АФП: Политическата воля е от решаващо значение за подобряването на психиатричната помощ в България
В психиатричната болница в Курило, която се намира наоколо до столицата София, към 100 пациенти чезнат в леглата си в едно порутено обграждане.
За шефа на болничното заведение Цветеслава Гълъбова тази постройка е „ образец ” за положението на психичните клиники в страната.
От 12-те държавни лечебни заведения за хора с психологични болести, 11 са в отдалечени местоположения, като Курило, защото те са завещание от комунистическата епоха, когато пациентите е трябвало да бъдат скрити надалеч, с цел да не скапват картинката на социалистическия парадайс, който формалната агитация демонстрира.
След близо 30 години от рухването на комунистическия режим, България си остава най-бедната страна в Европейски Съюз, и не може да даде съответна грижа за психическото здраве на жителите си.
Държавните психиатрични лечебни заведения разполагат с 2 300 кревати общо, като други 13 лечебни заведения разполагат с места за още 1 000 пациенти.
Построена при започване на 20 в. болничното заведение в Курило е най-голямата в Софийска област, само че постройката не предлага добра отбрана от лютите зими и от горещите лета. Може и да се намира в зелен парк, само че съгласно Гълъбова това не може единствено по себе си „ да излекува шизофрения ”.
„ Широко публикуван ” фатализъм
Вътре в постройката изискванията са страшни, с две тоалетни за всеки 20 пациента и по три пациента във всяка стая и металните кревати, на които тези хора спят, които в последна сметка са единственото им персонално пространство.
Освен с материалните ограничения, тези, които страдат от душевен болести би трябвало да се оправят и с необятно публикуваните предубеждения.
Министърът на вътрешните работи Валентин Радев неотдавна съобщи във връзка със случай на ликвидиране, че „ психологично болните би трябвало да бъдат следени и държани под ключ ”.
„ Социалната стигма е необятно публикувана в обществото, даже и измежду докторите ”, съобщи професор Дроздстой Стоянов, консултант по психиатрия в здравното министерство, който предложения специалисти от Европейската психиатрична асоциация (ЕПА) в България, с цел да оказват помощ с промяната в системата.
В отчет от 2017 година Комитета срещу изтезанията към Организация на обединените нации изрази загрижеността си по отношение на „ високата периодичност на несъответствуваща или ненужна институционализация ” в България и в същото време с това означи неналичието на „ самостоятелни механизми за ревизия или мониторинг на институциите за психологично здраве ”.
В този отчет се отбелязва и сегашния проблем с изолацията акцентирайки, че „ сходни институции не престават да се намират в сходни отдалечени места ” нещо, което и Гълъбова отбелязва.
„ Ние искахме болничното заведение да бъде преместена в София, само че градските управляващи споделиха, че преди този момент би трябвало да се организира референдум ”, съобщи шефът на болничното заведение в Курило, като добави, че в следствие тази концепция е отпаднала.
Без финансиране за рехабилитация
„ Изключително рисково е за физическото и психическото здраве с часове да не се прави нищо ”, съобщи президентът на ЕПА Силвана Галдериси.
Един от главните проблеми в България е, че „ тези институции към момента съществуват. Те са доста изолирани, доста огромни и разполагат с прекомерно дребен брой личен състав спрямо броя пациенти, които имат ”.
Тъй като малко от тези клиники се намират наоколо до общностите на пациентите, техните фамилии постоянно ги оставят на милостта на институциите, постоянно с години, а от време на време до края на живота им.
По време на комунизма в Курило е имало плантация, където пациентите е можело да работят, само че тя не е преодоляла прехода към пазарна стопанска система.
И в този момент там няма и пари, за какъвто и да е тип рехабилитация.
Политическата воля е от решаващо значение
„ Нашият бюджет е комичен и неуместен ”, съобщи професор Мая Стоименова, шеф на психиатричната клиника към Медицинския университет в Плевен.
Като доста други и нейната клиника се бори да си обезпечи заплатите на главния личен състав, да се грижи за пациентите и да практикува медицина.
Средната заплата на здравен служащ специализирал в рехабилитация е 630 лева на месец, за психиатър парите са 900 лева, а за сестра 500 лева
В другите европейски страни „ тези хора могат да взимат най-малко двойно ”, съобщи Галдериси.
България ще продължи да изпитва компликации в това да се състезава с останалите държави-членки в Европейски Съюз по повод със заплащането на профилирания личен състав, изключително откакто към 2% от целия бюджет за здраве са планувани за психическото здраве.
От ЕПА предлагат процентът да бъде вдигнат на 10%.
Колкото до промените в бранша специалистите означават, че страната изостава по отношение на другите някогашни комунистически страни като Полша и Чехия.
Под натиска на Европейски Съюз и Организация на обединените нации държавното управление е подхванало някакви стъпки, с цел да усъвършенства грижата за тези, които страдат от душевен болести и увреждания.
Тази година започва 3-годишен проект за деяние, в който се включва затварянето на 10 лечебни заведения, които разполагат с прекомерно малко личен състав и основаването на дневни центрове на тяхно място, които да оферират помощ с присъединяване на общността. Освен това е планувано да се основат дребен брой почивни домове.
