В последното десетилетие Община Пловдив е изградила около 60 км

...
В последното десетилетие Община Пловдив е изградила около 60 км
Коментари Харесай

Какво трябва да знаят българските градове за велоалеите

В последното десетилетие Община Пловдив е построила към 60 км велоалеи в града, които свързват всичките му краища. Това е сравнимо като количество и с други два от огромните български градове - София и Бургас, които също разполагат с почти 60 км велоалеи, като несъмнено, разликата в площта и популацията вади преди всичко Бургас, следван от Пловдив, и надалеч обратно столицата.

Но всички те взети дружно не се и приближават до 1/3 като разстояние с огромните европейски столици - Копенхаген 400 км; Амстердам 515 км; Виена 1200 км.

Очевидно е, че този развой ще продължава - сега това е едно от главните посоки, по които работи всеки съвременен град, а велоалеите са и елементарен, бърз и доста по-евтин метод за разширение на подвижността на популацията.

В момента да вземем за пример, в Пловдив се разискват две нови алеи - по дължината на бул. Хаджи Димитър и по цялата дължина на Царевец-Модър. Безспорно положителните хрумвания във велоинфраструктурата обаче страдат от един значителен минус: те не са част от общ проект за превоза в града.
Реклама
Идеята на това да качиш хората на колела или да им дадеш късмет да се движат пешком не е самоцелна - тя се базира на желанието да ги свалиш от колите им и да комбинираш методите, по които всеки може да се придвижва в границите на една метрополия. Само в случай че всекидневието на дадения човек е по-лесно и комфортно без кола, тогава градът ще успее да позволи автомобилния си проблем.

Ето за какво " Капитал " беседва с датския урбанист и експерт по велотрансформацията Микаел Колвил-Андерсен, с цел да разиска с него напредъка на Пловдив, който наподобява отпред в българския опит.
Проблеми с планирането
Придвижването с колело в град с размерите и релефа на Пловдив би следвало да е най-бързият и елементарен метод. Разстоянията са къси, няма доста изкачвания и слизания, а напредването на две гуми е и най-гъвкавият способ на превоз - в случай че се спука гума и бързате, можете просто да го вържете за дирек и да се качите на градския превоз.

" Град като този би трябвало да е един от пионерите в Европа, да движи тези трансформации и трябваше да е почнал модернизацията още преди 10 години ", установи очевидното Колвил-Андерсен. Той има пояснение, за какво нормално това не се случва - неналичието на политическа воля. " Политиците би трябвало да осъзнаят, че това е рационализация, а не просто едно сладникаво спортче или занятие в свободното време ", споделя датчанинът.
Реклама
Колвил-Андерсен има дълъг опит със своята компания Copenhagenize Design Co., където е създател и някогашен шеф. Руският град Алметевск да вземем за пример взема решение през 2015 година да се трансформира във вело-столица на Русия. След като кметът Айрат Хайруллин стартира да работи с Copenhagenize Design Co., съумяват да изградят към 200 км. пътна инфраструктура за колела.

Има няколко съществени съвета, които Колвил-Андерсен дава. Първият е, внимавайте на кого възлагате планирането на тези алеи. " Политиците и инженерите търсят всяко едно опрощение да не вършат вярната инфраструктура. Един главен проблем при пътно-инженерната просвета е, че множеството инженери се учат по какъв начин да движат коли из града. Градовете би трябвало да немат урбанисти за създаване на велоалеи, тъй като инженерите базират своите математичеки модели на данни от 60те. Вие изпращате неверните хора да строят алеи. ", разяснява датският урбанизатор.

Според него един от главните проблеми пред сегашните велоалеи на Пловдив, е точно дефектът в тяхното обмисляне. Те би трябвало да са направени по този начин, че да може един колоездач да стигне допустимо най-бързо от точка А до точка Б. Това, съгласно Колвил-Андерсен, се реализира най-ефективно посредством основаване на велоалеи в няколко противоположни направления, като част от пътните платна и създаване на нужната пътна инфраструктура - пътни знаци и светофари, които да дават предимствен старт на колелата пред колите.
Карта на велоинфраструктурата в Амстердам Фотограф: maps.amsterdam.nl Източник: maps.amsterdam.nl Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Войната в Украйна 2 Икономика 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама Карта с велотрасета в Копенхаген Фотограф: Copehagenize.com Източник: Copehagenize.com Проблеми с дизайна
Съществуват и други проблеми във вело-инфраструктурата на Пловдив. В по-голямата си част трасетата се припокриват с тротоарите и основават конфликтни зони с пешеходците. Доста постоянно те минават през трасета, където има огромно придвижване на хора, които избират да се движат пешком точно по велоалеите.
Пешеходен път и вело алея се припокриват в тясно пространство. Фотограф: Антон Чепилски Източник: Антон Чепилски Пешеходци се движат по вело алея и стопират придвижването на велосипедисти. Фотограф: Антон Чепилски Източник: Антон Чепилски Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
Това в множеството случаи е поради обстоятелството, че към самите трасета постоянно самите бордюри са занемарени или не са на същото равнище като настилката за колелета.
инфраструктура - актуализирана вело алея, с непоправен тротоар в страни и сливащ се с пешеходен път. Фотограф: Антон Чепилски Източник: Антон Чепилски
Тези припокрития и реципрочност на територия основават и заплаха от произшествия, където миг на нехайство от страна на пешеходец или велосипедист би провокирало акцидент.

