Династията Романов - възход и падение
В своето историческо развиване страните са минали през разнообразни способи на ръководство. Всички, които имат по-дълга история, са минали през монархически интервал. Дали са били царство или империя, всяка страна е имала своите ръководещи династии.
В историята на царска Русия ръководещите династии са две: основателите на царската страна Рюриковичи и заменилата я династия Романови.
През 1917 година болшевиките смъкват последният император Николай Романов и страната минава към друго държавно устройство.
Последните Романови поставят края на траялото няколко века ръководство на тази фамилия, а трагичният им край продължава да вълнува мозъците на доста хора по света. Кой обаче е основателят на семейството, от кое място идват корените на ръководещата династия?
Легендите за началото на династия Романови
Историята и на тази ръководеща династия е обгърната с доста митове и е мъчно да се отсее истината, само че има общоприети обстоятелства за първите представители на рода, от които е тръгнало всичко.
За основоположник се счита болярин на име Андрей Кобила от двора на Иван Калита, княз на Московското княжество през 1325-1340 година, а също внук на Александър Невски.
Боляринът Кобила служил и при неговия наследник Симеон Горди. За живота на Андрей Кобила не се знае нищо, защото единственото сведение, открито в летописите за него е, че през 1347 година е пътувал до Твер, с цел да докара в Москва годеницата на Симеон Горди - Мария, която била щерка на княза на Твер.
Друго удостоверение за него разкрива, че при обединяването на съветската страна, при което Москва става център, Кобила е на работа при московския клон на ръководещите князе.
Друго удостоверение прибавя, че Андрей Кобила имал доста наследници и те съумели да заемат положителни позиции измежду елита, като станали родоначалници на известни благороднически семейства - Лодигини, Коновницини, Количеви, Бобрикини, а един от тях - Фьодор Кошка, станал предшественик на фамилия Романови.
Не може да се отмине и фактът, че възходът на тази фамилия стартира с един брак - този на Анастасия Романовна с Иван Грозни, който брак легитимира болярския жанр пред съветските елитни среди. Нататък положителното стичане на събитията и точните дейности на членове на рода в подобаващия миг изиграват своята роля.
Във всички ръководещи семейства по света има неписано предписание да търсят обстоятелства от родовата си история, които да легитимират властта им. Ако такива липсват, просто се фалшифицира генеалогията, като се запълват белите петна с измислени истории.
При Романови бялото леке в историята на рода е запълнено през ХVІІ век, а новата история била в звук с модерната за времето си легенда. Според нея Андрей Кобила бил потомък на пруския крал. Един от наследниците на пруския монарх на име Камбила пристигнал в Москва да служи на съветския княз, покръстил се и взел името Кобила.
По-късно е известно, че членовете на фамилия Романови изпаднали в недружелюбност при Борис Годунов и имали пръст в заговора, сложил Лъжедмитрий на престола. Тези събития са се случили към 1605 година, когато е преврата на Лъжедмитрий и членовете на семейството съумели да опазят името си чисто в тези напрегнати събития. Това по-късно имало решаващо значение за тях.
Когато историческият интервал, наименуван Смутно време, привършил със Земския събор, семейството Романови се оказали печеливши. Михаил Романов бил определен за съветски цар.
Пътят на царската династия Романови през вековете
За основоположник на царската фамилия Романови се счита точно Михаил Романов, определен за цар на Земския събор през 1613 година. Историята не може да изясни по какъв начин в разпокъсаната от безредици страна до трона се добрал един 16-годишен юноша. Историята обаче постоянно е била забавна с непредвидените си обрати.
Не би трябвало да се пропуща фактът, че бащата на новия държател бил авторитетен човек. Патриарх Филарет самичък мечтаел за трона и би могъл да има решителен глас, само че по това време бил заложник при поляците и надали е съумял да въздейства върху избора. Младият фаворит обаче имал на своя страна казаците, а тях ги удовлетворявал избора на неопитно момче, комфортно за операции.
Михаил Романов през цялото си ръководство оставя държавните каузи на първо време на татко си, който ръководи в действителност страната след връщането си от плен, а след това на свои съветници.
Наследен е от сина си Алексей Романов. Управлението му е в един плевел исторически миг, придружен с протести, въстанието на казаците, предвождани от Степан Разин, войни с Полша и Швеция. Във вътрешен проект ръководството му се помни най-много със закрепостяването на селяните в Русия.
Алексей е завещан на първо време от сина си Фьодор ІІІ, който води политика на разпространяване на полската просвета в Русия, която стартира татко му, само че ръководството му продължава единствено година и е заменен от малолетните си братя Иван V и Петър І под регентството на сестра си София Алексеевна.
Един от върховете в ръководството на фамилия Романови идва с възкачването на трона на Петър І, наименуван Велики. Той е първият държател, провъзгласил се за император. Това е владетелят, който модернизира Русия с редица промени във военното дело, обществения и публичния живот, данъчната политика. Всичко това носи на Русия с изключение на авторитет, само че и действителни постижения като разширение на границите след сполучливи войни, водени от съвременна войска, подем в архитектурата и изкуството, нови порядки в царския двор.
Наследниците на Петър І не се отличават с неговите постижения, само че наследявайки една към този момент добре сложена империя, те не престават делата на Петър Велики и демонстрират, че фамилия Романови може да получи позитивна оценка за ролята си в развиването на Русия като ръководеща фамилия.
При цар Петър ІІ мъжката линия на фамилия Романови се прекъсва, само че въпреки всичко наследници от рода Романови ръководят Русия и в идващите епохи. Пак от фамилия Романови е и Царят Освободител Александър ІІ, който афишира война на Турция, вследствие на която България получава свободата си.
Последният Романов, който ръководи Русия, е неговият внук Николай ІІ. Този представител на семейството става необятно прочут с трагичната си орис. Той е свален от болшевиките през 1917 година и разстрелян дружно с цялото си семейство.
Светът е покъртен от антихуманното отношение към монарсите, изключително към почтените дъщери и невръстен наследник на императора.
Легенди за оцеляване на най-малката княгиня, както и на цялото императорско семейство дълго се разнасят по света. Останките на последните Романови обаче са ексхумирани и с ДНК разбори е потвърдена тяхната еднаквост.
Смъртта на цар Николай ІІ и фамилията му поставя завършек на ръководството на фамилия Романови.
Ролята на династия Романови за Русия
Може да се каже, че историята на царска Русия е обвързвана напълно с фамилия Романови. Всичко, което се случва на страната и в нея както в позитивен, по този начин и в отрицателен проект през епохите се дължи и на следващия Романов, който заема съветския трон.
Както всяка страна, Русия има своите възходи и падения и те са резултат на доста фактори във вътрешен и интернационален проект, само че руснаците могат да кажат, че във всички значими исторически моменти те са били ръководени от Романови. За положително или неприятно, Романови ще останат вечно в историческата памет на съветския народ.
