Просвещението
В средата на XIX век, когато европейските завоеватели са минали през Америка с огън и меч, сеейки ′′ползите от цивилизацията “, в индианското село Чан се говорило за кръст, който приказвал. С човешки глас, този знак на християнския вярата призовавал последните потомци на античния народ на маите към свещена война против нашествениците поробители…
По времето на Конкистадорите испанските монаси, пристигнали в Новия свят, като с изненада били забелязали, че признакът на Кръста е бил прочут на маите. Снимките на Кръста като обект на поклонение и в този момент могат да се видят в античните храмове на Паленке, като маите драговолно го включвали в своите религиозни знаци.
Според легенда, която прекосявала от уста на уста, голям кръст, който бил издълбан от цяло парче дърво, казвал на маите:
Тогава Маите не посмяли да нарушат заповедта!
По реда на гласа
Цялото население на Кинтана Роо пристигнало да види чудото. Тогава още веднъж с мощен глас, кръстът заповядал да убият всички бели хора. Колкото и парадоксално да звучи, въстанието през 1847 година е било ръководено от подобен дървен кръст.
Насърчени от поддръжката на ′′висшите сили “, индианците почнали кървясъл протест за скалпите на испанците и англичаните. В резултат на това потомците на античната цивилизация успяли частично да реализират възобновяване на своите права и свободи, като също така те придобили относителна самостоятелност като се отървали от колонизаторите.
Скоро по-късно село Чан се оповестило за столица на едноименната самостоятелна страна. Отново тези дейности били подбудени от говорещия кръст. Новата страна била приета от Обединеното кралство. Жителите на Чан и покрайнините му успяли да запазят независимостта си до 1892 година.
Седем години след независимостта мексиканският деспот Порфирио Диас разпоредил наказателна интервенция, която изгорила няколко селища на непокорното племе. Дори тогава индианците мислели за своите светилища. Те извадили кръстове от града и ги скрили в дълбините на джунглата. Тези конфликти спряли едвам през 1935 година Мексиканското държавно управление направило отстъпки, като трансформирало главата на селото в военачалник и даже го наградил с ордена. Той става публично държател на свободната индийска територия.
Пъзел за потомците
Губернаторът на Юкатан Мигел Барбарено, заинтригуван от скрито говорещите кръстове, изпратил свои сътрудници в Чан, които трябвало да схванат, каква е тайната на това знамение. Шпионинът Пабло Рохас съумял да влезе в ядрото на бунтовниците и да посети това светилище, където се намирал говорещият кръст.
В отчета си Рохас се заклел, че кръстът в действителност приказва със чудноват, безчовечен висок глас, който идвал от центъра на храмовата стая. На това място е бил единствено кръста, което означавало, че гласа се излъчвал.
Ако събитията се бяха случвали в наши дни, то би било рационално да се допусна, че този тон идвал от някаква аудио уредба, която да е била скрита вътре в кръста. Но в тези години радиото не е било изобретено.
Някои скептици вярвали, че на кръста седял човек. Но преди всичко, кръстът бил прекомерно дребен, с цел да може най-малко дете да се изкачи там. Второ, кръста е бил изрязан от цяло парче дърво и вътре е нямало празнина. Ако цялото това нещо е било машинация, то тогава тя е била толкоз деликатно направена, че не можали да я потвърдят до ден сегашен.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
