Спомени от пленарната зала: Как се промени парламентарната демокрация в последните 20 години?
В идващите минути ще ви пренесем 20 години обратно в парламентарната народна власт. С какво тогавашните политици се разграничават от сегашните? Как се прави политика и какво пропущат новите депутати? Християна Димитрова потърси отговорите на тези въпроси в спомените на някогашни ръководители на Народното събрание. Вижте какво описват те и какво поучават сегашните народни представители.
Четене измежду нощ, смислени речи и нюх за това по какъв начин се прави политика. И най-важното - грижата за българските жители и огромните цели, идеалите. Това е обединявало депутатите преди 20 години и точно това липсва през днешния ден, споделят някогашните ръководители на Народното събрание от всички политически сили.
Липсва политиката, която би трябвало да е водеща, и остават персоналните връзки. Кой против кого поименно. Този няма с този поради оня. Всичко това се трансформира в основа на политиката, а това не е политика. Изгубиха се политическите платформи като основа за диалози за единодушие и надлежно за противоречие.
Михаил Миков, ръководител на 42-ото Народно заседание
България сякаш няма задоволително ясни правила или образование на политици. Повечето, които встъпват на това занятие, се учат в придвижване и по тази причина и предходните ръководещи, които бяха, не можаха да се научат, трябваха им години.
доц. Борислав Великов, ръководител на 39-ото Народно заседание
Няма ги концепциите, няма ги огромните цели, които да сплотяват народните представители. В последните 2 години като че ли духът на борбата сред партиите, депутатите и прочие, стана самоцел. Ние превърнахме борбата в самоцел, до момента в който смисълът на Народно събрание е тъкмо противоположен - в духа на разбирателството.
Александър Йорданов, ръководител на 36-ото Народно заседание
Именно духът на разбирателството е предиздвикало народните представители от 40-ото Народно заседание да работят без държавно управление цялото лято на 2005-а година. В името на българските жители. И на това да бъде България сполучлива. Депутат от 40-тия парламент, който заседава от 11 юли 2005 година до 25 юни 2009 година, е бил и Михаил Миков. Този парламент остава в историята със основаването на така наречен „ тройна коалиция “ и държавното управление на Сергей Станишев и въвеждането на плосък налог от 10% върху приходите.
Парламентът заседаваше и приемаше закони, макар че нямаше ясно политическо болшинство, имаше всеобщо единодушие, че тези закони, нужни за влизането на България в Европейски Съюз, би трябвало да се одобряват. Това ми е доста прекрасен спомен на доста работа, на доста единодушие, на другояче разнообразни политически сили, когато има нещо, което да ги сплоти.
Михаил Миков, ръководител на 42-ото Народно заседание
Трудни моменти е имало и в живота на 36-ия парламент. Това е първото нормално Народно заседание на България, формирано след рухването на социалистическия режим през 1989-а. Животът му продължава три години – от 4 ноември 1991 до 17 октомври 1994 година. Като най-драматичен миг Александър Йорданов дефинира свалянето на държавното управление на Филип Димитров.
Тогава изгоряха доста очаквания за една постоянна, бърза, естествена промяна на системата, както тогава се споделяше. Въпреки това обаче, 36-ото Народно събрание може да се назова парламент на смяната, тъй като в действителност там стартира огромната смяна на България. Преди него във Велико народно събрание се одобри единствено Конституцията, само че действителните закони за промяна на системата бяха признати от 36-ото Народно събрание. Забележете, то одобри близо 300 закона и решения. Ако ги сравним с това,което следим напоследък какъв брой мъчно се работи, по какъв начин не могат да се одобряват закони или се одобряват по този начин половинчато и неопределено, че незабавно се постанова да се трансформират, това за 36-ото Народно събрание е голям триумф.
Александър Йорданов, ръководител на 36-ото Народно заседание
Те помнят и първите си думи от парламентарната естрада. Речи, зад които стои подготовка дни наред, тъй като празното говорене е било неприлично. И обидно към самите тях.
Още незабавно след избирането ми на идващия ден ме очакваше един доста навирен водещ, прочут в близкото минало. И той стартира да ме изпитва за имената на народните представители, те са 240. Тогава нашата най-голяма парламентарна група беше на Национална движение „Симеон Втори", ние се познавахме и бяхме 120, само че останалите 120, изключително сътрудниците от Движение за права и свободи, които имаха и не престават да имат имена, които от време на време са сложни за запомняне. Аз подозирах нещо сходно и цялата нощ преди изявлението учех имената на останалите 120 и се оправих добре на изпита пред този водещ.
доц. Борислав Великов, ръководител на 39-ото Народно заседание
Често повтарях “Днес е прекрасен ден за българската народна власт ”.Защото желаех да подскажа както на депутатите, по този начин и на жителите, които ни гледат, че би трябвало да има хубави дни българската народна власт. Трябва да търсим положителното в нашите каузи, да преследваме положителното, да творим положителното в Народно събрание.
Александър Йорданов, ръководител на 36-ото Народно заседание
А в днешните парламентарните изявления са на все по-ниско равнище, а повода, съгласно Миков, се крие в отрицателната селекция.
Аз си припомням времената, в които в Народното събрание бяха и Йордан Школагерски, и Светослав Лучников. Това бяха хора с извънредно добра юридическа подготовка и с мащаб в мисленето. Така че имаше от кого да се учим ние, в този момент не откроявам.
Михаил Миков, ръководител на 42-ото Народно заседание
Духът на разбирателството обаче като че ли мираж. Мираж е и постоянното ръководство. Според всички тях. И се надяват скоро разсъдъкът да надделее, без значение от партийните боричкания. За задачата обаче би трябвало новите 240 би трябвало да погледнат малко по-далече от днешния ден.
