Просвещението
В северната част на Индия, се намира “долината на седемте смъртни ”, която е в подножието на Хималаите. Никой човек не е стъпвал там повече от 100 години. За локалните поданици споменаването за нея провокира религиозен смут. Въпреки това, никой от локалните поданици не е склонен да стане лидер на авантюристите, които желаят да стигнат до там.
Координатите на това дефиле, наречено Долината на седемте смърти, се пазят в загадка от индийските управляващи. От няколкото десетки души, които са съумели да посетят това проклето място, никой не е оживял.
Тефтерът на мъртвеца
През пролетта на 1856 година сикхски ловджия в планината бил застигнат от стихия. Цялото небе било покрито с черни облаци, които донесли непрестанен дъжд на земята. Вековните дървета се напукали под поривите на ураганния вятър. От небесата съвсем непрестанно се изстрелвали светкавични стрели, а гърмежите приличали на артилерийска канонада. Бягайки от неприятното време, ловецът се укрил в дребна пещера на ската на планината.
Оглеждайки се да откри нещо в пещерата, той разкрил единствено един противен скелет в оръфани военни униформи. До него лежала офицерска чанта, а в нея той намерил чифт кремъчни револвери и други военни такъми. В чантата имало и подвързана тетрадка. Ловецът не можел да чете, само че все пак взел бележките на мъртвеца дружно с останалото му имущество, надявайки се по-късно да ги покаже на някой образован човек.
Eдин ден по някакъв метод тази тетрадка попаднала в ръцете на авантюриста Греъм Дикфорд, който бил разпален по търсенето на безбройните съкровища на Индия. С тъга да сортира избелелите бележки върху полуразложената хартия, този авантюрист открил, че има пред себе си дневника на капитана на английските колониални войски Ричард Бътърфийлд. Като комендант на дребен недодялан гарнизон той схванал от локалните поданици легендата за Долината на седемте смърти.
По стъпките на една легенда – Долината на седемте смърти
Преди доста време там е била столицата на владенията на всесилен раджа, който е имал седем сина-богатири. Водената от тях войска се считала за непобедима, като те спечелили доста славни победи и превзели всички околни нации и племена.
Прекомерната горделивост се била вдъхнала в сърцата на братята и, заслепени от нея, те провокирали самия Шива, лидера на небесното войнство.
Разгневеният господ изстрелял от небето огнена стрела, която изпепелила братята и цялата им войска. Тогава той хвърлил огнено кълбо към града, което блеснало по-ярко от хилядите слънца.
Имало заплашителен удар, който раздрусал цялата земя, а столицата попаднала в гигантска фуния. Впоследствие на това място се образувало планинско езеро. Някъде в нейните дълбини са били скрити несметните съкровища на великия раджа.
В Бътърфийлд духът на романтизма съжителства сносно с практичната жила. Той решил да откри именитата котловина и да завладее античното богатство. Бътърфийлд взел към двайсетина бойци от гарнизона си, като отишъл с тях в планината. Експедицията прекарала доста дни в безплодни търсения.
Никой, който срещнали по пътя си, не бе чувал за такава котловина.
Все отново постоянството в постигането на задачата довело до шанс. Веднъж четата се озовала в дълбока клисура, притисната от двете страни с каменни стени. Постепенно се разширявала, като най-после пасажерите излязли на просторна котловина.
Пред тях се плискали вълните на кръгло езеро с тъмносиня вода, а на отсрещния бряг се виждали антични руини. Високите отвесни скали, които се издигали на самия край над водата, не разрешавали да се приближат до тях по суша. Тогава било решено да се създадат салове, защото брегът от страната на хората бил обраснал с гора. Тогава нощта наближавала, и било решено на идната заран да се захванат за работа. Бътърфийлд дружно с неговата войска създали лагер, и си легнали, като сложили часови.
През нощта капитанът спял надълбоко. На идната заран, излизайки от палатката, той открил, че всичките му спътници са изчезнали безследно. Огънят горял, вареното клокочело в казана, а всичките палатки и съоръжение били на мястото си… и нито една жива душа! Само купища спретнато сгънати униформи на брега. Очевидно бойците се съблекли и се втурнали в езерото.
Капитанът отишъл до самия завършек на водата – и се отдръпнал ужасено. Поглеждайки към езерото Бътърфийлд забелязъл, че дяволско лице с горящи очи го гледал от дълбините на водите, а погледът му бил хипнотизиращ, и мамещ. С тъга отклонявайки погледа си, Ричард, се втурнал да бяга.
