Защо руската пропаганда се провали |
Валерий Соловей е създател на монографията „ Основи на психическата война и на медиа манипулирането “, лекар на историческите науки, професор, преподавал в Московския държавен институт по интернационалните връзки (най-реномираното висше образователно заведение за подготовка на фрагменти на Министерството на външните работи на Русия - МГИМО). Коронната му дисциплинираност е „ Връзки с обществеността и медиа връзки “. Уважаван публичен активист. Дни преди нахлуването на Русия в Украйна беше арестуван по отношение на присъединяване му в разнообразни видеоблоговe и стратегии, само че по-късно - освободен. В деянията си показва уверена, дейна и самостоятелна позиция във връзка с процесите в Русия.
Властите в Русия освен са попаднали в клопката на личната си агитация, само че те възпроизвеждат доста от своите страхове, уплахи и устремление под влияние точно на тази агитация, споделя Соловей в диалог с Марк Кричевский в предаването " Персона нон грата " по Первое радио.
„ Когато имах опция да се срещна с същинския светоглед на хора, които „ одобряват решения “, с изненада осъзнах, че множеството от тях свято имат вяра в тази „ абракадабра “, която тече по каналите на медиите в Русия.
А що се отнася неефективността на формалната агитация, задоволително е да се види какъв брой разграничени са публичните настроения в Русия: в поддръжка на „ специфичната интервенция “, срещу „ специфичната интервенция “ (прощавайте за евфемизма, който употребявам, другояче не мога да приказвам, тъй като терминът „ война “ е забранен). И в случай че тази агитация е ефикасна във връзка с вътрешната публика, във връзка с външната публика тя е изцяло провалена.
Независимо от несравнимо по-ограничените запаси
украинската агитация като цяло е по-ефективна,
по-координирана и по-находчива.
Защо е по този начин? Отговорът, който се вижда на повърхността, а той се отнася и до положението на съветските въоръжени сили, е „ крадливост “.
Тези великански средства, които бяха изразходвани за съветската пропагандна машина, в случай че използваме още веднъж евфемизъм: “бяха изразходвани извънредно неефективно “. И за разлика от 2014-2015 година, когато съветската агитация безусловно превъзхождаше укараинската и можеше да сервира безапелационно своята позиция в света (не настоявам, че светът я приемаше), нашата агитация тогава звучеше безапелационно. Доколкото ми е известно, в администрацията на президента Путин имат намерение да подменят целия кадрови ешелон, който дава отговор за пропагандата.
Днешните наши пропагандисти следва да помнят, че причини от вида „ ние не знаехме “, „ на нас ни заповядаха “, „ нас ни използваха “, изключително след 1945 година, не се одобряват от нито един съд и няма да бъдат признати. Що се отнася до тази категория експерти, дори съгласно настоящото съветско законодателство те са подсъдни за „ раздухване на война “. Сега те стартират да го осъзнават, само че казусът е, че никой в Русия не вярваше, че ще се случи „ 24-ти февруари “ (нахлуването в Украйна).
Мнозинството считаше, че както напролет на предходната година, всичко ще приключи с шантаж. И по тази причина доста хора се оказаха в нова за тях обстановка. „ По-издигнатото болшинство “ разчиташе на „ запасни летища “, кой в Италия, кой във Франция, а „ по-талантливите “ - и във Англия, Съединени американски щати и Израел. Но в този момент, по силата на глобите, доста от тях са „ обезкуражени “, включително и тъй като изгубиха задграничните си активи и имущество.
Министър Лавров съобщи в Анталия, че ние „ не водиме война с Украйна “, че не имаме намерение „ да водиме война с други страни “. Тоест „ другите страни “ следва да се приготвят.
На първо място Молдова. Втора на листата на чакащите е Грузия и най-после – Балтийските страни.
Така би трябвало да се пояснява намекът от страна на Лавров.
Плановете на Кремъл в никакъв случай не са се ограничавали единствено с Украйна. Голям въпрос, несъмнено, е дали тези проекти могат да се приведат в деяние в този момент. Защото напълно явно „ специфичната интервенция “ в Украйна „ буксува “ и би трябвало нова гигантска централизация на човешки и всевъзможни други запаси, с цел да бъде „ пречупена “ сегашната наклонност.
Първоначално интервенцията беше планувана като “блицкриг “, с дейна фаза до 2-ри март. Има доста явен индикатор в това отношение: в началото гражданските летища в Южна Русия бяха затворени до 2-ри март, по-късно до 9-и март, до 14-и март, а през днешния ден към този момент - до 20-и март. Тоест „ блицкригът “ се трансформира в нещо друго.
