Просвещението
В учебно заведение в час по математика, са ни учели, че успоредните линии в никакъв случай не се пресичат. Това е посочено в обичайна и публична геометрия на Евклид. Вероятно обаче всеки човек, гледайки релсите, излизащи зад хоризонта, в дълбините на душата си стартира да се съмнява в тази аксиома.
В геометрията на Лобачевски се споделя, че успоредните линии могат да се пресичат в безкрайността. По този метод е разумно паралелните равнини също да имат точки на контакт. Въпреки обстоятелството, че това изказване е извънредно спорно, то не може да възбуди мозъците на учените и елементарните хора.
Ако помислите добре и деликатно анализирате живота си, ще ви стане ясно, че всяко събитие или решение, даже и най -малкото и нищожно на пръв взор, и всяка произнесена дума или фраза, в по -голяма или по -малка степен, ще трансформират хода на целия ви предстоящ живот. Понякога даже и ориста на цялото човечество.
В науката има даже специфичен термин – „ резултата на пеперуда “,
който изяснява в детайли този феномен. Негов създател е метеорологът Лоренц.
Терминът допуска, че размахването на крилото на пеперудата в единия завършек на планетата може да аргументи съществени катаклизми в другия. Просто казано, даже и най -малкото събитие може да аргументи изцяло непредвидени и доста съществени последствия в напълно друга част на света.
Събитията, генерирани от “ефекта на пеперудата “, се случват в един и същи свят, само че в друго време – т.е., правилото “причина -ефект ” се ползва.
Ако приемем, че за всеки избор в живота, за всеки завой на ориста, има свят, своя лична действителност, в която се развиват нови събития и всички светове съществуват по едно и също време, което се оказва доста мъчно, само че в това време, забавно.
Има доста хипотези и теории, че нашият свят надалеч не е единственият, че има още няколко като него. Напълно допустимо е в тези други светове да живеят нашите сходства, само че те са избрали друго решение, и друг път от нашия. Или тъкмо противоположното, в тези светове живеят изцяло разнообразни същества, които въобще не наподобяват на нас хората и които са отишли далеч напред в своето развиване.
Може би те живеят на същата планета като хората, само че хората не могат да ги видят, тъй като тези същества се състоят от “антиматерия “. Това съмнение е направено от някои модерни учени. Следователно, човек не може да види и почувства „ антисвета “, единствено от време на време се сблъсква с неговите прояви.
Някои учени настояват, че сред световете човек може да се движи по избрани канали или портали. Например в националните митове и вярвания, също като доста писатели на научна фантастика, огледалата са най -често употребявани като портали, или места, които са пресечна точка на центровете на Гея. Ето за какво има поверие, че не можете да гледате отражението си в огледалото дълго време, тъй като то може да ви отвлече.
В научния свят има по -сериозни хипотези,
за това по какъв начин можете да преминете от един свят в различен. Такива портали или тунели са „ черните дупки “ в космоса, които могат да бъдат по този начин наречените „ червееви дупки “, свързващи другите светове и пространства. Не е допустимо да се потвърди или опровергае това изказване, защото до момента те са били доста малко проучени от учените.
През 1930 година терминът „ места за телепортиране “ е въведен, с цел да отбелязя зоните, в които се правят невидими и необясними придвижвания в космоса. Негов създател е ученият Чарлз Фрот. Такива места в действителност съществуват, като някои откриватели ги загатват, само че всички опити за съзнателно провокиране на телепортация към момента не са увенчани с триумф.
В същото време, както в научните хипотези, по този начин и във фантастичните произведения и митове се твърди, че сходни преходи се отварят единствено при избрани условия и в строго избран миг. Ако в литературата всичко е повече или по -малко ясно, то при положение на действителни доказателства за преход от едно пространство в друго, няма ред и сигурност.
В тази връзка е подходящо да си напомним историята за именитото изгубване на целия Норфолдски полк в планините при започване на предишния век. Полкът бил изпратен на фронтовата линия. Нито един боец не излезнал от дерето, което било компактно покрито с великански облак, и не били открити следи от наличието на хора.
Според някои откриватели
полкът е влезнал в портал, водещ към един от паралелните светове. В същото време измежду учените има и догадка за деформиране на времето тъкмо в този миг и по времето, когато бойците са били там. Следователно е изцяло допустимо след известно време (години или може би векове) Норфолдският полк да се появи на същото място и да приключи пътуването си.
