Проф. Трендафил Митев: Не сте прав, г-н Детрез, или още за лъжите на Скопие
В последния месец на предходната година белгийският професор Раймонд Детрез даде обстойно изявление пред „ Дойче веле “. Там той беше толкоз сладкодумен, че в случай че би трябвало да се дава отговор на всичко изречено от него, няма да стигне размерът и на една монография. Това споделя историкът и политолог проф. д. ист. н. Трендафил Митев пред.
Поради това тук ще откроим единствено концепциите, които са гръбнак на развитата теза. С самоувереност на човек разпространяващ истини от последна инстанция, професорът твърди:
„ Трудно е да се схваща какво тъкмо значи... да наричаш себе си „ българин “ през ХVIII век, да не приказваме за по-раншни интервали “; Самуилова България била едно „ хлабаво и ефимерно царство, където евентуално са живеели повече сърби, албанция, гърци, власи, в сравнение с българи “; „ Съвременните балкански народи “ възникали „ през ХIХ в следствие не на някакво „ узряване “,а... на външни намеси “; „ възникването на народен литературен език е политически акт... страната постоянно се намесва... да дефинира какво е фонетично, правописно, граматически и лексикално правилно “; а П.Р. Славейков още през 1871 година, пръв говорел за „ нещо като македонска еднаквост “ и така нататък, и така нататък
Първото изказване на професор Детрез би трябвало да се раздели на две елементи. Най-напред може ли да приказва за българи преди ХVIII век? Истината по този въпрос е дадена не от самите българи, а от чужденци. А техните текстове се съдържат даже в христоматиите, по които се водят упражненията със студентите по история. От там може да се види, че още през VIII век Теофан Изповедник, през Х век Симеон Логотет и немецът – Лиутпранд, в своите исторически съчинения приказват доста за „ българи “, „ българския княз Симеон “, „ българския цар Петър “.
От къде и за какво византийските и европейски създатели са научили и употребяват точното означение за този народ - „ българи “, в случай че той фактически самичък не се е осъзнавал и самоопределял по този начин? Ако не се е изявявал и като трайно открита етническа действителност в междудържавните връзки, посредством водене на договаряния, подписването на контракти, изпращането на писма, сключването на династически бракове и прочие? Или и ръководещите в Константинопол, и учените в Магнаурската академия, не са знаели, че на север от Византия живеят българи!?
Що се отнася до Самуилова България, уважаемият Детрез трябваше да познава най-малко два извора от онази ера и по тази тематика: Защото в историята на Скилица Кедрин е казано следното за Самуилова България: „ Ведната след гибелта на император Йоан, българите въстанали и били избрани да ги ръководят четиримата братя: Дадвид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на един от велемощните комити, наименуван Никола... у българите и по тази причина били наречени комитопули “. Защо професорът заобикаля и Битолския надпис, издялан върху камък, по заповед на цар Иван Владислав през 1016 година, където е записано пределно ясно: „...Обнови се тази цитадела, зидана и правена от Йоан самовластник български... “. Такава е истината за Самуилова България, уважаеми Детрез!
Второто главно изказване на Детрез, няма смисъл да се оборва дълго с причини. Който е прочел най-малко една монография, на влиятелен историк, обвързвана с възраждането на гръцката, сръбската и българската народи, чудесно знае, че от средата на ХVIII век, народностите и при тях стартират да прерастват в национални действителности. И то точно въз основата на цялостната рационализация, довела до „ узряване “ от европейски вид и в региона на стопанската система, и в културата, и в публичния живот.
Само един образец: в региона на висшето обучение от 1800 до 1878 година над 9944 българи приключват авторитетни европейски гимназии, колежи и университети, и образуват светската интелигенция на този славянски народ. И то с фрагменти в региона на медицината, правото, стопанската система, публицистиката, политиката, историята и други
Доста от тях остават да работят до края на живота си, като уважавани експерти – и даже професори, във Франция, Русия, Австрия, Румъния. Формира се и модерната българска национална идеология, а нейните теоретици възглавяват и довеждат до сполучлив край и проведената битка за възобновяване на свободната българска страна през 1878 година. Това не са ли обстоятелства за ново „ узряване “, особено на българската нация господин Детрез?
Що се отнася до втората част на въпроса, дали и през ХVIII век българите са наричали себе си „ българи “, ще приведем единствено два документа: Защо през 1762 година Паисий Хилендарски написа още в първото изречение на „ История славянобългарска “: „ Внимавайте вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате драговолно своя жанр и своето българско родно място... За вас е потребно и потребно да знаете известното за вашите татковци, прародители и царе, патриарси и светии... Твърде доста обикнах българския жанр и родно място и доста труд използвах да групирам от разнообразни книги и истории, до момента в който събрах и сплотих историята на българския жанр в тая книжица... Написах я за вас, които обичате своя жанр и българското родно място и обичате да знаете за своя жанр и език... “
Поради това тук ще откроим единствено концепциите, които са гръбнак на развитата теза. С самоувереност на човек разпространяващ истини от последна инстанция, професорът твърди:
„ Трудно е да се схваща какво тъкмо значи... да наричаш себе си „ българин “ през ХVIII век, да не приказваме за по-раншни интервали “; Самуилова България била едно „ хлабаво и ефимерно царство, където евентуално са живеели повече сърби, албанция, гърци, власи, в сравнение с българи “; „ Съвременните балкански народи “ възникали „ през ХIХ в следствие не на някакво „ узряване “,а... на външни намеси “; „ възникването на народен литературен език е политически акт... страната постоянно се намесва... да дефинира какво е фонетично, правописно, граматически и лексикално правилно “; а П.Р. Славейков още през 1871 година, пръв говорел за „ нещо като македонска еднаквост “ и така нататък, и така нататък
Първото изказване на професор Детрез би трябвало да се раздели на две елементи. Най-напред може ли да приказва за българи преди ХVIII век? Истината по този въпрос е дадена не от самите българи, а от чужденци. А техните текстове се съдържат даже в христоматиите, по които се водят упражненията със студентите по история. От там може да се види, че още през VIII век Теофан Изповедник, през Х век Симеон Логотет и немецът – Лиутпранд, в своите исторически съчинения приказват доста за „ българи “, „ българския княз Симеон “, „ българския цар Петър “.
От къде и за какво византийските и европейски създатели са научили и употребяват точното означение за този народ - „ българи “, в случай че той фактически самичък не се е осъзнавал и самоопределял по този начин? Ако не се е изявявал и като трайно открита етническа действителност в междудържавните връзки, посредством водене на договаряния, подписването на контракти, изпращането на писма, сключването на династически бракове и прочие? Или и ръководещите в Константинопол, и учените в Магнаурската академия, не са знаели, че на север от Византия живеят българи!?
Що се отнася до Самуилова България, уважаемият Детрез трябваше да познава най-малко два извора от онази ера и по тази тематика: Защото в историята на Скилица Кедрин е казано следното за Самуилова България: „ Ведната след гибелта на император Йоан, българите въстанали и били избрани да ги ръководят четиримата братя: Дадвид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на един от велемощните комити, наименуван Никола... у българите и по тази причина били наречени комитопули “. Защо професорът заобикаля и Битолския надпис, издялан върху камък, по заповед на цар Иван Владислав през 1016 година, където е записано пределно ясно: „...Обнови се тази цитадела, зидана и правена от Йоан самовластник български... “. Такава е истината за Самуилова България, уважаеми Детрез!
Второто главно изказване на Детрез, няма смисъл да се оборва дълго с причини. Който е прочел най-малко една монография, на влиятелен историк, обвързвана с възраждането на гръцката, сръбската и българската народи, чудесно знае, че от средата на ХVIII век, народностите и при тях стартират да прерастват в национални действителности. И то точно въз основата на цялостната рационализация, довела до „ узряване “ от европейски вид и в региона на стопанската система, и в културата, и в публичния живот.
Само един образец: в региона на висшето обучение от 1800 до 1878 година над 9944 българи приключват авторитетни европейски гимназии, колежи и университети, и образуват светската интелигенция на този славянски народ. И то с фрагменти в региона на медицината, правото, стопанската система, публицистиката, политиката, историята и други
Доста от тях остават да работят до края на живота си, като уважавани експерти – и даже професори, във Франция, Русия, Австрия, Румъния. Формира се и модерната българска национална идеология, а нейните теоретици възглавяват и довеждат до сполучлив край и проведената битка за възобновяване на свободната българска страна през 1878 година. Това не са ли обстоятелства за ново „ узряване “, особено на българската нация господин Детрез?
Що се отнася до втората част на въпроса, дали и през ХVIII век българите са наричали себе си „ българи “, ще приведем единствено два документа: Защо през 1762 година Паисий Хилендарски написа още в първото изречение на „ История славянобългарска “: „ Внимавайте вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате драговолно своя жанр и своето българско родно място... За вас е потребно и потребно да знаете известното за вашите татковци, прародители и царе, патриарси и светии... Твърде доста обикнах българския жанр и родно място и доста труд използвах да групирам от разнообразни книги и истории, до момента в който събрах и сплотих историята на българския жанр в тая книжица... Написах я за вас, които обичате своя жанр и българското родно място и обичате да знаете за своя жанр и език... “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