Източна Европа тегли заеми както никога досега
В цяла Източна Европа финансовите вреди от войната на Владимир Путин против Украйна се натрупат. Разпределят се енергийни дотации, въоръжават се армии, настаняват се, образоват се и се хранят бежанци. За да оказват помощ за заплащането на тези сметки, съседите на Украйна се възползват от интернационалните дългови пазари, както в никакъв случай до момента.
Правителствата в Източна Европа са взели назаем близо 32 милиарда $ единствено за четири месеца от началото на годината. Това съставлява утрояване на сумата по отношение на същия интервал на предходната година, съгласно данни, събрани от Bloomberg. И за първи път от дузина години три източноевропейски страни – Полша (9 милиарда долара), Румъния (6 милиарда долара) и Унгария (5 милиарда долара) – са измежду петте най-големи заемополучатели на нововъзникващи пазари.
Моментът обаче не е страховит. Финансирането от облигационните пазари обаче стана доста по-скъпо – даже за държавни управления с висок рейтинг, като тези в Източна Европа – откакто централните банки по целия свят бързо покачиха лихвените проценти през миналата година. Полша, да вземем за пример, реализира 5.5% рентабилност при нова, 30-годишна облигация. През 2021 година сравним дълг бе пласиран при рентабилност под 4%.
Това се прибавя към ненадейно набъбналия бюджетен недостиг в района и ще окаже по-голям напън върху държавните управления. Нещо повече, в случай че нашествието на Русия в Украйна се проточи или се ускори и в целия район са нужни още по-големи разноски, финансирани с дълг, задграничните вложители може да не са толкоз склонни да получават спомагателните облигации, наводнили пазара.
Има признаци, че вложителите към този момент гледат с едно мислено. Доларовите облигации на Полша в този момент се търгуват при рентабилност, сходна на тази на страните, които от дълго време се смятат за по-рискови – Филипините, Индонезия и Уругвай.
Ерата на лесните пари свърши, а сметката занапред се задаваДефицитът се надува
Бюджетният недостиг на Източна Европа ще нарасне до приблизително 4.3% от брутния вътрешен артикул (БВП) на района тази година по отношение на 1.3% през 2021 година, съгласно прогнози на анализатори на Bloomberg.
Войната удря фискалните дефицити и от двете страни “, сподели Даниел Ууд, портфейлен управител в William Blair International. „ Това понижава растежа, което понижава събираемостта на приходите за държавното управление, а от страна на разноските беше належащо държавните управления да оказват помощ на тези, които бяха мощно наранени от цената на живота “.
Обръщането към задграничните дългови пазари идва, когато инфлацията опустошава източноевропейските стопански системи. Това също беше частично провокирано от войната, която прекъсна множеството съветски енергийни потоци към района. Средните цени скочиха с към 20% в някои страни – равнища, невиждани от десетилетия – а на собствен ред това докара до повишение на локалните лихвени проценти даже повече, в сравнение с се повишиха в Съединени американски щати и Западна Европа. В Полша, най-голямата стопанска система в района, 10-годишните облигации в този момент носят рентабилност от 6%, четири пъти повече от равнището преди единствено две години.
Но продажбата на задгранични облигации поражда основен риск, който не съществува на локалния пазар. Ако валутите в района стартират да падат по отношение на $, както се е случвало от време на време през годините, това ще усили разноските на тези държавни управления за погашение на дълга.
Помолен за коментар по отношение на вълната от вдишване на нови задължения, Золтан Курали, началник на унгарската организация за ръководство на дълга, сподели, че „ лимитираното равнище “ на дълга в задгранична валута е по-евтино от заемането във форинт. Освен това оказва помощ за нашарване на инвеститорската база, защото „ човек не би могъл да събере цялото това финансиране на един пазар “.
Рефинансиране
Продажбите на държавни облигации в долари и евро на разрастващите се пазари са паднали до 104 милиарда $ предходната година, най-ниското равнище от 2013 година насам, демонстрират данни, събрани от Bloomberg.
От тазгодишната емисия на стойност 32 милиарда $ от Източна Европа, единствено към 14 милиарда $ са нужни за рефинансиране.
Ръстът на продажбите включва „ детайл на рефинансиране “, защото пазарът се отваря след сложната 2022 година, съгласно Золт Пап, старши капиталов управител в JPMorgan Asset Management.
Беше доста повече за това по кое време е подобаващият миг “, сподели той. „ Те не са били на пазара от известно време, тъй че знаеха, че могат да издават при доста преференциални условия “.
Ранният прилив за продажба на задгранични облигации тази година алармира, че продажбите би трябвало да се забавят през останалата част от годината, споделиха анализатори на ING Groep NV.
ING предвижда, че Унгария е в „ комфортна “ позиция, където може, само че не и би трябвало да навлезе още веднъж на непознати пазари през 2023 година, до момента в който Полша изпревари графика. Румъния евентуално ще има потребност от още една продажба на външен дълг тази година, сподели ING предходната седмица.
Ръстът на международните лихвени проценти обаче към този момент оказва напън върху държавните управления в Унгария и Полша. Примамени от опцията да отключат милиарди евро от фондовете на Европейския съюз, двете страни ненадейно се съгласиха през декември – след години на неотстъпчивост – да отговорят на опасенията по отношение на силата на своите демокрации. Преговорите към момента не са напреднали задоволително, с цел да освободят парите, което подтиква нациите да се извърнат към пазара на облигации за парите.
