Защо Русия се противопоставя на размяната на територии между Сърбия и Косово?
В публикация за водещия загребски всекидневник Jutarnji List хърватският анализатор Владо Вурушич търси отговор на въпроса за какво Русия се опълчва на размяната на територии като вид за реализиране на дефинитивно съглашение за нормализиране на двустранните връзки сред Сърбия и Косово.
„ Не се отхвърляме от опцията да реализираме компромисно решение (с Косово), само че през днешния ден, за жалост, сме доста надалеч от това ", „ Надяваме се да реализираме съглашение с Прищина, само че допускаме, че това няма да бъде елементарно ". Това са единствено част от изказванията на президента на Сърбия, и то направени в границите на един-единствен ден. Те демонстрират увеличение на степента на напрежение по най-високите равнища на властта в Белград във връзка с косовския въпрос, който от ден на ден задушава Александър Вучич.
Той обезверено търси решение, което да извърши най-малко някои от неговите условия. Първо, това би предотвратило неизбежно „ сбогуване” с Косово. Второ, Вучич желае освен да остане на власт, само че и да получи самопризнание от сръбската общност за неговото страдалчество, да удостовери историческото си значение и да заеме по-висока позиция в Сръбския Пантеон. Задачата е сложна и в това време сходна на работата на Сизиф, Тантал и Тезей, макар че Вучич обича да се показва като сръбския Йов.
Вучич счита, че ще успее. Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич възхвалява позицията на Слободан Милошевич, потвърждавайки, че той „ се е борил за Косово ", а по-късно неговите завоевания са изгубени от последващите президенти Воислав Кощуница и Борис Тадич. Заслужава да се означи, че по време на войната в Косово през 1998-1999 година Александър Вучич заема поста на министър на информацията в държавното управление на Милошевич, а Дачич е прессекретар на Вучич.
И по този начин, Косово. Когато Дачич приказва за „ демаркация “, а Вучич за „ компромис “, в действителност и двамата имат поради „ делба на Косово “ или „ замяна на територии “. Във връзка с това Вучич е изправен пред съществени проблеми. Сръбската православна черква искрено го предизвести, че няма да се откаже от Косово, основно тъй като в рамките му се намират редица сръбски храмове, като манастира Грачаница и Дечани, които ще останат отвън сръбската държавноправна пълномощия.
„ Сръбската православна черква неведнъж е повтаряла, че е срещу тази концепция и това е главният публичен фактор, който се опълчва на желанията на Вучич във връзка с Косово ", изяснява сръбският политически анализатор Бобан Стоянович. Управляващата коалиция на Вучич, в това число и нейният член Ненад Попович, водачът на Сръбската национална партия, също възприема отрицателно сходни решения. Те се смятат за отражение на позицията на Кремъл. Президентът на Косово Хашим Тачи също приказва за „ промяна на границите ", като даде на Вучич да разбере, че е подготвен да приказва по тематиката.
Както ни описа редакторът на най-голямото косовско издание Koha Ditore Агрон Байрами, голямата част от албанската общност, както и забележителна част от косовските сърби, които не попадат под „ обмена “, не поддържат тези договаряния. В последна сметка обаче решението ще бъде взето от главните играчи в света. Очевидно сега Белият дом няма нищо срещу подялбата. Европейският съюз, изключително Федерика Могерини, също не възразява, тъй като Общността последователно изчерпва търпението си и Брюксел не вижда нищо неприятно в сходен резултат. Наистина, немският канцлер Ангела Меркел и Обединеното кралство изрично се опълчват на концепцията с аргумента, че всяка смяна на Балканите ще провокира лавина от нови претенции и искания в този постоянно неустойчив район (предимно в Република Сръбска, Черна гора, Македония).
Русия първо се преструваше, че поддържа размяната на територии (руският дипломат в Белград Александър Чепурин приказва за това предишното лято, а по-късно се разглеждаше като опит на руснаците да издигнат въпроса за Крим, Абхазия, Приднестровието, Донецк и Южна Осетия благодарение на сходно косовско решение). Но по-късно руснаците трансформираха мнението си, по отношение на което Ненад Попович - дано се върнем към него за известно време - имаше опция да изрази песимизъм. Според Максим Саморуков, изтъкнат съветски експерт на Балканите, Москва разбра, че след решаването на косовската алтернатива (използвайки „ разграничението “) тя ще остане без последния си коз и въздействие върху Сърбия и затова - върху района.
