Ингрид Хонкала, бивш учен от НАСА, твърди, че е добре

Ингрид Хонкала, някогашен академик от НАСА, твърди, че е добре осведомена със гибелта, откакто споделя, че е изпадала в клинична гибел цели три пъти. Всеки път тя е имала едно и също просветление.

" Усещането беше като нахлуване в по-дълбок пласт на действителността, който съществува оттатък нашите физически сетива. В това положение съзнанието се усещаше широко, интелигентно и взаимосвързано ", споделя 55-годишната Хонкала по отношение на тройката си от прекарвания, близки до гибелта.

Базираната в Богота, Колумбия, авторка, която има докторска степен по морски науки и е работила както за НАСА, по този начин и за Военноморски сили на Съединени американски щати, твърди, че първият ѝ конфликт със гибелта е бил, когато е била едвам на две години, написа.

Хонкала паднала в контейнер с ледена вода вкъщи, без знанието на прислужницата, която слушала радио в друга стая. За благополучие, майката на детето се прибрала вкъщи тъкмо в точния момент и съумяла да я реанимира, преди да е станало прекомерно късно.

По време на този къс престой от другата страна обаче Хонкала споделя: " Случи се нещо извънредно ". След първичния потрес от студената вода и " суматохата от битката за въздух ", някогашният академик споделя, че страхът ѝ отстъпил място на " надълбоко успокоение ".

" Паниката изчезна и беше сменена от завладяващо чувство за мир и устойчивост. Имах възприятието, че съзнанието ми се отдели от тялото ми ", спомня си Хонкала, която разказва детайлности за пътуванията си в отвъдното в книгата си " Dying To See The Light ".

Именно тогава връзката ѝ с " физическия свят " била сменена от " разширено положение на съзнанието ", толкоз мощно, че тя съумяла да види " дребното си тяло да плава безжизнено във водата ".

" В този миг към този момент не се усещах като дете в тяло, а като чисто схващане, поле от осъзнатост и светлина. Нямаше чувство за време, нямаше боязън и нямаше мисли ", споделя Хонкала.

Тя прибавя: " Чувствах се изцяло обединена със самия живот, като че ли границите, които нормално дефинират кои сме, се бяха разтворили ". Най-важното е, че това извънтелесно усещане разрешило на Хонкала да предизвести майка си, която по думите ѝ видяла да върви към новата си работа.

" Спомням си, че я разпознах и си помислих: " Това е майка ми ". В този миг като че ли имаше форма на връзка сред нас, не посредством изречени думи, а посредством съзнанието, упорства авторката.

Според Хонкала този философски сигнал за помощ подтикнал майка ѝ да се обърне и да се втурне към у дома, където разкрила щерка си в безсъзнание във водния контейнер. Времево това може да наподобява пресилено, само че Ингрид споделя, че когато преразказала видението си на майка си, то съвпаднало изцяло със спомените на майката за събитията.

От този миг нататък Хонкала споделя, че към този момент не се страхувала от гибелта. " Преживяването ми сподели, че това, което назоваваме оттатъшен живот, въобще не се усещаше като далечно място. За мен това прекарване подсказва, че съзнанието може да не се създава само от мозъка – то може да е нещо по-фундаментално ", споделя тя.

Хонкала претърпява още две прекарвания, близки до гибелта: едното след злополука с мотоциклет на 25 години, а другото на 52 години, когато кръвното ѝ налягане паднало по време на интервенция.

За благополучие, тя успявала да доближи същото безмълвно положение всякога. Парадоксално, тя твърди, че точно това духовно пробуждане я е въодушевило да се занимава с просвета.

" Исках да схвана естеството на действителността посредством наблюдаване и проучвания. В продължение на доста години се концентрирах съвсем напълно върху научната си кариера и рядко говорех обществено за духовните си прекарвания ", споделя Хонкала.

Тя прибавя: " С течение на времето обаче разбрах, че науката и духовността не са наложително в спор – те просто може да изследват една и съща мистерия от разнообразни гледни точки ".

Естествено, скептиците биха могли да отдадат прозренията на Хонкала, близки до гибелта, на халюцинации или сънища; други хора, претърпели сходно нещо, оповестяват, че са виждали всичко – от ярки светлини до родственици и даже Исус, изравен на върха на стълбище.

Изследователите настояват, че тези видения могат да служат като форма на разтуха за заминаващите си и че утешителните сънища за изгубени близки по-специално могат да се преглеждат като психо-духовни механизми за справяне.

Въпреки това Хонкала твърди, че това, което е видяла, не е било плод на умиращо въображение. " Тези прекарвания трансформираха разбирането ми за самия живот. Вместо да виждам себе си като изолиран субект, който се бори да оцелее, започнах да разбирам, че може би сме проявления на съзнанието, преживяващи живота посредством физическа форма ", споделя тя.

Авторката прибавя: " От тази позиция гибелта не се усеща като завършек на съществуването; усеща се повече като преход в непрекъснатостта на съзнанието " =