Култура за хлебарки
В своите „ Тускунски беседи “ Цицерон (да не се бърка с Цецерон) вкарва актуалното разбиране за просвета със значение „ облагородяване на душата “/„ cultura animi ”. Дотогава терминът се е употребявал най-вече във връзка с земеделието и религията, оттова и общият корен на думи като „ земеделска култура “ и „ фетиш “.
Едва в последните век-два-три „ просвета “ добива и смисъла на народностна идентичност, на сбора от духовни традиции и разбирания на дадена група хора. Това обаче не е предмет на този текст, макар темите да са свързани. Като ствола на културата, изкуството има два съществени клона: естетически и смислов. Естетиката е лъкатушна пътека, по която няма да се спускаме, защото има прекалено много издънки и филизи.
На актуалното изкуство в България често му липсва смисъл. То не облагородява душата по оня древен модел, който да те приближи посредством философията до боговете. Къде ти! Нито пък по Молиеровия назидателен обичай, който изобличава уродливостта на порока и нелепостта. Не е нравствено. Не е сериозно. Не е обществено ангажирано. Дори не е автентично.
В този смисъл то просто не е изкуство, ами забавление.
Във великия си албум „ Imperium ”, който е толкоз неосъществим, че, за благополучие, групата се разпусна след издаването му, Eisheilig синтезират по талантлив метод квинтесенцията на културата с думите си „ Изкуството не е танцуваемо “/„ Kunst ist nicht tanzbar ”.
То би трябвало да те кара да се замисляш, да оставя диря у теб, да те прави по-добър човек – да те облагородява. Дали посредством размишления за същността на живота, разчепкване на битието, разплитане на душата, обществена рецензия. Често даже не са ти нужни думи и форми. Звук, светлина и цвят са задоволителни. Друг път и целият граматически речник не би оказал помощ на някого да сътвори нещо свястно.
На доктрина, шимпанзе с пишеща машина и задоволително на брой милиарди години би могло да напише инцидентно пиеса на Шекспир. На процедура, много актьори, и да се пробват, няма да сътворят нещо свястно преди маймуната.
С доста дребни и редки във времето изключения културата ни е завладяна от парвенюта, които желаят да замаскират личната си отпадналост, обвинявайки публиката в незнание. Тази „ висока просвета “ ни показва досиета в чекмеджета, пищящи травестити и извратени квартети. Ако не ви харесва, значи сте идиоти.
В другия завършек на спектъра е халтурата. Газели, антилопи, опиати, злато, ланци и пари, курви и курвари, изхабени воеводи, кичозни царе, дано друснем и по едно хорце, капчици вода и комедии, чийто връх в скеча е да се изпърдят. И всички те са очевидно удовлетворени. Видимо празни.
Вместо това всичко е просто едно забавление. Развличаме се от напиването по градинки. Развличаме се от линиите в тоалетните на нощните заведения. Развличаме се от биенето дамата и децата след петата ракия, нима ги вземат в Норвегия и им съсипят живота там. Развличаме се от цоцането на пари от мама и тати, до момента в който ги лъжем, че учим. Развличаме се от това, че за следващ път си продадохме гласа и бъдещето за едни 50 лв.. Развличаме се от батките и каките с дребните пинчерчета по „ Витошка “. Развличаме се от връткането на далаверки, „ тъй като всеки по този начин прави “. Развличаме се от омразата по мюсюлманите, по гейовете, по имигрантите, по емигрантите, по селяните, по столичаните, по съседите, само че най-много по себе си.
Никога обаче не се развличаме от мисълта, че може би неналичието на съответна културна среда и страна е... поради тебе? Че може би и ти имаш пръст във всичкото това. Може би и аз. Със сигурност и аз. Със сигурност и ти.
Отдавна нищо, излязло в областта на българската просвета, не ме беше подтиквало към сходен изчерпателен размисъл (доста по-дълъг от показаните тук две страници), до момента в който не чух новия албум на Ицо Хазарта. После още веднъж. И още веднъж. Отново. След съвсем месец мога да настоявам, че надали има по-значимо събитие на родната музикална сцена в последните години, както и че е едно от най-значимите в културата въобще.
Нахъсаната поезия на Хазарта е пестник в лицето на всички, които носят „ сърцето на хлебарката “. Тя е изкуство полусурово, сервирано с ораторското майсторство на махленски Цицерон. Песни като „ Заради тебе “ и „ Имам човек “ са осъвременени разновидности на „ Бай Ганьо “ и „ Тука е по този начин “. Силата на „ Неправилен рап “ не е в мелодията, нито пък в римите, а в истината. Той споделя това, което доста от нас си мислим, само че малко можем или желаем да признаем пред себе си и пред света.
За 41 минути Хазарта сне смокиновия лист, усърдно прикриващ срамотиите на българските просвета и общество от години насам. Някои ще го заплюят, тъй като са неспособни да вникнат в хубостта на необработената хип-хоп ненавист. Други ще го отрекат, точно тъй като доста добре схващат защо става дума.
