5 тайни от образователната система в Япония
В Япония учебното заведение се счита за извънредно значим трамплин за същинския живот. Учебните дни са 210 (в съпоставяне със Съединени американски щати да вземем за пример, където са 180). И въпреки да има редица сходства в просветителната система на Япония и тази на другите страни, съществуват няколко съответни неща, които я разграничават.
Следните 6 секрети вършат просветителната система в Япония една от най-хубавите и ефикасни в света.
1. До четвърти клас децата нямат изпити.
Може да звучи необичайно, само че учебните заведения в Япония слагат преди всичко обноските. Много повече се интересуват от връзките сред децата, в сравнение с от знанията. Затова задачата в началните учебни заведения е да се спомогне за построяването на характера на детето – да бъде добре възпитано, да бъде научено кое е вярно и неверно, да построи ясни критерии за положително и зло. Детето би трябвало да придобие и осъзнае качества като състрадание, благотворителност, безрезервност. Също по този начин се учат да почитат другите, да развиват здрава връзка с животните и природата.
2. Децата почистват сами учебното заведение си.
Докато учебните заведения в другите страни си имат хигиенисти, които се грижат за реда и чистотата, в Япония нещата стоят по напълно друг метод. Самите възпитаници носят отговорност за непорочност на класните си стаи, столовата и даже тоалетните.
Японците считат, че когато чистят дружно, учениците си оказват помощ едни на други и развиват умеенето да работят в екип. Освен това по този начин се учат да пазят средата, в която учат, и да ценят труда на другите.
3. Учениците се хранят в класната стая дружно с учителя си.
В множеството страни е съвсем изключено да видите преподавател да се храни дружно с учениците. В Япония обаче сходен метод се счита за потребен за създаване на доверие сред преподавател и възпитаник. Докато се хранят дружно, може да беседват на по-свободни тематики, което да ги сближи.
Освен това просветителната система на Япония се грижи децата да получават здравословна и качествена храна. В главните учебни заведения има готвачи експерти, които се грижат за менюто на дребните.
4. Посещават следучилищни занимални.
Следучилищните занимални и работилници са доста известни в Япония. Там децата имат опция да научат нови неща отвън 6-часовия образователен ден. Провеждат се нормално по здрач и множеството възпитаници ги посещават, тъй като това им оказва помощ след това да влязат в положителни гимназии.
Освен това, за разлика от множеството възпитаници по света, японските деца учат даже през уикендите и ваканциите.
5. Наред с другите предмети в учебно заведение, японските деца учат също лирика и краснопис.
Японската калифиграфия се назовава “шодо “. Това е едно от най-популярните изящни изкуства в Япония, а калиграфските работи се ценят колкото живописта.
Хайку пък е форма на лирика, в която от огромно значение е простотата на изрече, който обаче носи философска дълбочина. Това е най-късата поетична форма в международната литература. Въпреки че се състои единствено от три реда, съдържащи надлежно 5–7–5 срички, то може да изрази и надълбоко възприятие, и проблясък на интуицията.
И калиграфията, и поезията учат децата да почитат традициите и да ценят и почитат културата си.
Цветелина Велчева по материали от Bright Side
