Само лични нападки на протеста срещу Гешев
В митингите против кандидатурата на Гешев за основен прокурор имаше единствено персонални нападки, а липсваха причини, това съобщи юристът Марин Киров. Той е специалист по законодателство и правосъдна промяна, работи като съветник при промените на конституцията от 2015 година в глава " Съдебна власт ". Ето коментара му за митингите против Гешев, даден пред уеб страницата Правен Свят:
Видимо се поставят старания да се покаже, че митингът е цивилен, показва се внушението, че гражданското общество е обезпокоеното от избора на основен прокурор и демонстрира своята позиция. Звучи доста демократично и това е задачата – да се насочи сигнал, че има проблем, който е видян от обществото и който би трябвало да откри съответно решение, посочено от същата тази общественост. Този сигнал се насочва към премиера, президента, членовете на Висшия правосъден съвет, само че и към посланиците на европейските и други страни у нас. Опакован е като предизвестие, само че в действителност е напън.
От самото начало е ясно и афиширано, че това не е просто цивилен глас и митинг, а е политически митинг, подсилен от съответни партии, неправителствени организации и медии. Затова се появиха и мнения, че този митинг е отговор на някои стопански и политически кръгове, към следената в последно време интензивност на правораздавателните институции. Атаките са освен към претендента, стартира се доста отдалеко, атакуваше се Висш съдебен съвет, институциите, работата по мониторинговия механизъм, с цел да се стигне до тук – споделят той е номиниран и ще бъде избиран по разпоредбите, само че е номиниран, подсилен и вероятно определен от неправилните хора.
Този митинг е опит за консолидиране на политическа поддръжка към съответна партия или партийно обединяване, в това число и по отношение на локалните избори и опциите за предварителни парламентарни избори. Същите политици и кръгове години наред разделят магистратите по неразбираеми критерии на положителни и неприятни, показват " верните " и отхвърлят " неправилните " съдии и прокурори, както и претенденти за разнообразни постове.
Това са митинги, в които евентуално вземат участие и доста елементарни жители, само че зад кулисите са припознати от хора, които си представяха по какъв начин правосъдната промяна и съответните назначения по високите етажи се случват по техния метод, с техни фрагменти, в това число и хора които имат проблеми с прокуратурата и правораздаването.
Никой не харесва прокурора, който го упреква в закононарушение. Парадоксалното е, че не дребна част от " загрижените " и " обезпокоени " от номинацията на Иван Гешев, акцентират най-вече персонални нападки и причини. За тях той е полицай, не е толкоз интелигентен и хубав както тях, само че в случай че беше олигарх и можеше да си заплаща адвокатската им и медийна отбрана, несъмнено щеше да го пазят и да ни убеждават, че в този момент с митингите се нарушават неговите човешки права.
Този митинг наподобява на всичко друго, само че не и на митинг против съответната процедура и избор. Аргументи за порочността на процедурата липсват, тъй като тя е напълно по новите правила на Конституцията и Закона за правосъдната власт, следва тях и в огромна степен номинирането на Иван Гешев е отговор на консултациите при президента и анализите на неправителствения бранш.
Сегашните митинги са кулминационна точка на една дълготрайна тактика за пробутване на съответни хрумвания и ползи в правосъдната система. Не инцидентно се отричаха всички промени в Конституцията, Закона за правосъдната власт, отричаха се даже позитивните констатации в отчетите на Европейска комисия по мониторинговия механизъм, сътвори се напрежение при избора на нов състав на Висшия правосъден съвет по напълно новите правила, с цел да бъде злепоставен по хипотеза. Същото беше и с избора на ръководител на Върховния административен съд.
Много е значимо да следим тези хора по какъв начин сменят позициите си – помните преди те даваха за образец румънският модел за битка с корупцията. Модел, станал прочут с шумни арести на политици, с използване на специфични разследващи средства, модел, който се движи на ръба на закона и правата на жителите, само че който моментно вкара в ареста огромен брой лица. Когато у нас, с тази разлика, че тук законодателната рамка е доста по-стабилна и предвидима, започнаха акции на прокуратурата и Комисията за битка с корупцията, внезапно тези, които препоръчваха румънския модел, станаха доста чувствителни към правата на съответни обвинени политици и олигарси.
Целта на " улицата " е ясна – или да не се стигне до процедура по чуване и избор след напън към премиера, президента и Висш съдебен съвет, или претендентът да не бъде подсилен от нужното болшинство. Те по тази причина и от началото показват избора като предначертан – надали не някой към този момент е назначил основния прокурор. А това не е по този начин, процедурата е в средата, следва чуване и гласоподаване от Висш съдебен съвет с належащо за избор болшинство от най-малко 17 гласа и издаване на декрет от президента.
Президентът като че ли страни от тематиката, макар че в началото провежда съвещания, които не са по процедурата, само че бяха оповестени положителни планове – с цел да бъде подкрепена процедурата. Тогава се чертаеше профил на претендента, търсеше се човек от системата. Президентът обаче е опозиционер и има възможност и този път, с цел да покаже, че има чуваемост към гласа на протестиращите или с цел да сътвори политическа конспирация, да откаже първичното издаване на указа. При първия отвод за издаване на декрет на новоизбрания ръководител на Върховен административен съд нямаше някакви съществени причини, а беше просто като знак към протестиращите.
