязвимите пластове от популацията, е единственият вероятен отговор на непредсказуемите стопански последствия от пандемия, чийто край към момента не се вижда.
Тази публикация е оповестена в границите на самодейността „ Истории от района “, осъществена от " Республика " в съдействие с (БиХ), (Косово) (Сърбия), (Черна гора), (Хърватия), (Албания) и (България).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