Възможно е в Кремъл да са си мислили, че светът последователно „ привиква “ към „ съветския “ Крим и че резервира най-малко някакво въздействие върху Балканите, които от стратегическа позиция, са изключително значими в този момент, когато Москва към този момент е изгубила Македония. Затова руснаците още веднъж се връщат към „ спазването” на Резолюция 1244, съгласно която Косово се счита за част от Сърбия. Така че обстановката се усложнява още повече. Стоянович се съмнява дали Русия е подготвена да поддържа разграничението, макар личните си изказвания, че ще поддържа всички благоприятни условия, допустими за Вучич. „ Мисля, че Вучич взе участие в срещата с Путин точно за да повлияе на Путин и на Русия да се съгласи за разграничаване. Не мисля, че съветското въздействие върху Вучич е обвързвано извънредно с позицията на Русия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и нейното мнение за Косово, само че някак си има несъмнено въздействие върху връзките като цяло”, споделя Стоянович.
Няма никакви съответни оферти за „ разграничение “. Бобан Стоянович не е сигурен, че опцията за делене на териториите може да задоволи Сърбия. „ Не е ясно, тя допуска какви са границите и не е наясно дали става въпрос за Прешевската котловина. Сръбската общност като цяло не е в въодушевление за договаряния, само че е ясно, че на някои срещи размяната въпреки всичко се разисква. Вучич наподобява желае да затвори този въпрос, с цел да изключи проблемите със сръбската общност и да задоволи интернационалните играчи, които го подкрепят”, споделя Стоянович. Байрами, от своя страна, твърди, че не е ясно на какъв принцип може да се направи това „ разграничаване “: териториално или етническо. Също по този начин не е ясно дали това би предполагало продан на население, назад на нормите и правното съображение на Европейския съюз, или не. Според Байрами решението е неприятно за самите косовски сърби, които не попадат във „ въображаемите граници на Северно Косово “. В този случай те се трансформират в национално малцинство, което през днешния ден би могло да загуби доста от правата си (например обезпечени места в Народното събрание и държавното управление, както и потреблението на сръбски език в съда и Народното събрание и т.н.). Или тези хора може би ще би трябвало да бъдат изселени?
С известна степен на убеденост може да се допусна, че „ пазарлъкът “се води към Северно Косово, където сърбите са преобладаващо болшинство, както и за Прешевската котловина в южната част на западната ни съседка. Вучич и Тачи обаче схващат „ компромиса “ и „ демаркацията “ по друг метод. Вучич изисква цялото Северно Косово със Северна Митровица, с Трепча и язовира Газивода, т.е. региони с огромен стопански и енергиен капацитет за Косово, както и „ сръбските райони” Зубин Поток, Лепосавич, Звечан и Лешак.
Хашим Тачи няма да се откаже от нито един от тези райони с стопански капацитет, изключително Митровица. Така че намирането на компромис тук ще бъде мъчно.
Ако приказваме за Прешевската котловина и градовете Прешево, Буяновац и Медведжа, тогава Вучич евентуално с наслада ще се отърве от мощния албански детайл в Сърбия. Но има огромен проблем. Факт е, че Паневропейският транспортен кулоар 10 минава таман през Прешевската котловина, а той свързва Централна Европа през Сърбия (Ниш) и Македония (Скопие) със Солун. Големият въпрос е дали Вучич е подготвен да се откаже от контрола над тази значима автомагистрала и да показа с албанците част от приходите.
