Просвещението
В средата на предишния век или по- тъкмо в края на 60-те и 70-те години е имал огромен интерес от страна на Съветския съюз, към основаването на стратегия ориентирана към Марс. За страдание тази стратегия и този интерес бил провален заради софтуерното закъснение на Съюз на съветските социалистически републики в региона на електрониката, което не разрешило основаването на задоволително надеждни устройства и довело до поредност от мъчителни неуспехи, споделя Академик Михаил Маров, един от разработчиците на руските планове за Марс и Венера.
През август 2010 година се навършили 35 години от стартирането на първата сполучлива станция за кацане на Марс, сондата Viking-1 (проект НАСА), която работила на повърхността на алената планета в продължение на 6 години и 116 дни. Въпреки това, първото меко кацане на повърхността на съседа на Земята е било направено пет години преди Viking от руския транспортен съд Марс-3.
Този и други опити на Съюз на съветските социалистически републики да изследва Червената планета довели в най -добрия случай до непълен триумф. Тази година в Русия, след съвсем 15-годишна пауза в сходни проучвания, следва да изстреля междупланетната станция Фобос-Грунт, която е предопределена да доставя материали на Земята от спътника на Марс. Такъв упорит план, в случай че успее, би могъл да върне на Русия място измежду водачите в галактическите проучвания.
Омагьосаната планета
Програмата на Марс, за разлика от сполучливите планове за проучване на Венера и Луната, донесла единствено отчаяние на руските учени.
Апаратите за проучване на Марс в Съюз на съветските социалистически републики почнали да се създават през 1959 година, а първият от тях тръгнал на път през 1960 година, четири години преди американските сонди. Въпреки това, от 17 транспортни средства, пуснати от 1960 до 1996 година, единствено пет постигнали непълен триумф, а осем били изгубени по време на изстрелването или съвсем незабавно след старта.
Американските учени също изгубили значително сонди – от 20 галактически кораба, изстреляни към Марс, шест били изгубени. И въпреки всичко Съединените щати са имали доста по- известни триумфи, в това число два марсохода, които сполучливо са работили на повърхността на планетата, и няколко, които сполучливо са приключили програмата за кацане на модули.
Основният проблем за руската стратегия обаче съгласно него е софтуерната назадничавост.
Проблеми с надеждността
Маров счита, че през 60 -те и 70 -те години на предишния век руските инженери и учени не са имали толкоз напреднали технологии, каквито е имала Съюз на съветските социалистически републики в края на 80 -те години, по времето на основаването на Буран. Според него не ставало въпрос единствено за финансиране, което в руската стратегия за проучване на планетите надалеч не е било толкоз обилно, колкото да вземем за пример в Съединените щати.
До известна степен руската стратегия била обречена на неуспех още в самото начало, счита ученият.
Старт
Първите две вътрешни устройства за проучването на Марс почнали да се създават под управлението на Сергей Корольов през 1959 година Сондите на Марс трябвало да изследват междупланетното пространство и да учат Марс при прехвръкване. През октомври 1960 година тези станции били пуснати, само че заради неизправности с третия стадий на ракетите -носители, нито една от тях не съумяла да доближи траекторията към Червената планета.
През пролетта на 1961 година Корольов наредил създаването на нова многофункционална галактическа станция за проучването на Венера и Марс. Проектът, получил обозначението WW2, предвиждало основаването освен на летателни апарати, само че и на модули за кацане. Първата от двойката сонди, Марс 1, била изстреляна на 1 ноември 1962 година Тя сполучливо влезнала в траекторията на Марс, само че телеметричната информация, получена от борда, се развалила, защото в един от клапаните за горивото бил открит теч в системата за ръководство на позицията, което неизбежно е довело до загуба на апарата.
Най -накрая, на 21 март 1963 година радиовръзката със сондата е е била изгубена. В този миг Марс-1 бил на 108 милиона километра от Земята и към този момент бил съумял да съобщи значимата информация за междупланетното пространство на огромно разстояние от нашата планета.
Следващият галактически транспортен съд, Сонда 2, отплавала към Марс на 30 ноември 1964 година, само че се провалила заради обстоятелството, че слънчевите ѝ панели не се разпростират изцяло.
Космическото съревнование
Първите американски галактически кораби – Mariner 3 и Mariner 4 са изпратени на Марс през 1964 година Вторият от тях съумял да извърши задачата и да изследва Червената планета по траектория на прехвръкване. Сондата предавала изображения от Марс на Земята.
Съветските учени знаели, че американците ще създадат нов опит да изпратят сонди на Марс при идващото доближаване на двете планети. През юни 1967 година, единствено 20 месеца преди старта, стартира създаването на нови устройства от плана М-69. Разработката е осъществена при извънредно стресиращи условия. За да спазят периодите, инженерите работели непрекъснато като спяли безусловно на работното си място. Първото устройство е пуснато на 27 март 1969 година
Месец преди този момент на космодрома се случила детонация на „ лунната “ ракета N-1. Няколко минути след изстрелването на устройството се случила детонацията в третия стадий на изстрелването. Останките от първата сонда М-69 паднали в планината Алтай.
Няколко дни по -късно, на 2 април 1969 година, неговият „ близнак “ е изстрелян, само че този опит приключва без триумф заради недостатък в един от ракетните мотори.
Почти Успех
Въпреки многочислените фалстартове Съветските учени не се отказали. В идващия „ прозорец “ през 1971 година било решено да се изпратят три галактически кораба на Марс, които трябвало да включват орбитални и десантни модули.
