В продължение на десетилетия европейците жадуват да намерят по-кратък път

В продължение на десетилетия европейците жадуват да намерят по-кратък път до Азия, който да минава през Арктика. Те назовават пътя „ Северозападен морски път “. През 1845 година британците изпращат известния военноморски пълководец и откривател Джон Франклин на север, с цел да открие пътя. Но откакто изминават три години, през които няма новина от Франклин, те изпращат след него хора на избавителна задача.

Тази първа експедиция за откриването на Франклин се проваля по този начин, както се провалят и доста други след нея – всички приключват със забележителна загуба на хора, защото корабите попадали в клопките на замръзналия Северен ледовит океан. През 1853 година американците също изпращат своя избавителна експедиция – под управлението на доктор Илайша Кейн.

Д-р Илайша Кейн

Кейн е хирург с дългогодишна процедура и когато схваща за задачата, той се заклева да откри Франклин непременно. Корабът „ Advance ” отплава от Ню Йорк и се насочва към северозападния бряг на Гренландия – последното място, на което се смятало, че Франклин е бил, само че когато стига до там Кейн бързо схваща за какво английските кораби не са успявали до момента.

Океанът бил изпълнен с айсберги, които елементарно можели да пробият дупки в корабите. Кейн прекарва идващите няколко седмици измежду водите, деликатно насочвайки кораба си към тези трудности, до момента в който в това време търси Франклин. На някои места той и екипажът на „ Advanced ” поставяли избавителни лодки с храна край скалистите крайбрежия, при положение, че някой от изчезналите хора от експедицията на Франклин към момента е жив и успее да се добере до тези места.

Зимата настава и ледът сковава повърхността на водите, което прави пътуването с транспортен съд невероятно. Тогава Кейн взема решение да закотви кораба и да построи лагер наоколо до регион, населяван от инуити. Той очаквал нещо сходно да се случи, по тази причина авансово бил квалифициран за търсене на оживели от експедицията на Франклин по сушата. Кейн бил взел на кораба кучета и благодарение на инуитите стартира да ги образова да дърпат шейни по ледовете.

С течение на времето на Арктика настава безкрайната зимна нощ. Кейн и екипажът му трябвало да устоят месеци в мрачевина и температури, които били от порядъка на -50 градуса по Целзий. Положението се утежнило още повече и заради обстоятелството, че питателните ресурси на екипажа му почнали да понижават.

Докато Кейн и хората му претърсвали ледовете в търсене на каквато и да е диря от експедицията на Франклин, студът започвал да оказва своето разрушително въздействие. Мъжете безусловно се сривали върху снега изтощени. Много от тях имали замръзнали крака, които Кейн трябвало да ампутира.

Междувременно, откакто мъжете не съумяват да освободят кораба си от ледовете, те схващат, че ще би трябвало да го изоставят там и да се върнат по суша. Напредъкът бил муден, а също така мъжете на Кейн нямали и задоволително храна. Благодарение на инуитите обаче, както и на напъните на доктора, единствено един член от неговия екипаж не съумява да се оправи с тази сложна задача.

На 84 ден Кейн и хората му доближават до селището Упернавик, намиращо се на западния бряг на Гренландия – цели 2 години откакто напущат Америка. Там те научават, че останките от експедицията на Франклин са открити. Те били попаднали в мразовит капан и в последна сметка се поддали на глада. Костите на мъртвите показвали признаци на канибализъм.

Макар да не открива това, което търси, Кейн разминава ескпедицията на Франклин със стотици километри. Данните, които записва в бележника си по време на пътуването се оказват скъп запас, който по-късно служи за схващане на изискванията в Арктика. Използването на кучета и шейни, както и описанията на техниките за оцеляване на инуитите революционализират методите за изследване на региона.