Следователно договарянията по този въпрос може да се окажат доста сложни, а резултатът им - неразбираем. Затова Дачич, като представител на Вучич, към този момент афишира референдум за демаркация, желаейки да показа тази тежест със сърбите, или по-скоро да трансферира цялата отговорност върху тях. Ако всичко се получи, ще бъде казано: „ Вие пожелахте по този начин, а аз съм вашият воин ". Ако не, тогава: „ Направих всичко; аз страдах за вас, само че вие не го желаете, тъй че цялата виновност е ваша “. Коментаторът на белградския вестник „ Политика” Бошко Якшич твърди, че измененията ще продължат да бъдат „ козметични” (едно село или малко селце). И, по негово мнение, макар обстоятелството, че Съединени американски щати са за „ промяна " на границите, те не биха желали въпросът за преразглеждане на границите на Босна и Херцеговина и Македония да бъде повдиган. Разбира се, албанският министър председател Еди Рама, който поддържа разграничението и даже склонява Вучич и Тачи към тази концепция, също играе своята роля във всичко това.
Говори се, че както в Прищина, по този начин и в Белград, най-вече се опасяват от Великата Албания, която непрекъснато плаши Европа. Но използването на концепцията за демаркация може просто да докара до появяването на Велика Албания, тъй като в случай че Косово стане етнически „ чисто” и даже причисли албанските региони на Сърбия, тогава нищо не може да попречи на албанско-косовското единение (казват, че тази концепция е мощно подкрепяна от Рама).
Според Байрами договарянията по този въпрос са доста рискови. Той задава въпрос: Защо Косово да бъде лишено от нещо, с цел да се избави режимът на Вучич? „ Защо Косово би трябвало да заплаща с териториите си, с цел да резервира Вучич на власт? ", пита Байрами.
Поради възходящото напрежение, което доминира към косовския въпрос, сръбският политически анализатор Душан Янич не изключва опцията за локални въоръжени спорове. От своя страна Байрами се съмнява в сходно развиване на събитията, защото не счита, че през днешния ден има някакви съществени предпоставки за сходен сюжет. Такива по-скоро бяха вероятни преди към 10 години, когато Косово разгласи своята самостоятелност. „ Мисля, че всичко това е небивалица и спекулации. На първо място ние се опасяваме от войната. Ето за какво се молим – измислете нещо по-бързо, с цел да няма война. Но, според мен, няма заплаха. И интернационалната общественост няма да го допусне. Най-важното е да не се подхранва суетата на двамата президенти, а да се позволи разногласието сред двете страни по допустим метод, без спорове ".
Превод и редакция: Тереза Герова за " Фокус "
„ Не се отхвърляме от опцията да реализираме компромисно решение (с Косово), само че през днешния ден, за жалост, сме доста надалеч от това ", „ Надяваме се да реализираме съглашение с Прищина, само че допускаме, че това няма да бъде елементарно ". Това са единствено част от изказванията на президента на Сърбия, и то направени в границите на един-единствен ден. Те демонстрират увеличение на степента на напрежение по най-високите равнища на властта в Белград във връзка с косовския въпрос, който от ден на ден задушава Александър Вучич.
Той обезверено търси решение, което да извърши най-малко някои от неговите условия. Първо, това би предотвратило неизбежно „ сбогуване” с Косово. Второ, Вучич желае освен да остане на власт, само че и да получи самопризнание от сръбската общност за неговото страдалчество, да удостовери историческото си значение и да заеме по-висока позиция в Сръбския Пантеон. Задачата е сложна и в това време сходна на работата на Сизиф, Тантал и Тезей, макар че Вучич обича да се показва като сръбския Йов.
Вучич счита, че ще успее. Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич възхвалява позицията на Слободан Милошевич, потвърждавайки, че той „ се е борил за Косово ", а по-късно неговите завоевания са изгубени от последващите президенти Воислав Кощуница и Борис Тадич. Заслужава да се означи, че по време на войната в Косово през 1998-1999 година Александър Вучич заема поста на министър на информацията в държавното управление на Милошевич, а Дачич е прессекретар на Вучич.
И по този начин, Косово. Когато Дачич приказва за „ демаркация “, а Вучич за „ компромис “, в действителност и двамата имат поради „ делба на Косово “ или „ замяна на територии “. Във връзка с това Вучич е изправен пред съществени проблеми. Сръбската православна черква искрено го предизвести, че няма да се откаже от Косово, основно тъй като в рамките му се намират редица сръбски храмове, като манастира Грачаница и Дечани, които ще останат отвън сръбската държавноправна пълномощия.
