В свободното си време над 80% от хората до 30

В свободното си време над 80% от хората до 30 година и над 60% от тези до 40 година поддържат връзка през обществените медии, или имат разнообразни занимания в интернет

Четенето на книги съумява да резервира мястото си в „ топ 5 “ действия, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват обилни промени както в заниманията на хората отвън професионалната им активност, по този начин и във формите и методите на четене, това демонстрира проучване на Алфа Рисърч.

Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче понижава с 15 до 20 процентни пункта спрямо 2016 година, като при най-младите генерации спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамичност телевизионният екран е детрониран от пиедестала на главно занятие за младежите, преместен от общуването им посредством обществените мрежи и интензивности в интернет. В свободното си време над 80% от хората до 30 година и над 60% от тези до 40 година поддържат връзка през обществените медии, или имат разнообразни занимания в интернет .

От 36-те % интервюирани, посочващи четенето като свое всекидневно занятие, едвам 11% са до 30 година и 15% - до 40 година Всички тези знаци демонстрират доста съществено и задълбочаващо се изместване на класическото четене от интензивности в електронната среда.

За тези, които четат, пожеланият метод остава хартиеният притежател (52%). Въпреки, че резервира първото си място, той бележи спад с 15% по отношение на 2014 година, когато 67 % от интервюираните са декларирали, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, различните, електронни способи на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смарт телефон (9%), електронен читател (6%), слушане на аудиокниги (1%).

Почти 38% от интервюираните декларират, че не са прочели нито една книга за последната година . Дългосрочната наклонност е към понижаване броя на интензивно четящите. От позиция четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разграничено на три огромни групи: една трета - едва или нечетящи; една трета – спорадично и ситуативно четящи и една трета – интензивно четящи. Предпочитана е художествена литература - 46.8%. Удвоява се ползата към актуалните български създатели – от 8% през 2014 година на 16% през днешния ден. Лек растеж е налице при международната и българската класика, желана от 15 до 20 на 100 от интервюираните. Всеки втори споделя, че чете интернет основан текст - новинарски портали, публикации, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература притегля интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, включително фентъзи, показват, че четат 11.2% от интервюираните. Запазва се установената и в предходните талази наклонност най-четящо да е поколението 40 – 60 година, живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо обучение и приходи. Показателно е, че делът на междинното потомство, което чете художествена литература, е еднакъв на каузи на 18-30 годишните, които четат постове в обществените мрежи (по 46%).

В синхрон с общата наклонност за последователно понижаване на четенето на хартиен притежател, пълзи нагоре делът на хората, които, или не имат никаква книга у дома, или имат под 10 книги. Те към този момент обгръщат към 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година. Най-ревностни читатели са тези 35% от интервюираните, които имат над 100 книги в дома си. Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкоз е по-висок ползата му към четенето. Възможно е обаче тази функционалност на домашната библиотека да стартира постепенно да отмира – изследването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година. Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, с помощта на по-възрастните генерации, само че тяхното съществуване не постоянно стимулира по-младите да четат. Книгите участват в дома като част от живота на родителите, само че не безусловно като част от интелектуалния живот на младото потомство.

Около три четвърти от българите не употребяват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), изключително в по-малките обитаеми места. Те компенсират ненапълно по-слабия достъп и материални благоприятни условия за закупуване на книги от техните поданици. Ползването на библиотека е единственият знак, по който дребните селища са в по-добри позиции от популацията на огромните градове. В персонален проект смисъла на четенето заема доста друго място за обособените обществено - демографски групи. Тенденциите по отношение на предходните проучвания по този знак остават относително постоянни, даже с лек прогресивен тренд към 2021 година Днес, 60% от българите, по отношение на 56% през 2019 година, изрично застават зад изказванието, че си коства да четат. За 28% (30% през 2019 г.) смисъла на четенето отстъпва място на други, считани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.

Колкото по-висок е социално-икономическият статус на интервюираните (по-високо обучение, вид претовареност, доходи), толкоз по-силно изразена е настройката, че четенето е от голяма важност. В допълнение, по-широкият набор от благоприятни условия в огромните градове и най-много в столицата – както стопански, по този начин и разнообразието на културния живот, също развиват настройките към четене. За възрастовата група 18-30 година полезността на книгите и четенето е изместена главно от занимания в цифрова среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, превозване на време в обществените мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-голям дял непрочели нито една книга за последната година. Потенциалният хартиен пазар в България обгръща към 40 на 100 от пълнолетните българи, закупуващи най-малко една книга годишно. Този дял не се е трансформирал значително за последните седем години – растежът е не повече от 2 до 3 %. Над половината участници в книжния пазар (56.6%) са закупили до 5 книги (най-често от една до три), 27.9% – от 6 до 10, а над 10 книги – 15.5%. Така, на един българин се пада малко над книга и половина годишно, само че междинният брой закупени книги, в случай че разгледаме единствено участниците в пазара, е 5.3.

Топ три фактора за избор на книга остават : рекомендациите на другар (41%), известността на създателя ( 26%) и промоцията на книгата (19%), само че смисъла и на трите нараства по отношение на 2014 година, като резултат от активизирането на разнообразни промоционални събития през последните години.

Данните демонстрират, че българинът не е почнал да купува повече книги, само че се е преориентирал към по-внимателен избор, вземайки поради отзивите за създателя, книгата, получените награди и прочие Почти всеки втори, закупил книга, я е избрал в книжарница. С изключение на селата, книжарниците остават основното място за доставяне с книги във всички обществени и териториални групи. Панаирите на книгата и базарите също се утвърждават като мечтани места за запознаване с нови книги и закупуване, нареждайки се директно след такива обичайни начини като заемането от другар и библиотеките, макар доста по-слабото си пространствено покритие. Основните претекстове за посещаването им са закупуването на книги (55%), информиране за нови заглавия, създатели, книги (54%), забавните срещи с създатели, разисквания и прочие (42%).

На към 1/5 от пълнолетното население, главно „ дейни читатели “, се е случвало да смъкват книги от интернет. Проучването демонстрира, че колкото повече един човек чете, толкоз по-склонен е да разнообразява източниците, посредством които си набира книги, обръщайки се и към световната мрежа. Близо половината от хората, които са копирали книги, настояват, че най-често са прибягвали до копирен център (48%). Собствена копирна машина употребяват 18%, служебна – 14%, а книжарници – 13%.

 

В интернационалния ден на грамотността Асоциация „ Българска книга “ събра институциите на конференция, на която бяха показани стряскащи данни от национално представително изследване „ Българинът и четенето “, извършено от „ Алфа Рисърч “. Проучването обгръща четири съществени тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и смяната в методите на четене; смисъла на четенето в персоналния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „ свалянето “ на книги от интернет. Проучването е извършено на терен в интервала 24 ноември – 5 декември 2021 година посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Извадката е стратифицирана по район и вид обитаемо място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение.