Легендарните Люлин летят 41 години в Космоса
Валентин ГЕОРГИЕВ
Тъжно е, че младите у нас знаят малко за досегашната международна галактическа популярност на България. Преди 52 години - на 1 ноември 1969 година, в Българска академия на науките е основана Научна група по физика на Космоса, през годините прераснала в централна лаборатория и институт. Това е началото на галактическите проучвания в България и на българските научни школи, постигнали значими и приети научни и на практика резултати в региона на физиката на Космоса, отдалечените проучвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии.
Само един образец. В продължение на 41 години не е спряла работата на дозиметрите " Люлин " за премерване на радиацията в Космоса, основани в секцията " Слънчево-земни въздействия " в днешния Институт за галактически проучвания и технологии в Българска академия на науките. Първият е приборът АНЕПЕ за спътника " България-1300 I " през 1981 година А радиацията е основният фактор при пилотирани полети.
В момента продължава работа приборът " Люлин МО ", основан от екип с началник проф. дфн Йорданка Семкова и изстрелян през 2016 година към Марс. Това е взаимен план на Европейската галактическа организация (ЕКА) и " Роскосмос ". Приборът и в този момент е на орбита към Червената планета, работи прелестно и всеки ден изпраща нова информация за радиацията там. През септември т.г. би трябвало да полети втори сателит с български уред на борда, който да кацне на Марс и да работи взаимно с " Люлин МО " - чужд до момента опит. Но след събитията в Украйна ЕКА е прекъснала плана.
Проф. Цветан Дачев
Тази година на 19 февруари с американска ракета притежател към Международната галактическа станция (МКС) бе изстрелян приборът " Люлин SET ", основан от екип с началник проф. дфн Цветан Дачев. Той е поръчан от американска компания и е подложен в модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). А навръх 3 март американски астронавти го изнесоха от МКС ARMAS и го сложиха отвън станцията в японския пробен модул. Приборът ще мери по едно и също време радиацията в ARMAS и в японския сегмент в продължение най-малко на 6 месеца до една година, по-късно ще бъде върнат на Земята, с цел да обработваме събраните данни, споделя проф. Дачев.
Очакваме още едно събитие - до края на годината би трябвало да полетим на ракетопланите на компанията за галактически туризъм " Върджин галактик ", споделя за ДУМА ученият. Проектът е кооперация сред Българска академия на науките и италианския й аналог -Националния съвет за научни проучвания на Италия. Те се обърнаха към нас можем ли да им създадем уред, който да изпратят по контракт с " Върджин галактик ". Направихме през 2021 година дребен уред с батерийно зареждане " Люлин-CNR-VG ", който до края на тази година би трябвало да полети с първия комерсиален екипаж на компанията за галактически туризъм - четирима италианци, двама от които цивилни и двама военни, изяснява проф. Дачев. Италианците ще носят прибора със себе си, ще мерят радиацията по трасето от Земята до височина към 86 км и ще го върнат назад за обработка на данните. Подобен план учените ни ще осъществят следващата година за американските ракети, които летят до 110 км височина и се връщат назад за 11 минути.
По случай Международния ден на авиацията и космонавтиката Институтът за галактически проучвания и технологии на Българска академия на науките (ул. " Акад. Георги Бончев ", бл. 1) отваря порти за гости на 12 април от 10 до 16 ч. Любознателните посетители ще чуят забавни лекции, ще видят показни демонстрации с дронове и на стационарен образователен тренажор, ще посетят и лабораториите в института. Изложба ще покаже скафандъра на втория ни космонавт Александър Александров, първия български уред " П-1 ", както и други неповторими галактически апарати на наши учени и експерти.
Тъжно е, че младите у нас знаят малко за досегашната международна галактическа популярност на България. Преди 52 години - на 1 ноември 1969 година, в Българска академия на науките е основана Научна група по физика на Космоса, през годините прераснала в централна лаборатория и институт. Това е началото на галактическите проучвания в България и на българските научни школи, постигнали значими и приети научни и на практика резултати в региона на физиката на Космоса, отдалечените проучвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии.
Само един образец. В продължение на 41 години не е спряла работата на дозиметрите " Люлин " за премерване на радиацията в Космоса, основани в секцията " Слънчево-земни въздействия " в днешния Институт за галактически проучвания и технологии в Българска академия на науките. Първият е приборът АНЕПЕ за спътника " България-1300 I " през 1981 година А радиацията е основният фактор при пилотирани полети.
В момента продължава работа приборът " Люлин МО ", основан от екип с началник проф. дфн Йорданка Семкова и изстрелян през 2016 година към Марс. Това е взаимен план на Европейската галактическа организация (ЕКА) и " Роскосмос ". Приборът и в този момент е на орбита към Червената планета, работи прелестно и всеки ден изпраща нова информация за радиацията там. През септември т.г. би трябвало да полети втори сателит с български уред на борда, който да кацне на Марс и да работи взаимно с " Люлин МО " - чужд до момента опит. Но след събитията в Украйна ЕКА е прекъснала плана.
Проф. Цветан Дачев
Тази година на 19 февруари с американска ракета притежател към Международната галактическа станция (МКС) бе изстрелян приборът " Люлин SET ", основан от екип с началник проф. дфн Цветан Дачев. Той е поръчан от американска компания и е подложен в модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). А навръх 3 март американски астронавти го изнесоха от МКС ARMAS и го сложиха отвън станцията в японския пробен модул. Приборът ще мери по едно и също време радиацията в ARMAS и в японския сегмент в продължение най-малко на 6 месеца до една година, по-късно ще бъде върнат на Земята, с цел да обработваме събраните данни, споделя проф. Дачев.
Очакваме още едно събитие - до края на годината би трябвало да полетим на ракетопланите на компанията за галактически туризъм " Върджин галактик ", споделя за ДУМА ученият. Проектът е кооперация сред Българска академия на науките и италианския й аналог -Националния съвет за научни проучвания на Италия. Те се обърнаха към нас можем ли да им създадем уред, който да изпратят по контракт с " Върджин галактик ". Направихме през 2021 година дребен уред с батерийно зареждане " Люлин-CNR-VG ", който до края на тази година би трябвало да полети с първия комерсиален екипаж на компанията за галактически туризъм - четирима италианци, двама от които цивилни и двама военни, изяснява проф. Дачев. Италианците ще носят прибора със себе си, ще мерят радиацията по трасето от Земята до височина към 86 км и ще го върнат назад за обработка на данните. Подобен план учените ни ще осъществят следващата година за американските ракети, които летят до 110 км височина и се връщат назад за 11 минути.
По случай Международния ден на авиацията и космонавтиката Институтът за галактически проучвания и технологии на Българска академия на науките (ул. " Акад. Георги Бончев ", бл. 1) отваря порти за гости на 12 април от 10 до 16 ч. Любознателните посетители ще чуят забавни лекции, ще видят показни демонстрации с дронове и на стационарен образователен тренажор, ще посетят и лабораториите в института. Изложба ще покаже скафандъра на втория ни космонавт Александър Александров, първия български уред " П-1 ", както и други неповторими галактически апарати на наши учени и експерти.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