Ако всичко беше се развило бързо, както разчитаха в Кремъл, нямаше да има и наказания. Никой нямаше да може да се опомни, както беше в Крим в 2014 година
А когато пропагандата встъпва в спор с икономическото и обществено състояние, а ние се намираме в самото начало на злополуката, тогава пропагандата стартира да се унищожава и разсипва. Не всички го осъзнават. Винаги има група (15-20%) от популацията, които ще имат вяра до дъно. Но болшинството ще стартира да се съмнява. Но въпросът кого ще обвинят, остава открит.
В сегашните условия, когато Русия не може да победи, най-малко с досегашната централизация на ресурсите, а Украйна още не може да означи победа, Русия продължава да упорства за цялостната капитулация на Украйна. Пълна загуба на суверенитета, което нито една страна не може да одобри.
Това, което подхваща и ще предприеме Кремъл, е „ повишаване на напъните “ за заличаване на икономическата и технологическа инфраструктура на Украйна. Вече не става дума единствено за военната съставна на тези системи. Второ, ще се опита
да подложи популацията на крупните центрове на подобен напън, че то под паника да се устреми на Запад
под формата на великански поток бежанци. Катастрофа, достигаща 10 милиона бежанци, при което Западът ще предложи самичък на Украйна да „ постави оръжията “. Страданията на популацията ще принудят Зеленски да одобри ултиматума.
Плюс към този метод е, че не инцидентно са нарушени „ връзките “ с Чернобилската АЕЦ. Темата какво се случва с атомната централа, известна с гигантската злополука през 1986 година, може да изплува ненадейно в общия подтекст на бойните дейности.
Украйна също се стреми да печели време, като разчита, че с всеки изминат ден санкционният напън ще нараства, а съветските запаси ще бъдат окончателно „ смилани “. Засега обаче ресурсите се правят оценка като задоволителни и никой в съветското управление няма желание да се търси компромис.
Що се отнася до дейностите на съветската войска в региона на Харков, с преобладаващо рускоезично население, е годна популярната фраза, която приписват на Тайлеран (френски общественик от 19-и век, бел. ред.):
„ Това е по-лошо от закононарушение, това е неточност. “
Тази неточност се състои в кардиналното недоумение от страна на Кремъл на настоящата конюнктура в Украйна, само че и в Русия. Да постигнеш по пътя на войната, па въпреки и наречена „ лимитирана специфична интервенция “, преданост на популацията, като използваш авиация, ракети и артилерия, е просто невероятно. Резервоарът на „ преданост към Русия “ в този регион, и като цяло в Източна Украйна, който преди войната беше повече от 25%, през днешния ден уверено може да заключим, че този % „ се стреми към нулата “. Даже, в случай че допуснем, че по някакъв „ магически метод “ Русия реализира политическите си цели, изцяло неразбираемо е по какъв начин тя би могла да управлява Украйна или единствено елементи от нея. Такава опция през днешния ден не съществува даже като догадка.
Това, което е допустимо, е да унищожиш допустимо най-всеобхватно инфраструктурата и материално-производствената база на Украйна, и по-късно да я „ оставиш на волята на ориста “.
Ако се запитаме, каква тогава в действителност е изгодата, облагата от това, което следим, стигаме до това, че обсъждаме логиката на психиката и морала на хора, които внезапно се отличават от общоприетите правила. Тук биха помогнали експерти в други области, да вземем за пример психиатри, психолози, експерти по нагона „ да разрушаваш “, „ да отмъстиш “ за това, че украинците не се преклониха. Разрушавайки всичко в близост, прогонвайки милиони, вие създавате, несъмнено, пространство, което не можете да контролирате, само че „ най-малко то не съставлява опасност “ за вас. И основно, образно показвате на целия свят на какво сте способни. Фигуративно: „ Вижте и погледайте, те не пожелаха по нашему, и виждате какво се получава “.
Разбирам, че светът ще извлече напълно разнообразни заключения от това, на което разчитат в Кремъл, само че това надали ще промени модела на мислене в настоящия Кремъл.
И до момента в който в Кремъл си блъскат главата по какъв начин тъкмо
да разгласят „ Победата “, която да не бъде напълно проваляне,
те може да не виждат, че Русия праволинейно затъва в огромна, доста остра политическа рецесия, съпроводена с стопански и обществен безпорядък.
