Просвещението
В света от епохи се пазят старинни свитъци и плочки със загадъчни записи, които учените се пробват да разшифроват. Историци и лингвисти години наред търсят шифри към надписите, оставени от нашите предшественици върху камък, дърво или пергамент. Знаците са примитивни, само че какво значат, към момента не е ясно. Не се поддават на разгадаване и комплицираните знаци върху шумерските плочки, в писмеността на маите, в манускрипта на Войнич, на Фестския диск.
Стотици томове с проучвания са отдадени на търсенето на смисъла на тези исторически документи. И през днешния ден учените би трябвало да се надяват единствено на бъдещето и на новите технологии, които да им оказват помощ в разчитането на античните текстове.
Понякога се откриват ключове към знанията на предишното. Така се случило при разшифровката на древноегипетските писмени знаци. На помощ на лингвистите се притекъл защитаваният в Британския музей – Розетски камък. Той е открит през 1799г. в Египет покрай град Розета (днес град Рашид) близо до Александрия.
Глинената плочка с изсечените върху нея идентични по смисъл текстове на древноегипетски и древногръцки е добре известна на лингвистите и съпоставката на текстовете и послужила като насочна точка за разшифроването на египетските писмени знаци.
Друг ключ, само че този път за славянската книжовност, е така наречен “Велесова книга “, която е написана съгласно експертите, преди да се появят глаголицата и кирилицата. Книгата представлявала дървени дъсчици с размери 38х22х0.5см с отвори за закрепване с ремък. Открита е през 1919г. в разграбена библиотека край Храков. Текстът на плочките представлявал надраскани с шило неразбираема книжовност. Едва по- късно се било открило, че “Велесовата книга ” е написана с писменост, представляваща вид на кирилица с някои несвойствени нито за кирилицата, нито за гръцката писменост, начертания на обособени букви.
Велесовата книга Този вид, прочут единствено от копието на една дъсчица и достигнало до нас по описания, като някои учени я назовават велесовица. Но самото битие на докириловското писмо – “протокирилица “, както и “протоглаголица “, се изучавало от учените и не били открити безапелационни обстоятелства за съществуването на такава книжовност. Въпреки всичко обаче книгата изиграла своята роля за дешифровката на антични славянски текстове.
500 звука на ИНД
Англичаните Джон и Уилям Брайтън строили източноиндийската железопътна линия сред Карачи и Лахор (днес територия на Пакистан) през 1856г. Те имали потребност от материал за насипване на коловозите и локалните поданици им подсказали излаз от ситуацията. Близо до селището Харапа, се издигал голям рид, който скривал остатъците на антични здания от керпич. Строителите употребявали десетки хиляди от тези тухли и на никого не му хрумнало, че те са на повече от 4000 години.
С този трагикомичен епизод почнало разкриването на високоразвита цивилизация и долината на река Инд – една от най- загадъчните в международната история. Тя се считала и за една от най- античните цивилизации на човечеството наред с древноегипетската и шумерската.
И до през днешния ден остават неразшифровани индските писмени знаци върху печати, останки от гинени съдове и плочки. Установени са повече от 500 разнообразни знаци. Следователно индското писмо не би могло бъде азбучно, защото човешкия глас не е в положение да възпроизведе подобен брой звуци. Правени са опити да се открие връзка сред писмеността на античните шумери и даже с тайнствени писмености от о. Пасха, само че и това не дало резултат.
62 знака на Каскахал
В Мексико е открит античен каменен панел със знаци, които съгласно експертите съставляват една от най- античните писмености в Западното полукълбо. Откритият в мексиканският щат Веракруз монумент се отнася към културата на олмеките, чийто подем е бил през 1200 – 400г пр.н.е.
Каскахал Археолози считат, че паметникът, наименуван “панелът от Каскахал ” е основан почти през 900г. пр.н.е. Плочата тежи 12 кг и има размери 34см дължина, 21см широчина и 13см дебелина. Върху нея са изсечени 62 знака, някои от тях се срещат до 4 пъти. Едва ли ще може панелът да бъде недвусмислено прочетен без спомагателни находки.
800 Йероглифа на о. Пасха
Ронго ронго – по този начин назовават античните дъсчици с йероглифска книжовност, жителите на о. Пасха. Йероглифите са 800, като те са отчасти алегорични и отчасти геометрични. Но на практика всички дъсчици изчезнали по загадъчен метод след 1864г.
Писмеността на о. Пасха заинтригували популярния странник Николай Миклухо-Маклай. Той съумял да откри две плочки, които през днешния ден се пазят в Музея по антропология и етнография към Руската академия на науките. В момента в музеите по света са съхранени единствено 25 дъсчици. Считано от 1868г., когато таитянския свещеник Тепано Яусен, който пръв се заинтересувал от разчитането на плочките, получил парче от една от тях, като са минали над 150 години. Учените по света по този начин и не могат да прочетат написаното върху тайнствените части.
Мнението на Специалистите
Според Президента на Обществото по проучване на тайните и загадките на Земята – претендента на геолого – минералогическите науки Александър Колтипин, странните ръкописи, чийто код към момента не е открит, може би съставлява изложение на съществували преди нас други цивилизации, които са били унищожени от световни произшествия. Това мнение се дължи на обстоятелството, че откриваме споменавания за такива катаклизми в най- античния монумент на ацтеките “Кодекс Ватиканус “, в свещената книга на античните индийци “Пурана ” и в “Талмуда “.
Кодекс Ватиканус В Библията също се съдържат сведения за от време на време заличаване на всичко живо на Земята. За нееднократната крах на хората от огън и вода написа в съчиненията си и Платон.
Може да се допусна, че в доисторически времена са съществували непознати за нас могъщи страни и многочислени нации, които може би са достигнали доста високо равнище на развиване. В своето съвършенство те разгневили Твореца на Вселената, за което били осъдени с произшествия. И писмената – или както биха могли да бъдат наречени “указателните знаци “, които не можем през днешния ден да прочетем, са останали като увещание за нашите прародители.
От друга страна разшифровката на античните знаци дава мотив за редица спекулации. Така да вземем за пример за знаците на Фестския диск да препоръчани хиляди хипотези. Невъзможно е да се разбере, какво са желали да ни кажат нашите предшественици, без да се знаят езикът и писмените обичаи на тази просвета.
Дали цивилизацията е била критска, тракийска, гръцка или малайзийска… Затова информацията може да се счита за изцяло изгубена.
Какво още няма да можем да прочетем
Троянското писмо
Средата на II хилядолетие пр.н.е неразбираеми знаци върху съдове от Троя, открити от експедицията на Хенри Шлиман.
Библоското писмо
Средата на II хилядолетие пр.н.е неразшифрована книжовност от към 100 знака. Открита в град Библос във Финикия. Разшифрова се от 1945 година.
Кипро – минойското писмо
XV – XII в. прочие н.е. като се състояло от 80 знака. На него са писали античните поданици на о. Кипър.
Кипу на инките
I и първата половина на II в. н.е. е била писмеността на индианското племе. Кипу се състояло от 1500 знака и представлявала комплицирани сплитания и възли, направени от камилска вълна или паку. Всяко възелче имало избран цвят и означавало дума, число или може би нота…
