Валери Божинов: Добри хора ме спасиха, нямах какво да ям
Валери Божинов се намира в епицентъра на COVID-19. В Италия е същински пъкъл – подлият вирус повали доста хора и взе много жертви. Нападателят описа пред БЛИЦ по какъв начин протича всекидневието му в Пескара – кой го е приютил в тежката конюнктура и по какъв начин е имал неочаквана среща с карабинери.
-Здравей, Валери, къде те откривам и по какъв начин протича твоето всекидневие?
-В момента съм в хотела, където пребивавам. Нямаше време да си намеря жилище, тъй като вирусът сковава цялата страна, и по тази причина съм тук. Всяка заран се слушам с кондиционния треньор на Пескара и организираме виртуални тренировки. Тук има пътека, колело. Така че, търча и подкрепям форма. Отделно излизам от хотела, защото има едно огромно пространство към километър. Няма хора и си търча по 1000, по 3000, по 5000 метра. Хотелът е благосъстоятелност на президента на Пескара, само че в него съвсем няма хора. Ясно е за какво. Само портиерите. Не работи ресторантът, няма какво да ядеш. Само кафе си върша и има минерална вода. Нищо друго! Но се откриха хора, които ми подадоха ръка в сложния и доста тежък миг.
-Кого имаш поради?
-Става въпрос за Карло. Той е мой другар и съучастник на мениджъра ми Паломба. Всеки ден съм в къщата на Карло – там обядвам, извозвам следобеда, вечерям и по-късно назад в хотела. Карло, жена му и трите им деца са прелестни хора, на които ще съм им постоянно признателен! Жена му готви прелестно. Ястията ѝ са извънредно вкусни. Тя и Карло обявиха още от първия ден, от който съм при тях – беше 9 март, че съм част от фамилията им. Карло обича да споделя: „ Сега имаме не три, а четири деца дружно с теб “.
Знаеш ли, в случай че не са те, напряко може да изперкаш от самотност. Какво да върша самичък в хотела? Няма с кого една дума да обеля. А и тези вести по малкия екран. Те са кошмарни. Вероятно доста хора са го споделили, само че и аз ще го повтаря – в Италия е пъкъл. Огромен пъкъл. Всеки ден умират стотици. Заразата е плъзнала със страшна мощ и не ѝ се вижда краят. Добре че са Карло и фамилията му. Когато сме дружно, гледаме да се разсейваме и забавляваме. Много е прелестно да съм измежду тях.
-Здравей, Валери, къде те откривам и по какъв начин протича твоето всекидневие?
-В момента съм в хотела, където пребивавам. Нямаше време да си намеря жилище, тъй като вирусът сковава цялата страна, и по тази причина съм тук. Всяка заран се слушам с кондиционния треньор на Пескара и организираме виртуални тренировки. Тук има пътека, колело. Така че, търча и подкрепям форма. Отделно излизам от хотела, защото има едно огромно пространство към километър. Няма хора и си търча по 1000, по 3000, по 5000 метра. Хотелът е благосъстоятелност на президента на Пескара, само че в него съвсем няма хора. Ясно е за какво. Само портиерите. Не работи ресторантът, няма какво да ядеш. Само кафе си върша и има минерална вода. Нищо друго! Но се откриха хора, които ми подадоха ръка в сложния и доста тежък миг.
-Кого имаш поради?
-Става въпрос за Карло. Той е мой другар и съучастник на мениджъра ми Паломба. Всеки ден съм в къщата на Карло – там обядвам, извозвам следобеда, вечерям и по-късно назад в хотела. Карло, жена му и трите им деца са прелестни хора, на които ще съм им постоянно признателен! Жена му готви прелестно. Ястията ѝ са извънредно вкусни. Тя и Карло обявиха още от първия ден, от който съм при тях – беше 9 март, че съм част от фамилията им. Карло обича да споделя: „ Сега имаме не три, а четири деца дружно с теб “.
Знаеш ли, в случай че не са те, напряко може да изперкаш от самотност. Какво да върша самичък в хотела? Няма с кого една дума да обеля. А и тези вести по малкия екран. Те са кошмарни. Вероятно доста хора са го споделили, само че и аз ще го повтаря – в Италия е пъкъл. Огромен пъкъл. Всеки ден умират стотици. Заразата е плъзнала със страшна мощ и не ѝ се вижда краят. Добре че са Карло и фамилията му. Когато сме дружно, гледаме да се разсейваме и забавляваме. Много е прелестно да съм измежду тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