Най-миризливите сирена в света
В света се създават голямо количество сирене, и по-голямата част от него има натоварен мирис, а някои сирена имат толкоз наситена миризма, че могат да притеснят неопитния покупател.
Колкото и да е необичайно, най-миризливите сирена имат най-прекрасния усет. Почти всички ароматни сирена се вършат от непастьоризирано мляко. На първо място в листата с миризливи сирена е италианското таледжио.
То е направено за пръв път през десети век и е едно от най-старите меки сирена. По това време сиренето е узрявало край брега, като понякога солената морска вода го е обливала.
Таледжио и през днешния ден се прави по старинната технология и един път на няколко дни се измива с морска вода. То има мека конструкция, напомняща масло, с тънка коричка, наподобяваща на дървесна кора и кристалчета сол на повърхността. Вкусът му е с плодови нюанси.
На второ място е фамозното британско сирене Стилтън. То се създава единствено на три места – в графствата Дербишър, Лестершър и Нотингампшър. По подигравка на ориста селцето Стилтън, което е дало име на сиренето, има възбрана за произвеждане, тъй като се намира отвън юрисдикцията на тези три графства.
Стилтън може да е както мек като масло, по този начин и корав, трошащ се, със сини жилчици. Стилтън се сервира с разнообразни типове вино и се употребява за изработка на супи.
Друго известно британско сирене е Зловонният свещеник. Той се получава от млякото на крави от специфична порода и се създава във плантация в Глостършир. Цветът на сиренето е от бял до оранжево-сивкав. Името си Зловонният свещеник дължи на специфичен вид круши със същото име. От тях се правел сайдър, в който се промивали главите сирене един път месечно.
Сиренето Зловонният свещеник е доста вкусно и нежно, а неприятната миризма, която припомня за мокри хавлиени кърпи и мръсни чорапи, изчезва след отделянето на коричката.
Лимбургер, който е известен в Германия, ухае на не изключително измито мъжко тяло. В узряването на това сирене вземат участие бактериите Brevibacterium linens, които основават миризмата на човешката пот. Лимбургер е жълтеникав на цвят, вариращ до кафеникав. Вкусът му е натоварен, солен и лют.
Най-прочутото миризливо сирене е рокфорът, който се създава в Южна Франция от овче мляко и узрява във варовикови пещери, благоарение на което се снабдява с благородна мухъл.
Бри де Мо, или Бри, създадено в Мо, е също доста известно във Франция. Вкусът му е бил обичан на всички френски крале и кралици. То не е толкоз уханно като камамбера, само че доста наподобява на него. Бри е покрито с кадифена бяла мухъл, а усетът му припомня на орехи. Сервира се с алено вино.
Епуас е обичаното сирене на Наполеон и е неразрешено да се транспортира с публичен превоз. Рецептата е дело на монаси от абатството Епуас, живели през шестнадесети век. Сиренето се кисне във водка и с помощта на това получава блестяща коричка с дребни бръчици.
Цветът му е от слонова кост до кафяв. Острият усет и внезапната миризма на неизмито тяло се демонстрира освен това сирене единствено при цялостното му узряване. Според специалистите същинският епуас би трябвало да мирише на жена, която възбужда стремежи.
Сиренето Мюнстер е изобретено още през седми век. То се е появило като манастирска подмяна на месото. Според легендата монасите дълго опитали с мляко и като резултат се появило сирене с красива червеникава коричка и миризма на пасища, както и на немити крайници.
Камамбер е едно от фамозните меки сирена от Нормандия и ухае на съединения на амоняк и натриев хлорид. Във Франция то е известно като „ краката на господ ” поради аромата си. Под бялата мухъл се крие удивително вкусно жълто сирене.
Понт Левек, също от Нормандия, е може би едно от най-миризливите сирена с потекло, водещо началото си от дванадесети век. Това е меко сирене с нежна коричка, покрита с мухъл. Въпреки страховитата му миризма това сирене има усет на орехи и плодове.
