Въпреки че никой не знае със сигурност, кога алкохолът е

Въпреки че никой не знае сигурно, по кое време алкохолът е създаден за първи път, има отзиви на историци, че той се е получил преди минимум десетки хиляди години.

Откриването на кани за бира от късната каменна епоха открило, че съзнателно ферментиралите питиета са съществували още през неолита, преди към 10 000 години. Предполага се, че бирата може да е предшествала хляба като съществена храна в предишното.

В предишното виното се е появило като приключен артикул в египетските пиктограми към 4000 година пр.н.е., а останките от образци за вино в Древна Елада датират от същия интервал.

Алкохолът обаче не се е консумирал по същия метод, както през днешния ден. Всъщност в антични времена, на алкохола се е гледало като на значима лекарствена съставна част и като неразделна част от диетата на човек.

Алкохолът като лекарство

От появяването на първите алкохолни питиета хората ги употребявали като лекарство. Освен че облекчавал напрежението и релаксирал тялото и мозъка, алкохолът е антисептик, а в огромни дози има анестетичен резултат.

Kомбинацията от алкохол с естествени растителни субстанции основава доста по-ефективно лекарство и се употребява като такова от хиляди години. Оттук идва и най-известният тост

който съществува на доста езици по света.

Едно от най-ранните доказателства за използването на алкохол като лекарство датира от преди 5000 години. Доказателство за това изказване е кана, която била открита в гробницата на един от първите фараони на Египет, Скорпион I.

Използвайки химически способи, биоархеолозите успяли да разпознават разнообразни съединения в останките, останали в каната. Те открили, че останките са съдържали вино, както и редица билки, известни със своите лечебни свойства.

Виното също е постоянно срещан съставен елемент на античната римска медицина.

Както е известно през днешния ден, алкохолът е положително средство за добиване на дейните детайли от лечебните растения.

Виното е единствената форма на алкохол, позната на римляните, защото дестилацията му е била открита едвам през Средновековието. Билките, вливани във виното, били постоянно срещан медицински трик, който имал прочут резултат, като се има поради способността на алкохола да извлича дейните съединения на редица билки.

Един от най-известните практикуващи билкови медикаменти

на основата на алкохол е бащата на актуалната медицина, Хипократ, чиято лична специфична рецепта е известна като Hippocraticum Vinum.

Около 400 година пр.н.е. Хипократ е направил сурова форма на вермут, употребявайки локални билки във виното, само че след откриването на дестилацията, билковите инфузии придобили напълно ново равнище на успеваемост.

Превръщането на алкохола във “водата на живота ”

Разпространението на християнството по време на кръстоносните походи от 1095 година донася познания за изкуството на алхимията и дестилацията в Европа от първите арабски учени. В цяла Европа почнало да се подготвя т.нар „ водата на живота “.

Скоро, с помощта на разпространяването на знанията за дестилацията почнало извличането на масла от растенията. Това бил интервала на комерсиалните аптеки, които за негативно време израснали, продавайки и двете първични материали, както и билкови тинктури.

През древността водата е била нечиста с рискови микроби, тъй че пиенето на алкохол, в който течността е била варена или подложена на сходна стерилизираща обработка, се е смятало за по-здравословно и безвредно.

Едно от най-ранните споменавания за медицинския алкохол

от този интервал е от Роджър Бейкън, британски мъдрец от тринадесети век, пишещ за алхимията и медицината.

Според превод (публикуван през 1683 г.), Бейкън вярвал, че виното може:

Но той също по този начин признава заплахите му от несъразмерната консумация:

Алкохолът като лекарство през Средновековието

Европейската колонизация през 15-ти и 16-ти век дала на аптекарите обилие от екзотични билки, подправки, кори и горски плодове, с цел да попълнят комплектите си за първа помощ. От този миг до скоро множеството медикаменти бяха на алкохолна основа.

Джинът е добър образец за алкохол,

който в началото е бил предопределен да се употребява като лекарство. Смята се, че потреблението на хвойна като диуретик е в положение да прочисти тялото от тресчица и тропически заболявания, които измъчвали холандските заселници.

Много модерни марки като Chartreuse и Benedictine произлизат от манастирите в Европа като стомашни тоници и общи еликсири.

Загрижеността по отношение на осъзнаването на нездравословните резултати

Въпреки това през 18-ти век нараства загрижеността по отношение на по-вредните резултати на алкохола, в това число пиянството, престъпността, алкохолизмът и бедността. През 1725 година първата документирана петиция на Кралския лицей на лекарите изразили загрижеността „ от пагубната и възходяща приложимост на алкохол “.

До 19 век във Англия почнали

да се появяват придвижвания за самоограничение – в началото някои от тях предложили ограничение на използването единствено на избрани питиета, само че с течение на времето позицията им се трансформирала и те почнали да приканват за цялостно самоограничение.

Все още обаче има мнение и даже научни доказателства, че алкохолът в умерени количества е потребен за здравето, да вземем за пример:

понижен риск от развиване и гибел от сърдечно-съдови заболяваниявъзможно понижаване на риска от исхемичен инсултнамален риск от развиване на диабет

Лекарствените компании също се пробвали да отстранен обстоятелството, че медикаментите на органична основа са безвъзмездни, само че хапчетата не са. Не можете да патентовате природата, само че можете да патентовате хапчета.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!