За Euronews Bulgaria Християна Димитрова.
Четене измежду нощ, смислени речи и нюх за това по какъв начин се прави политика. И най-важното - грижата за българските жители и огромните цели, идеалите. Това е обединявало депутатите преди 20 години и точно това липсва през днешния ден, споделят някогашните ръководители на Народното събрание от всички политически сили.
Липсва политиката, която би трябвало да е водеща, и остават персоналните връзки. Кой против кого поименно. Този няма с този поради оня. Всичко това се трансформира в основа на политиката, а това не е политика. Изгубиха се политическите платформи като основа за диалози за единодушие и надлежно за противоречие.
Михаил Миков, ръководител на 42-ото Народно заседание
България сякаш няма задоволително ясни правила или образование на политици. Повечето, които встъпват на това занятие, се учат в придвижване и по тази причина и предходните ръководещи, които бяха, не можаха да се научат, трябваха им години.
доц. Борислав Великов, ръководител на 39-ото Народно заседание
Няма ги концепциите, няма ги огромните цели, които да сплотяват народните представители. В последните 2 години като че ли духът на борбата сред партиите, депутатите и прочие, стана самоцел. Ние превърнахме борбата в самоцел, до момента в който смисълът на Народно събрание е тъкмо противоположен - в духа на разбирателството.
Александър Йорданов, ръководител на 36-ото Народно заседание
Именно духът на разбирателството е предиздвикало народните представители от 40-ото Народно заседание да работят без държавно управление цялото лято на 2005-а година. В името на българските жители. И на това да бъде България сполучлива. Депутат от 40-тия парламент, който заседава от 11 юли 2005 година до 25 юни 2009 година, е бил и Михаил Миков. Този парламент остава в историята със основаването на така наречен „ тройна коалиция “ и държавното управление на Сергей Станишев и въвеждането на плосък налог от 10% върху приходите.
Парламентът заседаваше и приемаше закони, макар че нямаше ясно политическо болшинство, имаше всеобщо единодушие, че тези закони, нужни за влизането на България в Европейски Съюз, би трябвало да се одобряват. Това ми е доста прекрасен спомен на доста работа, на доста единодушие, на другояче разнообразни политически сили, когато има нещо, което да ги сплоти.
Михаил Миков, ръководител на 42-ото Народно заседание
Трудни моменти е имало и в живота на 36-ия парламент. Това е първото нормално Народно заседание на България, формирано след рухването на социалистическия режим през 1989-а. Животът му продължава три години – от 4 ноември 1991 до 17 октомври 1994 година. Като най-драматичен миг Александър Йорданов дефинира свалянето на държавното управление на Филип Димитров.
Тогава изгоряха доста очаквания за една постоянна, бърза, естествена промяна на системата, както тогава се споделяше. Въпреки това обаче, 36-ото Народно събрание може да се назова парламент на смяната, тъй като в действителност там стартира огромната смяна на България. Преди него във Велико народно събрание се одобри единствено Конституцията, само че действителните закони за промяна на системата бяха признати от 36-ото Народно събрание. Забележете, то одобри близо 300 закона и решения. Ако ги сравним с това,което следим напоследък какъв брой мъчно се работи, по какъв начин не могат да се одобряват закони или се одобряват по този начин половинчато и неопределено, че незабавно се постанова да се трансформират, това за 36-ото Народно събрание е голям триумф.
Александър Йорданов, ръководител на 36-ото Народно заседание
Те помнят и първите си думи от парламентарната естрада. Речи, зад които стои подготовка дни наред, тъй като празното говорене е било неприлично. И обидно към самите тях.
Още незабавно след избирането ми на идващия ден ме очакваше един доста навирен водещ, прочут в близкото минало. И той стартира да ме изпитва за имената на народните представители, те са 240. Тогава нашата най-голяма парламентарна група беше на Национална движение „Симеон Втори", ние се познавахме и бяхме 120, само че останалите 120, изключително сътрудниците от Движение за права и свободи, които имаха и не престават да имат имена, които от време на време са сложни за запомняне. Аз подозирах нещо сходно и цялата нощ преди изявлението учех имената на останалите 120 и се оправих добре на изпита пред този водещ.
доц. Борислав Великов, ръководител на 39-ото Народно заседание
Често повтарях “Днес е прекрасен ден за българската народна власт ”.Защото желаех да подскажа както на депутатите, по този начин и на жителите, които ни гледат, че би трябвало да има хубави дни българската народна власт. Трябва да търсим положителното в нашите каузи, да преследваме положителното, да творим положителното в Народно събрание.
Александър Йорданов, ръководител на 36-ото Народно заседание
А в днешните парламентарните изявления са на все по-ниско равнище, а повода, съгласно Миков, се крие в отрицателната селекция.
Аз си припомням времената, в които в Народното събрание бяха и Йордан Школагерски, и Светослав Лучников. Това бяха хора с извънредно добра юридическа подготовка и с мащаб в мисленето. Така че имаше от кого да се учим ние, в този момент не откроявам.
Михаил Миков, ръководител на 42-ото Народно заседание
Духът на разбирателството обаче като че ли мираж. Мираж е и постоянното ръководство. Според всички тях. И се надяват скоро разсъдъкът да надделее, без значение от партийните боричкания. За задачата обаче би трябвало новите 240 би трябвало да погледнат малко по-далече от днешния ден.
За Euronews Bulgaria Християна Димитрова.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