В самият център на София се намира един от най-красивите

В самият център на София се намира един от най-красивите храмове на столицата – църквата “Св. Никола ”. Сред хората е по-популярна като „ Руската черква ”, тъй като е била издигната на мястото на съветското посолство в края на ХІХ и началото на ХХ в. за потребностите на съветските емигранти в България.

Няколко години след освещаването си през 1914 година – при започване на 20-те години, един от видните епископи на Руската православна черква, архиепископ Серафим Соболев оглавил църквата.

Владика Серафим, както го наричали енориашите, бързо превзел любовта на българите, които слушали неговите проповеди със спотаен мирис. Той бил човек с откровена обич и добрина, а пламенните му молебствия помагали да се решат най-трудните човешки проблеми и излекуване на болните. Когато служел в храма, вярващите усещали Божието наличие и берекет. С дейната си работа Владика Серафим оказал помощ да се отстрани схизмата през 1945 година

Самият той живеел в ограничения, само че помагал на бедните по всевъзможен вероятен метод и макар преследванията против църквата, той станал създател на манастира на Богородица в село Княжево (днес жилищен квартал на София).

Когато на 26 февруари 1950 година Серафим напуснал земния свят, хората, които пристигнали да му кажат довиждане, не се побирали в храма. Преди гибелта си той заречен на всички вярващи да им оказва помощ, казвайки: “И вие ми пишете писма. ” Така и до през днешния ден всички, които се обръщали към него с молитва, получавали поддръжката на Владика Серафим.

До ден сегашен доста хора идват в криптата на храма и пишат своите откровени послания към него.

„ Той е доста почитан от хората ”, споделя доцент Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките. Неговата персона и саркофаг са привлекателни центрове за доста хора – българи и руснаци. За да се възхищават на неговите реликви, тук идват освен жителите на столицата, само че и хора от други градове на страната. Може би най-вече ги притегля вярата и вярата в чудотворните му качества.

Създадени са ритуални дейности, които се правят в криптата, на мястото на погребението му. Има обичайни практики като запалване на свещи, молитва, поклонение на реликви. Тъй като той не е канонизиран, няма икона за него, само че заради това има художествен портрет.

Той е изобразен на стенописите на криптата като светец-покровител на София, а хората, които слизат тук, се кланят пред тези облици. Има специфична урна, в която вярващите слагат своите молитвени писма. Разположен е в саркофага. Хората споделят техните най-интимни стремежи, премеждия и проблеми, надяват се на неговата помощ. Повечето хора идват с вяра за излекуване.

Отец Серафим е прочут с това, че помагал на студенти по време на сложни изпити.

Това е обвързвано със преживелица от неговия живот, когато той е желал да влезе в Богословската академия. Не разполагал с задоволително време, с цел да се приготви, защото схванал прекомерно късно, по кое време ще се организират изпитите. Затова той се обърнал към Бог с откровена молба да му помогне да извади верния билет за изпита. И по този начин се случило – знамение, което на процедура поддържало жаждата му за познания.

В криптата на съветската черква „ желанията ” се пускат в специфична,,пощенска кутия на архимандрит Серафим “. Смята се, че всяко писмо, пуснато в кутията, попада в ръцете на светеца.

Тези писма се събират и изгарят след известно време. Така, съгласно чиновниците на криптата, посланията със земните грижи на хората, отиват напряко на небето.

Източник: zelensviat.com;