Какво може да бъде оповестено в Кремъл за победа: Например „ обвързващ контракт с Украйна “ за снемане на кандидатурата си в НАТО. (След края на войната на Украйна няма да ѝ бъде належащо никакво НАТО, а НАТО има да му мисли какви връзки да построява с Украйна). На второ място, Кремъл може да упорства за пред камерите съветското знаме да бъде побито на някоя по-съхранила се постройка в Мариупол. Първоначалният сюжет на кремълските пропагандисти да се употребява декорът на църквата „ Света София “ в Киев не е доста реален в сегашните условия.
Властите в Русия освен са попаднали в клопката на личната си агитация, само че те възпроизвеждат доста от своите страхове, уплахи и устремление под влияние точно на тази агитация, споделя Соловей в диалог с Марк Кричевский в предаването " Персона нон грата " по Первое радио.
„ Когато имах опция да се срещна с същинския светоглед на хора, които „ одобряват решения “, с изненада осъзнах, че множеството от тях свято имат вяра в тази „ абракадабра “, която тече по каналите на медиите в Русия.
А що се отнася неефективността на формалната агитация, задоволително е да се види какъв брой разграничени са публичните настроения в Русия: в поддръжка на „ специфичната интервенция “, срещу „ специфичната интервенция “ (прощавайте за евфемизма, който употребявам, другояче не мога да приказвам, тъй като терминът „ война “ е забранен). И в случай че тази агитация е ефикасна във връзка с вътрешната публика, във връзка с външната публика тя е изцяло провалена.
Независимо от несравнимо по-ограничените запаси
украинската агитация като цяло е по-ефективна,
по-координирана и по-находчива.
Защо е по този начин? Отговорът, който се вижда на повърхността, а той се отнася и до положението на съветските въоръжени сили, е „ крадливост “.
Тези великански средства, които бяха изразходвани за съветската пропагандна машина, в случай че използваме още веднъж евфемизъм: “бяха изразходвани извънредно неефективно “. И за разлика от 2014-2015 година, когато съветската агитация безусловно превъзхождаше укараинската и можеше да сервира безапелационно своята позиция в света (не настоявам, че светът я приемаше), нашата агитация тогава звучеше безапелационно. Доколкото ми е известно, в администрацията на президента Путин имат намерение да подменят целия кадрови ешелон, който дава отговор за пропагандата.
Днешните наши пропагандисти следва да помнят, че причини от вида „ ние не знаехме “, „ на нас ни заповядаха “, „ нас ни използваха “, изключително след 1945 година, не се одобряват от нито един съд и няма да бъдат признати. Що се отнася до тази категория експерти, дори съгласно настоящото съветско законодателство те са подсъдни за „ раздухване на война “. Сега те стартират да го осъзнават, само че казусът е, че никой в Русия не вярваше, че ще се случи „ 24-ти февруари “ (нахлуването в Украйна).
Мнозинството считаше, че както напролет на предходната година, всичко ще приключи с шантаж. И по тази причина доста хора се оказаха в нова за тях обстановка. „ По-издигнатото болшинство “ разчиташе на „ запасни летища “, кой в Италия, кой във Франция, а „ по-талантливите “ - и във Англия, Съединени американски щати и Израел. Но в този момент, по силата на глобите, доста от тях са „ обезкуражени “, включително и тъй като изгубиха задграничните си активи и имущество.
Министър Лавров съобщи в Анталия, че ние „ не водиме война с Украйна “, че не имаме намерение „ да водиме война с други страни “. Тоест „ другите страни “ следва да се приготвят.
На първо място Молдова. Втора на листата на чакащите е Грузия и най-после – Балтийските страни.
Така би трябвало да се пояснява намекът от страна на Лавров.
Плановете на Кремъл в никакъв случай не са се ограничавали единствено с Украйна. Голям въпрос, несъмнено, е дали тези проекти могат да се приведат в деяние в този момент. Защото напълно явно „ специфичната интервенция “ в Украйна „ буксува “ и би трябвало нова гигантска централизация на човешки и всевъзможни други запаси, с цел да бъде „ пречупена “ сегашната наклонност.
Първоначално интервенцията беше планувана като “блицкриг “, с дейна фаза до 2-ри март. Има доста явен индикатор в това отношение: в началото гражданските летища в Южна Русия бяха затворени до 2-ри март, по-късно до 9-и март, до 14-и март, а през днешния ден към този момент - до 20-и март. Тоест „ блицкригът “ се трансформира в нещо друго.
Ако всичко беше се развило бързо, както разчитаха в Кремъл, нямаше да има и наказания. Никой нямаше да може да се опомни, както беше в Крим в 2014 година
А когато пропагандата встъпва в спор с икономическото и обществено състояние, а ние се намираме в самото начало на злополуката, тогава пропагандата стартира да се унищожава и разсипва. Не всички го осъзнават. Винаги има група (15-20%) от популацията, които ще имат вяра до дъно. Но болшинството ще стартира да се съмнява. Но въпросът кого ще обвинят, остава открит.