„ Сръбската православна черква неведнъж е повтаряла, че е срещу тази концепция и това е главният публичен фактор, който се опълчва на желанията на Вучич във връзка с Косово ", изяснява сръбският политически анализатор Бобан Стоянович. Управляващата коалиция на Вучич, в това число и нейният член Ненад Попович, водачът на Сръбската национална партия, също възприема отрицателно сходни решения. Те се смятат за отражение на позицията на Кремъл. Президентът на Косово Хашим Тачи също приказва за „ промяна на границите ", като даде на Вучич да разбере, че е подготвен да приказва по тематиката.
Както ни описа редакторът на най-голямото косовско издание Koha Ditore Агрон Байрами, голямата част от албанската общност, както и забележителна част от косовските сърби, които не попадат под „ обмена “, не поддържат тези договаряния. В последна сметка обаче решението ще бъде взето от главните играчи в света. Очевидно сега Белият дом няма нищо срещу подялбата. Европейският съюз, изключително Федерика Могерини, също не възразява, тъй като Общността последователно изчерпва търпението си и Брюксел не вижда нищо неприятно в сходен резултат. Наистина, немският канцлер Ангела Меркел и Обединеното кралство изрично се опълчват на концепцията с аргумента, че всяка смяна на Балканите ще провокира лавина от нови претенции и искания в този постоянно неустойчив район (предимно в Република Сръбска, Черна гора, Македония).
Русия първо се преструваше, че поддържа размяната на територии (руският дипломат в Белград Александър Чепурин приказва за това предишното лято, а по-късно се разглеждаше като опит на руснаците да издигнат въпроса за Крим, Абхазия, Приднестровието, Донецк и Южна Осетия благодарение на сходно косовско решение). Но по-късно руснаците трансформираха мнението си, по отношение на което Ненад Попович - дано се върнем към него за известно време - имаше опция да изрази песимизъм. Според Максим Саморуков, изтъкнат съветски експерт на Балканите, Москва разбра, че след решаването на косовската алтернатива (използвайки „ разграничението “) тя ще остане без последния си коз и въздействие върху Сърбия и затова - върху района.
Възможно е в Кремъл да са си мислили, че светът последователно „ привиква “ към „ съветския “ Крим и че резервира най-малко някакво въздействие върху Балканите, които от стратегическа позиция, са изключително значими в този момент, когато Москва към този момент е изгубила Македония. Затова руснаците още веднъж се връщат към „ спазването” на Резолюция 1244, съгласно която Косово се счита за част от Сърбия. Така че обстановката се усложнява още повече. Стоянович се съмнява дали Русия е подготвена да поддържа разграничението, макар личните си изказвания, че ще поддържа всички благоприятни условия, допустими за Вучич. „ Мисля, че Вучич взе участие в срещата с Путин точно за да повлияе на Путин и на Русия да се съгласи за разграничаване. Не мисля, че съветското въздействие върху Вучич е обвързвано извънредно с позицията на Русия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и нейното мнение за Косово, само че някак си има несъмнено въздействие върху връзките като цяло”, споделя Стоянович.
Няма никакви съответни оферти за „ разграничение “. Бобан Стоянович не е сигурен, че опцията за делене на териториите може да задоволи Сърбия. „ Не е ясно, тя допуска какви са границите и не е наясно дали става въпрос за Прешевската котловина. Сръбската общност като цяло не е в въодушевление за договаряния, само че е ясно, че на някои срещи размяната въпреки всичко се разисква. Вучич наподобява желае да затвори този въпрос, с цел да изключи проблемите със сръбската общност и да задоволи интернационалните играчи, които го подкрепят”, споделя Стоянович. Байрами, от своя страна, твърди, че не е ясно на какъв принцип може да се направи това „ разграничаване “: териториално или етническо. Също по този начин не е ясно дали това би предполагало продан на население, назад на нормите и правното съображение на Европейския съюз, или не. Според Байрами решението е неприятно за самите косовски сърби, които не попадат във „ въображаемите граници на Северно Косово “. В този случай те се трансформират в национално малцинство, което през днешния ден би могло да загуби доста от правата си (например обезпечени места в Народното събрание и държавното управление, както и потреблението на сръбски език в съда и Народното събрание и т.н.). Или тези хора може би ще би трябвало да бъдат изселени?