Но към момента има дълъг път да се извърви и съгласно Галдериси „ политическата воля е от решаващо значение ”. /БГНЕС
-------
Весела Сергиева, Агенция Франс Прес.
За шефа на болничното заведение Цветеслава Гълъбова тази постройка е „ образец ” за положението на психичните клиники в страната.
От 12-те държавни лечебни заведения за хора с психологични болести, 11 са в отдалечени местоположения, като Курило, защото те са завещание от комунистическата епоха, когато пациентите е трябвало да бъдат скрити надалеч, с цел да не скапват картинката на социалистическия парадайс, който формалната агитация демонстрира.
След близо 30 години от рухването на комунистическия режим, България си остава най-бедната страна в Европейски Съюз, и не може да даде съответна грижа за психическото здраве на жителите си.
Държавните психиатрични лечебни заведения разполагат с 2 300 кревати общо, като други 13 лечебни заведения разполагат с места за още 1 000 пациенти.
Построена при започване на 20 в. болничното заведение в Курило е най-голямата в Софийска област, само че постройката не предлага добра отбрана от лютите зими и от горещите лета. Може и да се намира в зелен парк, само че съгласно Гълъбова това не може единствено по себе си „ да излекува шизофрения ”.
„ Широко публикуван ” фатализъм
Вътре в постройката изискванията са страшни, с две тоалетни за всеки 20 пациента и по три пациента във всяка стая и металните кревати, на които тези хора спят, които в последна сметка са единственото им персонално пространство.
Освен с материалните ограничения, тези, които страдат от душевен болести би трябвало да се оправят и с необятно публикуваните предубеждения.
Министърът на вътрешните работи Валентин Радев неотдавна съобщи във връзка със случай на ликвидиране, че „ психологично болните би трябвало да бъдат следени и държани под ключ ”.
„ Социалната стигма е необятно публикувана в обществото, даже и измежду докторите ”, съобщи професор Дроздстой Стоянов, консултант по психиатрия в здравното министерство, който предложения специалисти от Европейската психиатрична асоциация (ЕПА) в България, с цел да оказват помощ с промяната в системата.
В отчет от 2017 година Комитета срещу изтезанията към Организация на обединените нации изрази загрижеността си по отношение на „ високата периодичност на несъответствуваща или ненужна институционализация ” в България и в същото време с това означи неналичието на „ самостоятелни механизми за ревизия или мониторинг на институциите за психологично здраве ”.
В този отчет се отбелязва и сегашния проблем с изолацията акцентирайки, че „ сходни институции не престават да се намират в сходни отдалечени места ” нещо, което и Гълъбова отбелязва.
„ Ние искахме болничното заведение да бъде преместена в София, само че градските управляващи споделиха, че преди този момент би трябвало да се организира референдум ”, съобщи шефът на болничното заведение в Курило, като добави, че в следствие тази концепция е отпаднала.
Без финансиране за рехабилитация
„ Изключително рисково е за физическото и психическото здраве с часове да не се прави нищо ”, съобщи президентът на ЕПА Силвана Галдериси.
Един от главните проблеми в България е, че „ тези институции към момента съществуват. Те са доста изолирани, доста огромни и разполагат с прекомерно дребен брой личен състав спрямо броя пациенти, които имат ”.
Тъй като малко от тези клиники се намират наоколо до общностите на пациентите, техните фамилии постоянно ги оставят на милостта на институциите, постоянно с години, а от време на време до края на живота им.
По време на комунизма в Курило е имало плантация, където пациентите е можело да работят, само че тя не е преодоляла прехода към пазарна стопанска система.
И в този момент там няма и пари, за какъвто и да е тип рехабилитация.
Политическата воля е от решаващо значение
„ Нашият бюджет е комичен и неуместен ”, съобщи професор Мая Стоименова, шеф на психиатричната клиника към Медицинския университет в Плевен.
Като доста други и нейната клиника се бори да си обезпечи заплатите на главния личен състав, да се грижи за пациентите и да практикува медицина.
Средната заплата на здравен служащ специализирал в рехабилитация е 630 лева на месец, за психиатър парите са 900 лева, а за сестра 500 лева
В другите европейски страни „ тези хора могат да взимат най-малко двойно ”, съобщи Галдериси.
България ще продължи да изпитва компликации в това да се състезава с останалите държави-членки в Европейски Съюз по повод със заплащането на профилирания личен състав, изключително откакто към 2% от целия бюджет за здраве са планувани за психическото здраве.
От ЕПА предлагат процентът да бъде вдигнат на 10%.
Колкото до промените в бранша специалистите означават, че страната изостава по отношение на другите някогашни комунистически страни като Полша и Чехия.
Под натиска на Европейски Съюз и Организация на обединените нации държавното управление е подхванало някакви стъпки, с цел да усъвършенства грижата за тези, които страдат от душевен болести и увреждания.
Тази година започва 3-годишен проект за деяние, в който се включва затварянето на 10 лечебни заведения, които разполагат с прекомерно малко личен състав и основаването на дневни центрове на тяхно място, които да оферират помощ с присъединяване на общността. Освен това е планувано да се основат дребен брой почивни домове.
Но към момента има дълъг път да се извърви и съгласно Галдериси „ политическата воля е от решаващо значение ”. /БГНЕС
-------
Весела Сергиева, Агенция Франс Прес.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