Първоначално било планувано галактическият транспортен съд, изстрелян през 1969 година, да усъвършенства параметрите на орбитата на Марс, да изследва свойствата на нейната атмосфера, тъй че техните „ почитатели “ да могат да кацнат меко. Провалът им принудил учените да възнамеряват изстрелването не на два, а на три галактически кораба през 1971 година, тъй че първият от тях да доближи Марс малко по -рано и да им помогне да доближат тъкмо задачата, играейки ролята на радиомаяк.
Много старания били изразходвани за създаването на модули за кацане, които трябвало да създадат меко кацане на Марс. Например, трябвало да се сътвори специфичен катапулт, с цел да симулират този развой.
Космическият транспортен съд “Пионер ” Марс-71С е изстрелян на 5 май 1971 година Сондата обаче не излязла на междупланетната орбита заради неточност на оператора, който издал неправилна команда към горния стадий на ракетата. Било прекомерно късно за прекъсване на Марс-2 и по този начин той бил изстрелян на 19 май, а Марс-3-десет дни след него. Учените можели единствено да се надяват, че навигационната система на тези транспортни средства ще направи допустимо най- мекото кацане.
Този път всички стадии на ракетите „ Протон “ и горните стадии работели обикновено и двата галактически кораба минали отвън междупланетната траектория. При приближаването си към Марс, заради неточност на бордовия компютър, Марс-2 навлезнал в неверната орбита и неговият кацане се разруши в повърхността на планетата, преди парашутната система да проработи.
Сондата Марс-3 влезнала в плануваната орбита с орбитален интервал от 25 часа. Нейното кацане влезнала в атмосферата на планетата и кацнала. Устройството почнало да предава информация, само че след 20 секунди връзката била прекратена. Според специалисти е допустимо електронното пълнене на модула да е било „ убито “ от най -силното изхвърляне на статично електричество, което се натрупва при извънредно сухи марсиански условия.
Според него е можело да настъпи мощен разряд напрегнато стотици волта, което е изключило предавателя. Маров отбелязва, че на борда на този спускателен уред е първият роувър в историята – устройство, което е било в положение да се движи по повърхността на Марс, обаче, не на колела, а за „ пълзене “.
Последното нахлуване
Следващият прозорец за пътешестване до Марс, който се “отворил ” бил през 1973 година, и изглеждал доста “по -лош ”, в сравнение с през 1971 година. Разстоянието до Марс било по -голямо, надлежно повече гориво е било належащо за изстрелването, като по този метод можело да се поеме по -малко потребен товар.
Затова руското държавно управление, още преди несполучливото довеждане докрай на плана М-71, решило да изпрати през 1973 година на Марс не две, както нормално, а четири транспортни средства като две от тях трябвало да станат спътници на Марс, а другата двойка да достави модулите за кацане на повърхността.
Това изпитание не на последно място е било обвързвано с проектите на Съединени американски щати да изпратят сондажи за кацане на Марс. Въпреки това, даже по време на тестването на бордовото съоръжение на руските сонди на плана М-73, ненадейно било намерено, че електрониката се е развалила. Причината за повредите, както било открито, били транзисторите 2Т-312, създадени от завода за полупроводникови устройства във Воронеж.
Марс 4 и Марс 5 бяха изстреляни на 21 и 25 юни 1973 година, Марс 6 и Марс 7 полетяха на 5 и 9 август. След два месеца полет предаването на телеметричната информация от Марс-6 спрял, евентуално заради транзисторите 2Т-312. През идващите пет месеца устройството траяло самостоятелния си полет, извършвайки промяна на траекторията и даже изпратило кацането си до Марс, като предало информация на Земята по време на спускането си в долината Самара.
“Марс-4 ” заради проблеми със спирачната система не можали да влезе в орбитата на спътника на планетата и прелетяло на разстояние 2,2 хиляди километра, като направило фотоси на Марс по пътя. Модулът за кацане “Марс-7 ” също не съумял да доближи плануваната траектория заради проблеми с електрониката и пропуснал 1,3 хиляди километра.
Само „ Марс-5 “ съумял да влезе в орбитата на спътника на Марс и да извърши плануваната стратегия, предавайки изображения със приблизително качество.
През 1975 година на Марс са изпратени американските „ Викинг-1 “ и „ Викинг-2 “, които работели дълго и сполучливо време.
Дълга отмора
След този неуспех руските учени не се пробвали да изпращат нови сонди на Марс повече от 10 години. Съединените щати обаче, удовлетворени от триумфа на викингите, не се пробвали още веднъж да щурмуват Червената планета.
Апаратите за доставка на марсианска почва на Земята (проект 5HM), ровери са проектирани, само че нито един от плановете не надхвърлял чертежите.
През юли 1988 година в космоса били изпратени последните руски междупланетни станции за проучване на спътника на Марс-„ Фобос-1 “ и „ Фобос-2 “. Според Маров второто устройство трябвало да се приближи до Фобос на разстояние 50 метра.
Първото съветско междупланетно транспортно средство Марс -96, се провалило още при старта устройството паднало в океана.
Фобос – Нова вяра
През 90 -те години проучването на Марс претърпява плевел подем. На планетата са изстреляни 13 проучвателен транспортни средства. В същото време било получено голямо количество информация с помощта на тях.
Русия към момента се надява да се причисли към проучването на планетата – през 90 -те години като стартира създаването на плана Phobos -Grunt, транспортно средство, предопределено да кацне на Фобос и да достави почвени проби на Земята. Стартът му бил отлаган неведнъж, като последното такова отсрочване било през 2009 година (от есента на 2009 година стартирането било отсрочено за ноември 2011 година заради нуждата от спомагателни инспекции и тестове).
Моров декларира, че планът е бил изправен пред загубата на квалифицирани експерти, както и от неналичието на технологии. „ През последните 20 години сме унищожили толкоз доста, че в този момент това доста би трябвало да се сътвори още веднъж “, споделя ученият.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
