Светлозар Василев: Носталгията по комунизма е нещо много вредно
В рамките на концерт-събитие " Изкуство за независимост и памет " през днешния ден и на следващия ден в Топлоцентрала ще се организира конференцията „ Комунизъм и психологична контузия ".
" Младите генерации не се интересуват от тази тематика, не задават интензивно въпроси. Дебатът към момента не се е състоял по успешен метод в България, по тази причина и няма интерес – както обществен, по този начин и в университетските и професионалните среди, на експертите в региона на психологичното здраве. "
Това сподели пред БНР гл. ас. доктор Светлозар Василев от Департамент " Здравеопазване и обществена работа " в Нов български университет, чиято лекция е озаглавена “Травмата от комунистическите репресии и предаването ѝ в поколенията ”.
Василев уточни, че данни за това се събират от разнообразни източници – персонален опит на участници и на техни родственици в комунистическите репресии, както и от научни проучвания. Едно такова проучване е извършено измежду потърпевши от комунистическите лагери и обгръща близо 600 души към 30 години след пребиваването им там.
" Огромен % от тях имат много съществени психологични разстройства. Процентът на потърпевши всред репресираните е изключително огромен. Това, което обаче е изключително забавно е, че нито едно от тези изследвани лица не мисли за своите здравословни и психологични проблеми като за резултат от това, което му се е случило. Когато откривателите оферират на тези хора да се възползват от психотерапевтична и здравна помощ, никой не се съгласява на това. Животът в условия на сходен тип кумулативна контузия и по-късно в посттоталитаризма, в който живеем, където доста неща са се трансформирали, не компенсира нарушеното доверие в тези най-пострадали хора. "
Подобен тип непреработени контузии остават като тематика табу най-много в несъзнаваното на потърпевшите и децата, заради неизбежната идентификация с родителите, се разпознават и с този травматичен опит, а също и със възбраната или нежеланието да се приказва за него, акцентира Светлозар Василев в предаването " Преди всички ".
" Много хора са пречупени, доста хора са убити, доста хора са депортирани, на доста хора фамилиите са измъчвани в продължение на десетилетия. Да, има и такива, които са живели добре в този режим и не престават да споделят, че той не е толкоз неприятен. Тази носталгия по комунизма е нещо доста нездравословно ", разяснява преподавателят в Нов български университет.
" Младите генерации не се интересуват от тази тематика, не задават интензивно въпроси. Дебатът към момента не се е състоял по успешен метод в България, по тази причина и няма интерес – както обществен, по този начин и в университетските и професионалните среди, на експертите в региона на психологичното здраве. "
Това сподели пред БНР гл. ас. доктор Светлозар Василев от Департамент " Здравеопазване и обществена работа " в Нов български университет, чиято лекция е озаглавена “Травмата от комунистическите репресии и предаването ѝ в поколенията ”.
Василев уточни, че данни за това се събират от разнообразни източници – персонален опит на участници и на техни родственици в комунистическите репресии, както и от научни проучвания. Едно такова проучване е извършено измежду потърпевши от комунистическите лагери и обгръща близо 600 души към 30 години след пребиваването им там.
" Огромен % от тях имат много съществени психологични разстройства. Процентът на потърпевши всред репресираните е изключително огромен. Това, което обаче е изключително забавно е, че нито едно от тези изследвани лица не мисли за своите здравословни и психологични проблеми като за резултат от това, което му се е случило. Когато откривателите оферират на тези хора да се възползват от психотерапевтична и здравна помощ, никой не се съгласява на това. Животът в условия на сходен тип кумулативна контузия и по-късно в посттоталитаризма, в който живеем, където доста неща са се трансформирали, не компенсира нарушеното доверие в тези най-пострадали хора. "
Подобен тип непреработени контузии остават като тематика табу най-много в несъзнаваното на потърпевшите и децата, заради неизбежната идентификация с родителите, се разпознават и с този травматичен опит, а също и със възбраната или нежеланието да се приказва за него, акцентира Светлозар Василев в предаването " Преди всички ".
" Много хора са пречупени, доста хора са убити, доста хора са депортирани, на доста хора фамилиите са измъчвани в продължение на десетилетия. Да, има и такива, които са живели добре в този режим и не престават да споделят, че той не е толкоз неприятен. Тази носталгия по комунизма е нещо доста нездравословно ", разяснява преподавателят в Нов български университет.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