В тазгодишния доклад на Репортери без граници България отново е

В тазгодишния отчет на " Репортери без граници " България още веднъж е на 111-о място (от 180 държави) по независимост на словото – най-ниско в Европейски Съюз и в целия район. Авторите сочат, че корупцията в страната е " ендемична ", правосъдната система - неефективна, публицистите са цели както на проведената престъпност, по този начин и на управляващите. По тематиката " Дневник " приказва с Полин Аде-Мевел, която управлява балканския офис на организацията.

- Защо европредседателството не повлия добре нито на България, нито на Румъния?

- Европейските институции не престават да ползват напън и върху Румъния, и върху България (например с Механизма за съдействие и проверка) и да ревизират деликатно върховенството на закона и равнището на корупция и в двете страни. " Репортери без граници " прикани бъдещите членове на Народното събрание, които ще бъдат определени в края на май, да предлагат европейски комисар, който да носи отговорност за свободата, независимостта и плурализма на медиите и ще може да активизира всички европейски институции в тяхна отбрана.

- Трябва да се означи, че въпреки България да е член на Европейски Съюз, се намира по-ниско в класацията от балканските страни, които не са в съюза. Според Вас по какъв начин се стигна до това?

- През 2018 година би се очаквало възстановяване на медийната независимост, тъй като България организира ротационното председателство на Европейския съвет в първата половина на годината. Вместо това се получи противоположното. През 2018 година станахме очевидци на убийството на телевизионния публицист Виктория Маринова и на крещящия опит на управляващите да прикрият събитията посредством повърхностно следствие, въпреки процесът да се чака.

Корупцията и тайното съдействие сред медии, политици и олигарси са необятно публикувани в България. Най-известното въплъщение на това анормално положение на нещата е Делян Пеевски, който видимо има два вестника ( " Телеграф " и " Монитор " ), само че и телевизия ( " Канал 3 " ), новинарски уеб сайтове и огромна част от разпространяването на печатните медии.

Правителството продължава да разпределя европейско финансиране на медии при цялостна липса на бистрота, като на процедура подкупва получателите да се отнасят благосклонно към държавното управление при репортерстването си, или въобще да се въздържат от отразяването на проблематични тематики. В същото време правосъдният тормоз над самостоятелните медии като групата на " Икономедиа " се ускори. Заплахите против кореспонденти също се усилиха в последните месеци, до степента, че към този момент е рисково да си публицист в България. Да работиш това и да публикуваш вести не е елементарно.

- Защо продължавате да поставяте убийството на Виктория Маринова до убийствата на Ян Куцяк и Дафне Каруана Галиция, макар че управляващите стигнаха до извода, че то не е било обвързвано с работата ѝ? Какви са аргументите да се съмнявате в това?

- Вярваме, че към момента няма доказателство, че убийството на Виктория Маринова не е било обвързвано с работата ѝ. Няма следствие, нито разпространяване на елементи от убийството, тъй че считаме, че България би трябвало да извърши отговорностите си, като популяризира задоволително елементи, които да покажат за какво управляващите са открили, че не е имало връзка сред убийството и работата ѝ. Забележете, че Маринова не е включена в барометъра ни на мъртвите публицисти. Но въпреки всичко настояваме за повече светлина върху това ликвидиране.

- Какви бъдещи развития очаквате за района и за България?

- Надяваме се на усъвършенстване - целият район е в крах. Като член на Европейски Съюз, България би трябвало да извърши стандартите във връзка с върховенството на закона и медийната независимост, да почита плурализма на медиите, да осъди офанзивите против публицисти и да им дава отбрана при нужда. Нищо не се е трансформирало, обстановката се утежнява, проверяващите публицисти са обект даже на повече набези.