Прави усещане, че най -голям брой случаи на срещи с паралелни светове е регистриран в интервала от Средновековието до началото на предишния век. С какво е обвързвано – без значение дали с огромното въздействие на религията, или с ниското равнище на развиване на науките е мъчно да се каже. Независимо от това фактът остава, тези дни срещите в незнайното засягат най-вече „ летящите чинии “ и извънземни, а не паралелните светове.
Например в края на петнадесети век в Германия момиче на име Елза Фартън, племенница на бургомистра, изчезнала по най -мистериозния метод. Тя си легнала в стаята си, както нормално като след известно време прислужникът измежду нощ видял ярка светлина, която пробивала отдолу под вратата на господарката, само че тя не придавала значение на това.
На сутринта се оказа, че вратата на стаята е била заключена от вътрешната страна. Тъй като момичето не отключило, вратата била счупена, а стаята била празна! Роднини и прислужници претърсили всичко в близост, само че без резултат. Елза я нямала няколко дни, а по-късно момичето се появило в стаята си по същия метод, по който изчезнала.
На момичето било казано, че не е била у дома от два дни, само че тя не желала да повярва. Елза била уверена, че си ляга и една нощ спи умерено. Вярно, малко по -късно тя си спомнила, че насън видяла ярка светлина и някои непознати, неразбираеми лица я помолили да отиде с тях.
През септември 1908 година във Виена, или по тъкмо във Виенската художествена академия, една от най -почитаните цитадели на европейското изобразително изкуство, по време на приемния изпит, в една от аудиториите млад мъж показал своите творби на изкуството пред комисията за асортимент.
Но ръководителят на комисията, бил доста неудовлетворен човек и от самото начало подлагал на критика работата на начинаещия художник. От думите на шефа на комисията се оказало, че младежът въобще не е знаел да рисува и нямал място измежду студентите на академията.
Младежът се провалил на изпита, а шефът на комисията поканил идващия студент. Но в този миг той даже не можел да си показа, че с решението си унищожил шест милиона живота на почтени хора и отприщил Втората международна война. Всичко това, тъй като Адолф Хитлер бил несполучлив художник.
Бъдещият фюрер
съвсем от детството си мечтаел да стане проектант и художник, да рисува и да проектира къщи. Разочарован, той трансформирал стъпките си в огромна политика, ставайки един от най -кървавите диктатори на света. Но всичко можело да се окаже напълно друго, в случай че шефът на комисията за асортимент не бил подлагал на критика младия претендент. Такъв на пръв взор нищожен епизод от време на време може да докара до световни пагубни последствия.
В историята има доста сходни случаи. Например какво би могло да се случи, в случай че Наполеон не бил настинал преди борбата при Бородино. Има голям брой такива съдбовни дребни неща, като историята знае за някои от тях, а за други мълчи. Всички те са оказали доста въздействие, в случай че не върху хода на човешката история като цяло, то върху хода на нечий живот сигурно.
Ако приказваме за фантастика, тогава би трябвало да се означи, че писателите на научна фантастика доста обичат тематиката за множеството на Вселената и паралелните светове, защото тази тематика дава доста място за въображение. Тази тематика е доста добре показана в детската научнофантастична литература, по -специално в разказите на В. Крапивин.
Неговите герои са най -обикновените възпитаници, които отиват в други светове, пътуват от един свят в различен, на всички места намират нови правилни другари и доста завършения. В тези творби Вселената е показана под формата на великански кристал, а на всяко лице е отредено специфичен обособен свят. Между тях би трябвало да има преходи в един или различен миг.
В литературата по -старите тематики за паралелните светове също е показана много необятно. Така че, по -специално, паралелните светове, които съществуват в едно и също пространство и време, са показани в тетралогията на С. Лукяненко “Дозор “.
В елементарните градове имало светли и тъмни „ други “ светове, които понякога напущат, с цел да подредят нещата в другия свят. Този свят по избран метод се наслагва върху света на хората. Според самия създател, сред етажите на една постройка, асансьорът върви малко по -бавно, защото там има още един етаж към „ мрачния свят “…
Понастоящем съществуването на паралелните светове не е научно потвърдено. Малко евентуално е това да стане в близко бъдеще. В същото време хипотезите за тяхното битие са изцяло изчерпателно и разумно обяснени с тези „ несъответствия “ и паранормални феномени, които от време на време се случват в нашия свят – кораби -призраци, полтъргайсти, самолети, изчезнали от радарите и изчезнали безследно и доста други, почтени с цел да бъдат хванати в раздела “класифицирани материали “.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