С известна степен на убеденост може да се допусна, че „ пазарлъкът “се води към Северно Косово, където сърбите са преобладаващо болшинство, както и за Прешевската котловина в южната част на западната ни съседка. Вучич и Тачи обаче схващат „ компромиса “ и „ демаркацията “ по друг метод. Вучич изисква цялото Северно Косово със Северна Митровица, с Трепча и язовира Газивода, т.е. региони с огромен стопански и енергиен капацитет за Косово, както и „ сръбските райони” Зубин Поток, Лепосавич, Звечан и Лешак.
Хашим Тачи няма да се откаже от нито един от тези райони с стопански капацитет, изключително Митровица. Така че намирането на компромис тук ще бъде мъчно.
Ако приказваме за Прешевската котловина и градовете Прешево, Буяновац и Медведжа, тогава Вучич евентуално с наслада ще се отърве от мощния албански детайл в Сърбия. Но има огромен проблем. Факт е, че Паневропейският транспортен кулоар 10 минава таман през Прешевската котловина, а той свързва Централна Европа през Сърбия (Ниш) и Македония (Скопие) със Солун. Големият въпрос е дали Вучич е подготвен да се откаже от контрола над тази значима автомагистрала и да показа с албанците част от приходите.
Следователно договарянията по този въпрос може да се окажат доста сложни, а резултатът им - неразбираем. Затова Дачич, като представител на Вучич, към този момент афишира референдум за демаркация, желаейки да показа тази тежест със сърбите, или по-скоро да трансферира цялата отговорност върху тях. Ако всичко се получи, ще бъде казано: „ Вие пожелахте по този начин, а аз съм вашият воин ". Ако не, тогава: „ Направих всичко; аз страдах за вас, само че вие не го желаете, тъй че цялата виновност е ваша “. Коментаторът на белградския вестник „ Политика” Бошко Якшич твърди, че измененията ще продължат да бъдат „ козметични” (едно село или малко селце). И, по негово мнение, макар обстоятелството, че Съединени американски щати са за „ промяна " на границите, те не биха желали въпросът за преразглеждане на границите на Босна и Херцеговина и Македония да бъде повдиган. Разбира се, албанският министър председател Еди Рама, който поддържа разграничението и даже склонява Вучич и Тачи към тази концепция, също играе своята роля във всичко това.
Говори се, че както в Прищина, по този начин и в Белград, най-вече се опасяват от Великата Албания, която непрекъснато плаши Европа. Но използването на концепцията за демаркация може просто да докара до появяването на Велика Албания, тъй като в случай че Косово стане етнически „ чисто” и даже причисли албанските региони на Сърбия, тогава нищо не може да попречи на албанско-косовското единение (казват, че тази концепция е мощно подкрепяна от Рама).
Според Байрами договарянията по този въпрос са доста рискови. Той задава въпрос: Защо Косово да бъде лишено от нещо, с цел да се избави режимът на Вучич? „ Защо Косово би трябвало да заплаща с териториите си, с цел да резервира Вучич на власт? ", пита Байрами.
Поради възходящото напрежение, което доминира към косовския въпрос, сръбският политически анализатор Душан Янич не изключва опцията за локални въоръжени спорове. От своя страна Байрами се съмнява в сходно развиване на събитията, защото не счита, че през днешния ден има някакви съществени предпоставки за сходен сюжет. Такива по-скоро бяха вероятни преди към 10 години, когато Косово разгласи своята самостоятелност. „ Мисля, че всичко това е небивалица и спекулации. На първо място ние се опасяваме от войната. Ето за какво се молим – измислете нещо по-бързо, с цел да няма война. Но, според мен, няма заплаха. И интернационалната общественост няма да го допусне. Най-важното е да не се подхранва суетата на двамата президенти, а да се позволи разногласието сред двете страни по допустим метод, без спорове ".
Превод и редакция: Тереза Герова за " Фокус "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