В сегашните условия, когато Русия не може да победи, най-малко с досегашната централизация на ресурсите, а Украйна още не може да означи победа, Русия продължава да упорства за цялостната капитулация на Украйна. Пълна загуба на суверенитета, което нито една страна не може да одобри.
Това, което подхваща и ще предприеме Кремъл, е „ повишаване на напъните “ за заличаване на икономическата и технологическа инфраструктура на Украйна. Вече не става дума единствено за военната съставна на тези системи. Второ, ще се опита
да подложи популацията на крупните центрове на подобен напън, че то под паника да се устреми на Запад
под формата на великански поток бежанци. Катастрофа, достигаща 10 милиона бежанци, при което Западът ще предложи самичък на Украйна да „ постави оръжията “. Страданията на популацията ще принудят Зеленски да одобри ултиматума.
Плюс към този метод е, че не инцидентно са нарушени „ връзките “ с Чернобилската АЕЦ. Темата какво се случва с атомната централа, известна с гигантската злополука през 1986 година, може да изплува ненадейно в общия подтекст на бойните дейности.
Украйна също се стреми да печели време, като разчита, че с всеки изминат ден санкционният напън ще нараства, а съветските запаси ще бъдат окончателно „ смилани “. Засега обаче ресурсите се правят оценка като задоволителни и никой в съветското управление няма желание да се търси компромис.
Що се отнася до дейностите на съветската войска в региона на Харков, с преобладаващо рускоезично население, е годна популярната фраза, която приписват на Тайлеран (френски общественик от 19-и век, бел. ред.):
„ Това е по-лошо от закононарушение, това е неточност. “
Тази неточност се състои в кардиналното недоумение от страна на Кремъл на настоящата конюнктура в Украйна, само че и в Русия. Да постигнеш по пътя на войната, па въпреки и наречена „ лимитирана специфична интервенция “, преданост на популацията, като използваш авиация, ракети и артилерия, е просто невероятно. Резервоарът на „ преданост към Русия “ в този регион, и като цяло в Източна Украйна, който преди войната беше повече от 25%, през днешния ден уверено може да заключим, че този % „ се стреми към нулата “. Даже, в случай че допуснем, че по някакъв „ магически метод “ Русия реализира политическите си цели, изцяло неразбираемо е по какъв начин тя би могла да управлява Украйна или единствено елементи от нея. Такава опция през днешния ден не съществува даже като догадка.
Това, което е допустимо, е да унищожиш допустимо най-всеобхватно инфраструктурата и материално-производствената база на Украйна, и по-късно да я „ оставиш на волята на ориста “.
Ако се запитаме, каква тогава в действителност е изгодата, облагата от това, което следим, стигаме до това, че обсъждаме логиката на психиката и морала на хора, които внезапно се отличават от общоприетите правила. Тук биха помогнали експерти в други области, да вземем за пример психиатри, психолози, експерти по нагона „ да разрушаваш “, „ да отмъстиш “ за това, че украинците не се преклониха. Разрушавайки всичко в близост, прогонвайки милиони, вие създавате, несъмнено, пространство, което не можете да контролирате, само че „ най-малко то не съставлява опасност “ за вас. И основно, образно показвате на целия свят на какво сте способни. Фигуративно: „ Вижте и погледайте, те не пожелаха по нашему, и виждате какво се получава “.
Разбирам, че светът ще извлече напълно разнообразни заключения от това, на което разчитат в Кремъл, само че това надали ще промени модела на мислене в настоящия Кремъл.
И до момента в който в Кремъл си блъскат главата по какъв начин тъкмо
да разгласят „ Победата “, която да не бъде напълно проваляне,
те може да не виждат, че Русия праволинейно затъва в огромна, доста остра политическа рецесия, съпроводена с стопански и обществен безпорядък.
Какво може да бъде оповестено в Кремъл за победа: Например „ обвързващ контракт с Украйна “ за снемане на кандидатурата си в НАТО. (След края на войната на Украйна няма да ѝ бъде належащо никакво НАТО, а НАТО има да му мисли какви връзки да построява с Украйна). На второ място, Кремъл може да упорства за пред камерите съветското знаме да бъде побито на някоя по-съхранила се постройка в Мариупол. Първоначалният сюжет на кремълските пропагандисти да се употребява декорът на църквата „ Света София “ в Киев не е доста реален в сегашните условия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