С всеки час ставало все по-зле и по- зле. Главата му се въртяла, съзнанието му било замаяно, кожата и вътрешностите му горяли в огън. Вече губейки схващане, той пропълзял в някаква пещера, където починал. Цялата тази експедиция, той я записал в дневника, който Бътърфийлд водел деликатно и в детайли още от първия ѝ ден.
Съвременни жертви на античните войни
След като дешифрирал дневника, Греъм Дикфорд съумял да дефинира местоположението на Долината на седемте смърти с огромна акуратност. Той решил непременно да завладее съкровищата на раджата и убедил няколко негови другари да вземат участие в експедицията. През 1902 година иманяри отишли в планината – и безследно изчезнали. След известно време в планинското селце излязъл човек с вманиачен тип.
Кожата му била покрита със струпеи от ужасни изгаряния, косата на главата и брадата му падала на кичури. Той измърморил нещо за приятелите му, които били убити от зли духове в прокълнатата котловина. Естествено, Греъм Дикфорд бил считан за вманиачен и бил настанен в психиатрична болница. Но даже и там той плашел медицинския личен състав с несвързаните си речи за огромен летящ огън, сенки в нощта, фантом, който убивал с поглед… Три дни по-късно пациентът умрял в ужасна мъка.
Властите даже не се сетили да проверяват този чудноват случай. Само няколко години по-късно, през 1906 година, държавното управление, по гледище на почитан родственик на един от изчезналите членове на експедицията на Дикфорд, било насила да екипира научна експедиция в омагьосаната котловина.
Тя е събрала впечатляваща информация. Оказва се, че това изгубено в планините ждрело гъмжи от рискови отровни змии, някои типове от които се срещат единствено там.
Веднъж един от членовете на експедицията запалил съчка кибрит – и внезапно се разнесъл страховит плач. Пулсиращите пламъци почнали да се втурват от край до завършек на долината, оставяйки ужасни незараснали изгаряния по кожата на хората, които били на път.
Бягайки от офанзивата на блуждаещите светлини,
двама се втурнали надолу към самия борд на езерото и изгубили равновесие. Тогава те се подхлъзнали надолу по ръба и паднали на земята. Светлините изчезнали толкоз ненадейно, колкото както се появили. Членовете на експедицията се втурнали на помощ на своите приятели, само че било прекомерно късно – те не дали признаци на живот. Останалите, които слезли до езерото, изпитали зашеметяване и внезапно утежняване на благосъстоянието си.
През 1911 година друга експедиция е била изпратена в Долината на седемте смърти. Този път това място изцяло оправдало злокобното си име. Веднага умъртвило петима от седемте участници. Двамата оживели по-късно споделили, че техните приятели са слезли до езерото и внезапно те почнали да кръжат на място с неистова скорост, а по-късно паднали мъртви.
Оцелелите били нападнати от подобен смут, че се втурнали, без да виждат пътя. С огромна тъга, изтощени и гладни, те съумели да се завърнат в цивилизацията. Но за жалост те не претърпяли дълго своите мъртви приятели.
Последната експедиция до злокобната котловина
е било през далечната 1919 година Този път учените, приемайки, че отровните изпарения на езерото са отговорни за всички проблеми, взели персонални защитни средства със себе си. С противогази и специфични костюми те изследвали наличната част на дефилето, като разкрили 17 скелета. Тогава трима откриватели, които имали умения за катерене, решили да стигнат до руините от другата страна на езерото, изкачвайки се по отвесните скали и вървейки по билото им.
Тъй като било мъчно да се направи такова нанагорнище с противогази, алпинистите решили да се оправят и без тях. След като се издигнали до върха, те се изправили в цялостен растеж. Настроението им било приповдигнато като те се смеели, шегували, махали с ръце, и викали нещо на другарите, които останали долу. Тогава от нищото и тримата скочили от стръмната канара във водите на езерото и умрели.
След този злощастен случай
колониалните управляващи наложили възбрана за визитата на Долината на седемте смърти, което било доказано от държавното управление на самостоятелна Индия. Учените предполагали, че повода за такова отрицателно влияние върху човешкото тяло е отделяният от езерото газ с нервно-паралитични и горими свойства.
Има и друга догадка, че това езеро се е образувало от детонацията на мощна нуклеарна бомба по време на войната на античните суперцивилизации, която се е случила преди 25 хиляди години. Информация за тези “войни на боговете ” се съдържа в индийските Веди и епоса Махабхарата. Последствията от тези антични борби към момента засягат хората и до през днешния ден.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
