Близо 40 години след аварията в Чернобил учените продължават да

Близо 40 години след повредата в Чернобил учените не престават да изследват една от най-загадъчните форми на живот, откривани в неразрешената зона - черната гъба Cladosporium sphaerospermum, която пораства върху мощно радиоактивни повърхности.

Организмът е открит още през 90-те години в пространства към опустошения четвърти реактор на атомната електроцентрала. Оттогава той остава обект на голям брой научни проучвания поради необикновената си дарба да оцелява в среда с високи равнища на радиация.

Според част от учените меланинът - тъмният пигмент, който придава черния цвят на гъбата - може да играе доста по-важна роля от елементарна отбрана против радиацията. Някои опити демонстрират, че той трансформира държанието си под въздействието на йонизиращото излъчване и е допустимо да взе участие в развой, именуван „ радиосинтеза “ - хипотетичен механизъм, при който организмът употребява част от силата на радиацията по метод, ненапълно наподобяващ фотосинтезата при растенията.

Изследване от 2008 година демонстрира, че гъбата може да усвоява йонизиращо излъчване, а по-нови изявления от 2022 година поддържат концепцията, че радиацията въздейства върху нейния напредък.

Въпреки това учените акцентират, че механизмът към момента не е изцяло обяснен. Засега няма изрично доказателство, че гъбата безусловно „ се храни с радиация “. По-скоро се счита, че тя може да употребява част от силата ѝ по метод, който науката към момента се пробва да разбере.

Именно тази необикновена дарба трансформира Cladosporium sphaerospermum в един от най-интересните организми, откривани в Чернобилската зона, а проучванията не престават и през днешния ден.

Източници: Science Alert; Превод: GlasNews