Правителствата в Източна Европа са взели назаем близо 32 милиарда $ единствено за четири месеца от началото на годината. Това съставлява утрояване на сумата по отношение на същия интервал на предходната година, съгласно данни, събрани от Bloomberg. И за първи път от дузина години три източноевропейски страни – Полша (9 милиарда долара), Румъния (6 милиарда долара) и Унгария (5 милиарда долара) – са измежду петте най-големи заемополучатели на нововъзникващи пазари.
Моментът обаче не е страховит. Финансирането от облигационните пазари обаче стана доста по-скъпо – даже за държавни управления с висок рейтинг, като тези в Източна Европа – откакто централните банки по целия свят бързо покачиха лихвените проценти през миналата година. Полша, да вземем за пример, реализира 5.5% рентабилност при нова, 30-годишна облигация. През 2021 година сравним дълг бе пласиран при рентабилност под 4%.
Това се прибавя към ненадейно набъбналия бюджетен недостиг в района и ще окаже по-голям напън върху държавните управления. Нещо повече, в случай че нашествието на Русия в Украйна се проточи или се ускори и в целия район са нужни още по-големи разноски, финансирани с дълг, задграничните вложители може да не са толкоз склонни да получават спомагателните облигации, наводнили пазара.
Има признаци, че вложителите към този момент гледат с едно мислено. Доларовите облигации на Полша в този момент се търгуват при рентабилност, сходна на тази на страните, които от дълго време се смятат за по-рискови – Филипините, Индонезия и Уругвай.
Ерата на лесните пари свърши, а сметката занапред се задаваДефицитът се надува
Бюджетният недостиг на Източна Европа ще нарасне до приблизително 4.3% от брутния вътрешен артикул (БВП) на района тази година по отношение на 1.3% през 2021 година, съгласно прогнози на анализатори на Bloomberg.
Войната удря фискалните дефицити и от двете страни “, сподели Даниел Ууд, портфейлен управител в William Blair International. „ Това понижава растежа, което понижава събираемостта на приходите за държавното управление, а от страна на разноските беше належащо държавните управления да оказват помощ на тези, които бяха мощно наранени от цената на живота “.
Обръщането към задграничните дългови пазари идва, когато инфлацията опустошава източноевропейските стопански системи. Това също беше частично провокирано от войната, която прекъсна множеството съветски енергийни потоци към района. Средните цени скочиха с към 20% в някои страни – равнища, невиждани от десетилетия – а на собствен ред това докара до повишение на локалните лихвени проценти даже повече, в сравнение с се повишиха в Съединени американски щати и Западна Европа. В Полша, най-голямата стопанска система в района, 10-годишните облигации в този момент носят рентабилност от 6%, четири пъти повече от равнището преди единствено две години.
Но продажбата на задгранични облигации поражда основен риск, който не съществува на локалния пазар. Ако валутите в района стартират да падат по отношение на $, както се е случвало от време на време през годините, това ще усили разноските на тези държавни управления за погашение на дълга.
Помолен за коментар по отношение на вълната от вдишване на нови задължения, Золтан Курали, началник на унгарската организация за ръководство на дълга, сподели, че „ лимитираното равнище “ на дълга в задгранична валута е по-евтино от заемането във форинт. Освен това оказва помощ за нашарване на инвеститорската база, защото „ човек не би могъл да събере цялото това финансиране на един пазар “.
Рефинансиране
Продажбите на държавни облигации в долари и евро на разрастващите се пазари са паднали до 104 милиарда $ предходната година, най-ниското равнище от 2013 година насам, демонстрират данни, събрани от Bloomberg.
От тазгодишната емисия на стойност 32 милиарда $ от Източна Европа, единствено към 14 милиарда $ са нужни за рефинансиране.
Ръстът на продажбите включва „ детайл на рефинансиране “, защото пазарът се отваря след сложната 2022 година, съгласно Золт Пап, старши капиталов управител в JPMorgan Asset Management.
Беше доста повече за това по кое време е подобаващият миг “, сподели той. „ Те не са били на пазара от известно време, тъй че знаеха, че могат да издават при доста преференциални условия “.
Ранният прилив за продажба на задгранични облигации тази година алармира, че продажбите би трябвало да се забавят през останалата част от годината, споделиха анализатори на ING Groep NV.
ING предвижда, че Унгария е в „ комфортна “ позиция, където може, само че не и би трябвало да навлезе още веднъж на непознати пазари през 2023 година, до момента в който Полша изпревари графика. Румъния евентуално ще има потребност от още една продажба на външен дълг тази година, сподели ING предходната седмица.
Ръстът на международните лихвени проценти обаче към този момент оказва напън върху държавните управления в Унгария и Полша. Примамени от опцията да отключат милиарди евро от фондовете на Европейския съюз, двете страни ненадейно се съгласиха през декември – след години на неотстъпчивост – да отговорят на опасенията по отношение на силата на своите демокрации. Преговорите към момента не са напреднали задоволително, с цел да освободят парите, което подтиква нациите да се извърнат към пазара на облигации за парите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