Видимо се поставят старания да се покаже, че митингът е цивилен, показва се внушението, че гражданското общество е обезпокоеното от избора на основен прокурор и демонстрира своята позиция. Звучи доста демократично и това е задачата – да се насочи сигнал, че има проблем, който е видян от обществото и който би трябвало да откри съответно решение, посочено от същата тази общественост. Този сигнал се насочва към премиера, президента, членовете на Висшия правосъден съвет, само че и към посланиците на европейските и други страни у нас. Опакован е като предизвестие, само че в действителност е напън.
От самото начало е ясно и афиширано, че това не е просто цивилен глас и митинг, а е политически митинг, подсилен от съответни партии, неправителствени организации и медии. Затова се появиха и мнения, че този митинг е отговор на някои стопански и политически кръгове, към следената в последно време интензивност на правораздавателните институции. Атаките са освен към претендента, стартира се доста отдалеко, атакуваше се Висш съдебен съвет, институциите, работата по мониторинговия механизъм, с цел да се стигне до тук – споделят той е номиниран и ще бъде избиран по разпоредбите, само че е номиниран, подсилен и вероятно определен от неправилните хора.
Този митинг е опит за консолидиране на политическа поддръжка към съответна партия или партийно обединяване, в това число и по отношение на локалните избори и опциите за предварителни парламентарни избори. Същите политици и кръгове години наред разделят магистратите по неразбираеми критерии на положителни и неприятни, показват " верните " и отхвърлят " неправилните " съдии и прокурори, както и претенденти за разнообразни постове.
Това са митинги, в които евентуално вземат участие и доста елементарни жители, само че зад кулисите са припознати от хора, които си представяха по какъв начин правосъдната промяна и съответните назначения по високите етажи се случват по техния метод, с техни фрагменти, в това число и хора които имат проблеми с прокуратурата и правораздаването.
Никой не харесва прокурора, който го упреква в закононарушение. Парадоксалното е, че не дребна част от " загрижените " и " обезпокоени " от номинацията на Иван Гешев, акцентират най-вече персонални нападки и причини. За тях той е полицай, не е толкоз интелигентен и хубав както тях, само че в случай че беше олигарх и можеше да си заплаща адвокатската им и медийна отбрана, несъмнено щеше да го пазят и да ни убеждават, че в този момент с митингите се нарушават неговите човешки права.
Този митинг наподобява на всичко друго, само че не и на митинг против съответната процедура и избор. Аргументи за порочността на процедурата липсват, тъй като тя е напълно по новите правила на Конституцията и Закона за правосъдната власт, следва тях и в огромна степен номинирането на Иван Гешев е отговор на консултациите при президента и анализите на неправителствения бранш.
Сегашните митинги са кулминационна точка на една дълготрайна тактика за пробутване на съответни хрумвания и ползи в правосъдната система. Не инцидентно се отричаха всички промени в Конституцията, Закона за правосъдната власт, отричаха се даже позитивните констатации в отчетите на Европейска комисия по мониторинговия механизъм, сътвори се напрежение при избора на нов състав на Висшия правосъден съвет по напълно новите правила, с цел да бъде злепоставен по хипотеза. Същото беше и с избора на ръководител на Върховния административен съд.
Много е значимо да следим тези хора по какъв начин сменят позициите си – помните преди те даваха за образец румънският модел за битка с корупцията. Модел, станал прочут с шумни арести на политици, с използване на специфични разследващи средства, модел, който се движи на ръба на закона и правата на жителите, само че който моментно вкара в ареста огромен брой лица. Когато у нас, с тази разлика, че тук законодателната рамка е доста по-стабилна и предвидима, започнаха акции на прокуратурата и Комисията за битка с корупцията, внезапно тези, които препоръчваха румънския модел, станаха доста чувствителни към правата на съответни обвинени политици и олигарси.
Целта на " улицата " е ясна – или да не се стигне до процедура по чуване и избор след напън към премиера, президента и Висш съдебен съвет, или претендентът да не бъде подсилен от нужното болшинство. Те по тази причина и от началото показват избора като предначертан – надали не някой към този момент е назначил основния прокурор. А това не е по този начин, процедурата е в средата, следва чуване и гласоподаване от Висш съдебен съвет с належащо за избор болшинство от най-малко 17 гласа и издаване на декрет от президента.
Президентът като че ли страни от тематиката, макар че в началото провежда съвещания, които не са по процедурата, само че бяха оповестени положителни планове – с цел да бъде подкрепена процедурата. Тогава се чертаеше профил на претендента, търсеше се човек от системата. Президентът обаче е опозиционер и има възможност и този път, с цел да покаже, че има чуваемост към гласа на протестиращите или с цел да сътвори политическа конспирация, да откаже първичното издаване на указа. При първия отвод за издаване на декрет на новоизбрания ръководител на Върховен административен съд нямаше някакви съществени причини, а беше просто като знак към протестиращите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