Краят на една ера: Ердоган унищожи свободните медии
В Турция занапред нататък е задоволително човек да си купи от някоя будка за вестници единствено едно издание, с цел да разбере какво пишат всички останали. Това разяснява Райнер Херман за немското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung, представено от БГНЕС, във връзка отношението на турския президент Реджеп Ердоган към свободата на словото в страната му.
Фотографиите в някои от вестниците може и да се разграничават, само че не и формулировките. Защото, когато някогашният " медиен цар " Айдън Доган продаде и последните си вестници и малките екрани на проправителствения холдинг Demirören, в Турция няма да остане нито една самостоятелна медийна група. А това е съвсем несъмнено: в средата на седмицата Reuters заяви, че съгласно източник от Demirören Holding, има реализирано единодушие за договорката.
Що се отнася до няколкото дребни леви вестници: те няма да играят никаква роля, тъй като съвсем никой не популяризира в тях. Или пък тъй като водещите им публицисти са в пандиза .
Така Реджеп Ердоган реализира задачата си, която преследва към този момент 10 години. По негово предпочитание близки до турския президент бизнесмени изкупуват турските медии . Бизнесът е преференциален и за двете страни: Ердоган раздава държавни поръчки на лоялни предприемачи, които пък употребяват част от новите си благосъстояния, с цел да купуват медии и да запушват устата на критиците.
За тази цел обаче притежателите на медии трябваше да бъдат пречупени. И Айдън Доган беше един от първите, които бяха взети под прицел. През 2009 той беше заставен да доплати налози в размер на 3,3 милиарда $ и това трябваше да го сложи на колене. През 2011 той беше заставен да продаде Millet и Vatan на семейство Демирорен, притежателите на въпросния холдинг. Днес уважаваният преди време Millet към този момент няма никакво значение.
Сега Demirören Holding ще придобие и Hürriyet, и Posta, и CNN Türk, т.е. най-влиятелния вестник, най-голямото булевардно издание и последната сериозна телевизия в Турция.
Най-късно след една година в Турция би трябвало да се проведат локални и президентски избори. С придобиването на вестниците и малките екрани на Doğan Holding на медийния фронт към този момент не съществува никаква заплаха. " Републиканската национална партия ", която е най-голямата опозиционна политическа мощ в Турция, приказва за нов огромен монопол. Монополната комисия на Ердоган, несъмнено, няма да го удостовери, в случай че казусът въобще ѝ бъде възложен.
Вестник Hürriyet в действителност от дълго време приключи директната си рецензия против Ердоган, само че въпреки всичко даваше известна опция за изява на по-различни отзиви .
С неговата продажба настава краят на една епоха. Почти четири десетилетия, откакто Доган закупи първия си вестник, неговият холдинг ще може още веднъж да се концентрира върху главния си бизнес. И евентуално към този момент няма да бъде принуждаван да доплаща налози. А медиите в Турция към този момент ще са напълно под контрола на Ердоган.
Фотографиите в някои от вестниците може и да се разграничават, само че не и формулировките. Защото, когато някогашният " медиен цар " Айдън Доган продаде и последните си вестници и малките екрани на проправителствения холдинг Demirören, в Турция няма да остане нито една самостоятелна медийна група. А това е съвсем несъмнено: в средата на седмицата Reuters заяви, че съгласно източник от Demirören Holding, има реализирано единодушие за договорката.
Що се отнася до няколкото дребни леви вестници: те няма да играят никаква роля, тъй като съвсем никой не популяризира в тях. Или пък тъй като водещите им публицисти са в пандиза .
Така Реджеп Ердоган реализира задачата си, която преследва към този момент 10 години. По негово предпочитание близки до турския президент бизнесмени изкупуват турските медии . Бизнесът е преференциален и за двете страни: Ердоган раздава държавни поръчки на лоялни предприемачи, които пък употребяват част от новите си благосъстояния, с цел да купуват медии и да запушват устата на критиците.
За тази цел обаче притежателите на медии трябваше да бъдат пречупени. И Айдън Доган беше един от първите, които бяха взети под прицел. През 2009 той беше заставен да доплати налози в размер на 3,3 милиарда $ и това трябваше да го сложи на колене. През 2011 той беше заставен да продаде Millet и Vatan на семейство Демирорен, притежателите на въпросния холдинг. Днес уважаваният преди време Millet към този момент няма никакво значение.
Сега Demirören Holding ще придобие и Hürriyet, и Posta, и CNN Türk, т.е. най-влиятелния вестник, най-голямото булевардно издание и последната сериозна телевизия в Турция.
Най-късно след една година в Турция би трябвало да се проведат локални и президентски избори. С придобиването на вестниците и малките екрани на Doğan Holding на медийния фронт към този момент не съществува никаква заплаха. " Републиканската национална партия ", която е най-голямата опозиционна политическа мощ в Турция, приказва за нов огромен монопол. Монополната комисия на Ердоган, несъмнено, няма да го удостовери, в случай че казусът въобще ѝ бъде възложен.
Вестник Hürriyet в действителност от дълго време приключи директната си рецензия против Ердоган, само че въпреки всичко даваше известна опция за изява на по-различни отзиви .
С неговата продажба настава краят на една епоха. Почти четири десетилетия, откакто Доган закупи първия си вестник, неговият холдинг ще може още веднъж да се концентрира върху главния си бизнес. И евентуално към този момент няма да бъде принуждаван да доплаща налози. А медиите в Турция към този момент ще са напълно под контрола на Ердоган.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