Важното е, че към момента се намира просвета, която избива зъби и муши с пръст мозъците ни, карайки ги неловко да шават. Защото единствено един Господ знае какъв брой доста се нуждае България точно от това.
„ Заради тебе “
Нарисувай ми една овца
В анфас
Нека ти театралничи огледалото във вас
Покажи на твоите положителни деца по какъв начин да дават газ
Без да им порастват крила
Как да се надуват и по кое време да се събуват
Кой да псуват и на кой да козируват
Нека си избират
Бог или човек, затвор или ковчег, казачок или кючек
Нека най-хубав другар и ухажор бъде спирта
И дано цирка нема спирка
Избери вериги на главата, затегни ги, имаш тв приемник –
мани ги тия книги
И лъжата остаряла дано се повтаря отпреди буквара
Ако тя не знае, не е невярност
И разтуха във патронче – къркай
А триумфа е талонче – търкай
Чисто кафеви публицисти си пожелаха да живуркат
В дом за глисти
Лазене под маса, футбол и салата
Идва ѝ оргазъма от хубава заплата
Във България обидна дума е “свободен ”
А деня е благородно долнокачествен
Въздуха токсичен, ма живота здравословен
Колко хубаво е различен да е отговорен...
Я кажи поради мене ли си отново финален
Я кажи поради мене ли си толкоз приведен
Я кажи поради мене ли си толко безпаричен
Или поради тебе, дебил нйеден...
Я кажи поради мене ли си излишен
Какво направих, че още веднъж ми показваш междинен
Заради мен ли мозъка ти към този момент е развален
Или поради тебе, дебил нйеден
Със пожар единствено можем да създадем гневна
Мечката
Ако имаше изгода,
Отдавна щях да драсна клечката
Червени и сини останаха единствено тимовете
Току-виж не остане за кво да спорите
Надувам елементарна музика, прече ли ти шума
Сиромашкия корем не ще храна за мозъка
Желае да прави нещо, но единствено се поклаща
Ако ти би трябвало мотивация -
Въобще недей се хваща
Едни си бият инжекции и стават здрави
Други си бият инжекции и заспиват прави
Виновен ли съм, че нямаш ти
Макар че и аз съм един от многото нямащи
Ай на митинг, тръгвай
Аз ща настигна и въстание да дигнат -
отминавам без да мигна
Безучастен ме назова, само че кой е тоя, апелирам
Безпристрастен си оставам и това е моя воля
Като си върша селфи, виждам зложелател във екрана
Много нещо няма да съумея да изпея
Мили деца, оспорвайте престижите и
Скромно ви поучавам да не слушате препоръките
Квот самичък си го напраиш, мой, нали знаеш
Внимавай с кой избираш да си играеш
Ако подхванеш нещо
Резултатът е погромен -
Спокойно, все ще се откри различен да е отговорен
Едва в последните век-два-три „ просвета “ добива и смисъла на народностна идентичност, на сбора от духовни традиции и разбирания на дадена група хора. Това обаче не е предмет на този текст, макар темите да са свързани. Като ствола на културата, изкуството има два съществени клона: естетически и смислов. Естетиката е лъкатушна пътека, по която няма да се спускаме, защото има прекалено много издънки и филизи.
На актуалното изкуство в България често му липсва смисъл. То не облагородява душата по оня древен модел, който да те приближи посредством философията до боговете. Къде ти! Нито пък по Молиеровия назидателен обичай, който изобличава уродливостта на порока и нелепостта. Не е нравствено. Не е сериозно. Не е обществено ангажирано. Дори не е автентично.
В този смисъл то просто не е изкуство, ами забавление.
Във великия си албум „ Imperium ”, който е толкоз неосъществим, че, за благополучие, групата се разпусна след издаването му, Eisheilig синтезират по талантлив метод квинтесенцията на културата с думите си „ Изкуството не е танцуваемо “/„ Kunst ist nicht tanzbar ”.
То би трябвало да те кара да се замисляш, да оставя диря у теб, да те прави по-добър човек – да те облагородява. Дали посредством размишления за същността на живота, разчепкване на битието, разплитане на душата, обществена рецензия. Често даже не са ти нужни думи и форми. Звук, светлина и цвят са задоволителни. Друг път и целият граматически речник не би оказал помощ на някого да сътвори нещо свястно.
На доктрина, шимпанзе с пишеща машина и задоволително на брой милиарди години би могло да напише инцидентно пиеса на Шекспир. На процедура, много актьори, и да се пробват, няма да сътворят нещо свястно преди маймуната.
С доста дребни и редки във времето изключения културата ни е завладяна от парвенюта, които желаят да замаскират личната си отпадналост, обвинявайки публиката в незнание. Тази „ висока просвета “ ни показва досиета в чекмеджета, пищящи травестити и извратени квартети. Ако не ви харесва, значи сте идиоти.
В другия завършек на спектъра е халтурата. Газели, антилопи, опиати, злато, ланци и пари, курви и курвари, изхабени воеводи, кичозни царе, дано друснем и по едно хорце, капчици вода и комедии, чийто връх в скеча е да се изпърдят. И всички те са очевидно удовлетворени. Видимо празни.
Вместо това всичко е просто едно забавление. Развличаме се от напиването по градинки. Развличаме се от линиите в тоалетните на нощните заведения. Развличаме се от биенето дамата и децата след петата ракия, нима ги вземат в Норвегия и им съсипят живота там. Развличаме се от цоцането на пари от мама и тати, до момента в който ги лъжем, че учим. Развличаме се от това, че за следващ път си продадохме гласа и бъдещето за едни 50 лв.. Развличаме се от батките и каките с дребните пинчерчета по „ Витошка “. Развличаме се от връткането на далаверки, „ тъй като всеки по този начин прави “. Развличаме се от омразата по мюсюлманите, по гейовете, по имигрантите, по емигрантите, по селяните, по столичаните, по съседите, само че най-много по себе си.
Никога обаче не се развличаме от мисълта, че може би неналичието на съответна културна среда и страна е... поради тебе? Че може би и ти имаш пръст във всичкото това. Може би и аз. Със сигурност и аз. Със сигурност и ти.
Отдавна нищо, излязло в областта на българската просвета, не ме беше подтиквало към сходен изчерпателен размисъл (доста по-дълъг от показаните тук две страници), до момента в който не чух новия албум на Ицо Хазарта. После още веднъж. И още веднъж. Отново. След съвсем месец мога да настоявам, че надали има по-значимо събитие на родната музикална сцена в последните години, както и че е едно от най-значимите в културата въобще.
Нахъсаната поезия на Хазарта е пестник в лицето на всички, които носят „ сърцето на хлебарката “. Тя е изкуство полусурово, сервирано с ораторското майсторство на махленски Цицерон. Песни като „ Заради тебе “ и „ Имам човек “ са осъвременени разновидности на „ Бай Ганьо “ и „ Тука е по този начин “. Силата на „ Неправилен рап “ не е в мелодията, нито пък в римите, а в истината. Той споделя това, което доста от нас си мислим, само че малко можем или желаем да признаем пред себе си и пред света.
За 41 минути Хазарта сне смокиновия лист, усърдно прикриващ срамотиите на българските просвета и общество от години насам. Някои ще го заплюят, тъй като са неспособни да вникнат в хубостта на необработената хип-хоп ненавист. Други ще го отрекат, точно тъй като доста добре схващат защо става дума.
Важното е, че към момента се намира просвета, която избива зъби и муши с пръст мозъците ни, карайки ги неловко да шават. Защото единствено един Господ знае какъв брой доста се нуждае България точно от това.
„ Заради тебе “
Нарисувай ми една овца
В анфас
Нека ти театралничи огледалото във вас
Покажи на твоите положителни деца по какъв начин да дават газ
Без да им порастват крила
Как да се надуват и по кое време да се събуват
Кой да псуват и на кой да козируват
Нека си избират
Бог или човек, затвор или ковчег, казачок или кючек
Нека най-хубав другар и ухажор бъде спирта
И дано цирка нема спирка
Избери вериги на главата, затегни ги, имаш тв приемник –
мани ги тия книги
И лъжата остаряла дано се повтаря отпреди буквара
Ако тя не знае, не е невярност
И разтуха във патронче – къркай
А триумфа е талонче – търкай
Чисто кафеви публицисти си пожелаха да живуркат
В дом за глисти
Лазене под маса, футбол и салата
Идва ѝ оргазъма от хубава заплата
Във България обидна дума е “свободен ”
А деня е благородно долнокачествен
Въздуха токсичен, ма живота здравословен
Колко хубаво е различен да е отговорен...
Я кажи поради мене ли си отново финален
Я кажи поради мене ли си толкоз приведен
Я кажи поради мене ли си толко безпаричен
Или поради тебе, дебил нйеден...
Я кажи поради мене ли си излишен
Какво направих, че още веднъж ми показваш междинен
Заради мен ли мозъка ти към този момент е развален
Или поради тебе, дебил нйеден
Със пожар единствено можем да създадем гневна
Мечката
Ако имаше изгода,
Отдавна щях да драсна клечката
Червени и сини останаха единствено тимовете
Току-виж не остане за кво да спорите
Надувам елементарна музика, прече ли ти шума
Сиромашкия корем не ще храна за мозъка
Желае да прави нещо, но единствено се поклаща
Ако ти би трябвало мотивация -
Въобще недей се хваща
Едни си бият инжекции и стават здрави
Други си бият инжекции и заспиват прави
Виновен ли съм, че нямаш ти
Макар че и аз съм един от многото нямащи
Ай на митинг, тръгвай
Аз ща настигна и въстание да дигнат -
отминавам без да мигна
Безучастен ме назова, само че кой е тоя, апелирам
Безпристрастен си оставам и това е моя воля
Като си върша селфи, виждам зложелател във екрана
Много нещо няма да съумея да изпея
Мили деца, оспорвайте престижите и
Скромно ви поучавам да не слушате препоръките
Квот самичък си го напраиш, мой, нали знаеш
Внимавай с кой избираш да си играеш
Ако подхванеш нещо
Резултатът е погромен -
Спокойно, все ще се откри различен да е отговорен
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