За да стане колоезденето сполучлив способ на превоз, велоалеите би трябвало да са физически отделени от пешеходните зони и автомобилните пътища - по същия метод, по който коли и пешеходци са отделени като участници в придвижването. Логиката е същата, като при бус-лентите - когато даваш преимущество на градския превоз, той се движи по-бързо и става по-лесно опция на другояче много по-удобната персонална кола.

" В последните няколко десетилетия съществува транспортно самовластие, защото приоритет при проектирането на градове е - път за колите, не за хората, не за колелета. Велоалеите и положителния градски превоз са демократизация на придвижването ", напомня Колвил-Андерсен. Тази истина бе осъзната от европейските градове от дълго време, и даже от американските преди 10-20 години. Българските не престават да са закотвени в мисленето от 50-те и 60-те, когато американците да вземем за пример строят големите си градски автомагистрали, които унищожават градската тъкан, убиват влаковете и оставят в завещание големи проблеми.
Кое вършим тук - колела или коли?
Залагането на велоалеи и градски превоз не е единствено въпрос на улеснение. То е първо, по-здравословно, и второ - дълготрайно значимо. Един от огромните проблеми на Пловдив да вземем за пример, е чистият въздух. За никого не е загадка фактът, че градът под тепетата е един от най-замърсените в Европа и към този момент загуби дело против своите жители предходната година, в резултат от което, беше длъжен да предприеме бързи ограничения доникъде на август 2022 година Друг значим позитив е пониженият късмет от ПТП - статистика в която, прочее, Пловдив е неоспорван водач през последните 5 години, съгласно данните на Министерство на вътрешните работи.

Според датския урбанист, данните демонстрират, че се вижда напредък на градовете към по-зелена околна среда, откакто се пренасочат към велосипеда като способ на превоз.

Според две обособени изследвания на Cycling Embassy of Denmark и Technical University of Denmark при един километър, каран от велосипедист страната печели приблизително сред 0.64-0.94 евро, а при един километър затрупан от кола, страната губи приблизително сред 0.71-1 евро.

Тази оценка включва разнообразни стойности като спестено време, възстановяване във физическото и душевно здраве, резултатът върху околната среда и други. Според същите проучвания колелото има положителен резултат и върху локалната стопанска система. В Холандия и Дания да вземем за пример потреблението на горива и коли не са стопански бонус за развиването на страните. Това се дължи на обстоятелството, че те са вносни артикули, до момента в който колелата се създават и популяризират в съответните страни.

Тук е момента да се напомни, че и порастват - " Макском " и " Лидер-96 " са в Пловдив, а " Крос " е в Монтана. На полемика предходната година за бъдещето на града, комерсиалният шеф на " Макском " Николай Виденов даде за образец големите велобюджети на Лондон, Белгия и даже Словения. " Колко отделя България за това? ", попита той. Виденов даде и още един логичен мотив за какво Пловдив е добре да мисли в тази посока - както във всички остарели европейски градове, централната зона не може да бъде разширявана с пътни платна, поради което колелата и е-байковете са главен инструмент.

Петко Анчев, което е действен управител на тротинетките Lime за България, също вижда Пловдив като град с добре разрастваща се инфраструктура и обещаващо бъдеще в превоза на две гуми.

Как го вижда общината, не е напълно ясно. " Капитал Пловдив " потърси зам. кмета по екология и здраве Анести Тимчев, само че той не съумя да откри време за диалог по тематиката. Не е ясно и дали има данни за трафика с колела и смяната през годините.
Какво ще се строи Община Пловдив планува построяването на няколко нови вело трасета из града. Предстои подписване на контракт за разширение на бул. " Голямоконарско шосе " в сектора от бул. " Дунав " до землищна граница на град Пловдив, който ще свърже сектора с бул. Васил Априлов. В процедура по Закон за обществените поръчки, където следва избор на реализатор и сключване, се чака и свързване на улица " Владая " с бул. " Марица " и бул. " 6ти септември ". Предвижда се и създаване на велоалея при пробива до водната палата, която да свърже и " Цар Борис III Обединител " и бул. " Марица - юг ". В момента се построява и велоалея при реконструкцията на бул. " Кукленско шосе " в сектора от ул. " Даме Груев ". Скъпата инфраструктура 290 хил.лв на километър Най-големият план по вело инфраструктурата в Пловдив беше осъществен по Оперативна стратегия " Регионално развиване " 2007-2013 година за рационализация и развиване на градския превоз. По този план за 14 млн. лева бяха построени 37км. нови и актуализирани 11 км. остарели велоалеи, т.е. приблизително по 290 хиляди лева на км. В съпоставяне Париж влага 300 млн. евро за 650 км. велоалеи, приблизително по 426 хиляди на километър. Тази сума обаче включва реорганизиране на улиците, с цел да се понижи трафика на коли, създаване напълно нови алеи, слагане на нови знаци и сигнализация и бързото създаване на тази нова инфраструктура. Прикачен файл

Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Инфраструктура
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР