Тези неща, които Орбан каза в двете си речи, за

Тези неща, които Орбан сподели в двете си речи, за мен най-малко те не са нови като негова позиция. Той ги е подсказал неведнъж по разнообразни способи, на разнообразни конгреси. Да, по този начин мисли, Брюксел не схваща стремежът на Виктор Орбан за едно възобновление да кажем, на националната страна на територията на Унгария, само че освен на територията на Унгария. Апелът му е и към останалите минимум източноевропейски страни, членки на Съюза, само че и към други европейски страни, които не са имали такава историческа орис. Защото стремежът да се види в националната страна едно относително удачно решение на част от проблемите, наблягам не на всички, на част от проблемите, които през днешния ден преследват Европа, примерно цяла Южна Европа, и в Италия, и в Португалия, и в Испания има такива настройки. Така че не са напълно честни да се изненадват от позицията на Виктор Орбан. Това каза международният анализатор Мирослав Попов в аудиокаста на “Фокус " “Това е България " във връзка речите на унгарския министър председател Виктор Орбан в навечерието на идните евроизбори.

По думите му в последните 10 години изявленията на Виктор Орбан по предписание бяха посрещани отрицателно от избрани структури точно в Брюксел, а в някои случаи този негативизъм стигаше доста високи равнища. 

Запитан за какво и двете речи, изключително тази на Международната конференция на консервативните политически дейности звучат като манифест за подмяната на либерализма с национализма Попов счита, че относно идеята да се усъвършенства значително, да се промени, да се отхвърли провалилия се модел, по този въпрос Виктор Орбан е доста безапелационен. " Действащият европейски демократичен модел се е провалил. И тук към този момент може да се приказва напълно съответно, сфера по сфера, някои ще се съгласят с причините за неуспеха, други ще мислят противоположното. Орбан се възползва от безмълвното безучастие, игнориране по-точно от страна на Брюксел на рецензиите към Брюксел. И по тази причина в този момент Брюксел ще си заплаща, какъв брой солидно не мога да кажа. Защото не би трябвало да се подценяват могъщите, идеологически да ги назовем, запаси, с които разполага брюкселската администрация и несъмнено, обвързваните с нея структури в цяла Европа.

" Имам много съществени бележки към изявлението на Виктор Орбан, четох го, в някои пунктове съм склонен с него. Но Виктор Орбан не е разкрил този “спекулативен метод на дефиниране на настоящия правов ред ". Става дума за две неща - първо за хегемонизма, който се наложи в последните 35 години, примерно казано един път. И второ, за уплътняването на хегемонизма с един ултраглобализъм. Всъщност, всъщност Виктор Орбан възразява против ултраглобализма, най-малко на мен по този начин ми се коства. Ако седна да беседвам с него, може би ще се окаже, че не съм го схванал напълно ясно. Но за мен съперникът на Орбан е ултраглобализмът. Ултраглобализмът в последна сметка остава на разбирането за един монополярен свят, с един център, който не е наложително да е съответна страна, да вземем за пример, държавата-хегемон, а може да е малко по-гъвкаво, може да е мрежа от структури. Живеем въпреки всичко в епохата на мрежовите общества. И тази да е скритата позиция на властта, на световната власт. Изобщо от там би трябвало да се стартира - разбираме или не разбираме световната власт, признаваме или не признаваме нейното битие. И в случай че го признаваме, по какъв начин би трябвало да се работи? По този въпрос освен в Европа, и в целия свят липсва някакво задоволително изявено виждане, преценка, идея, липсва ", съобщи още интернационалният анализатор.