В последните седмици няма как да не сте попадали на

В последните седмици няма по какъв начин да не сте попадали на пункт за събиране на подписи за инициирания от партия „ Възраждане “ референдум. Прочитайки плакатите „ Не на еврото! Аз предпочитам лв.! “, мнозина имат вяра, че задачата на един предстоящ референдум е България в никакъв случай да не вкарва единната европейска валута. Всъщност обаче плануваният въпрос за възможния референдум е не дали, а по кое време да се вкара еврото, с гледище да се отсрочи до 2043 година

Но това също е измама, тъй като водачът на партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов показа своя много по-мащабен таен геополитически проект: казвайки „ не “ на еврото, България да провокира рухването на единната европейска валута изобщо.

В същото време обаче Костадинов доста харесва валутния ръб и не желае да се отвързваме от него, тъй като е постоянен. Всъщност бордът е постоянен не тъй като поддържа равностойността на малко над 71 милиарда лева, пред която се прехласва Костадинов, а тъй като тази равноценност е в друга постоянна валута – еврото, която „ Възраждане “ цели да срине.

Факт е, че комбинацията от истини, операции и откровени неистини, съчетана с многозначително неразбираеми геополитически прозрения, съумява да убеди не малко българи, че еврото ще им навреди. И виновността за това е на българските ръководещи, които по този начин и не проведоха съответна и задоволително всеобща осведомителна акция по тематиката, оставяйки симпатизантите на „ Възраждане “ да бъдат главен източник на информация, въпреки и подвеждаща.

Ето някои от главните опорни точки на „ Възраждане “ против приемането на еврото и разбор на причините, върху които те почиват:

1. Може ли България да каже „ не “ на еврото?

В свое видео, озаглавено „ Извънредно: половин милион “, публикувано в YouTube на 16 март т.г., Костадин Костадинов изяснява последствията от възможното осъществяване на инициирания от партията му референдум по този начин:

„ Ние ще спечелим този референдум и оттова насетне ще стартираме да пренаписваме историята на Европа. (…) Защото (…) когато страната каже не на еврото, на най-шумно рекламирания артикул на евро концепциите, най-милото чадо на Европейския съюз, знаете ли какво значи това? Това значи рухването на тази пирамида, тъй като еврото е пирамида. “

В това изказване ясно се откроява тезата, че българите могат да кажат „ не “ на еврото, т.е. да решат България да не приема единната валута. Това изказване е подвеждащо, защото в контракта за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз (ЕС) е записано, че България и Румъния вземат участие в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединение към Европейски Съюз като държави-членки с дерогация.

Приемането на еврото е третият стадий на реализиране на Икономическия и паричен съюз, в който България взе участие от 01.01.2007 година Участието с дерогация значи, че на България е позволено за някакъв интервал да не извършва към този момент поети свои отговорности.

Просто казано, страната ни към този момент се е задължила да одобри еврото. Този въпрос не може занапред да се подложи на референдум. Причината е, че Законът за референдумите не разрешава такива да се организират по въпроси, позволени от интернационален контракт, който е бил утвърден, какъвто е договорът за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз.

Това е известно и на Костадин Костадинов, който на 13 януари 2023 година в изявление за предаването „ Здравей, България “ на Нова тв споделя следното:

„ В контракта написа, че България ще влезе в еврозоната тогава, когато е подготвена и извършва критериите. Няма посочена дата обаче. Към сегашния миг ние не изпълняваме критериите, само че не ги разясняваме критериите, ние разясняваме датата, по тази причина сме заложили в нашия въпрос датата 2043 година Освен това нашият въпрос не е против еврото, нашият въпрос е за лв.. Въпросът звучи по следния метод: „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената публична валута в България до 2043 година?. “

От това много по-различно звучащо изявление на Костадинов излиза наяве, че „ Възраждане “ не се стреми към отменяне на еврото, а само към отсрочване на приемането му. Като цяло това изявление наподобява като превръщане на 180 градуса спрямо другото, в което декларира желанието си да пренапише историята на Европа.

2. Може ли България да отсрочва приемането на еврото безпределно?

Ако се стигне до референдум за еврото, „ Възраждане “ счита да формулира въпрос „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената публична валута в България до 2043 година? “. В същото изявление за „ Здравей, България “, запитан дали и през 2043 година би могло посредством референдум още веднъж да се отсрочи приемането на еврото, Костадинов дава отговор утвърдително. Уточнява, че няма съответна дата, на която България да би трябвало да влезе в еврозоната.

Действително интервалът, в който страната ни може да не извършва задължението си да одобри еврото, не е съответно избран като дата. Въпреки това той е възложен, с цел да се реализира избрана цел – България да стане „ подготвена “, т.е. да извърши Маастрихтските критерии за присъединение към еврозоната. От това следва, че щом тя отговори на тези критерии, следва и да стартира да извършва пълноценно отговорностите, произлизащи от присъединяване ѝ в Икономическия и паричен съюз. Противното би представлявало нарушаване на правото на Европейски Съюз.

3. Вярно ли е, че за България е по-добре да резервира борда, в сравнение с да одобри еврото?

Реклама

В изявление за „ 120 минути “ по бТВ на 19.03.2023 година Костадин Костадинов споделя следното:

„ Нашият лев е една от най-стабилните валути сега, дано да го кажем отговорно, не поради това, че е вързан с еврото, а поради това, че неговият буфер сега има един голям портфейл, който подсигурява на процедура близо 50% от свободното парично обращение в страната. Ние имаме близо 50 милиарда лева в буфера, това е буферът на валутния ръб.

Този буфер е безусловно неповторим за света(…) Затова в случай че на следващия ден левът бъде отвързан от еврото и бъде вързан примерно за японската йена или за швейцарския франк, или за някоя друга международна постоянна валута, той отново ще продължи да бъде постоянен, тъй като в действителност външната валута по-скоро е нещо като гаранция за качество, само че не е и наличието. Съдържанието са нашите пари. “

Всъщност, буферът, за който Костадинов приказва или по-правилно брутният интернационален валутен запас на Българската национална банка (БНБ) покрива не половината, а всички издадени от Българска народна банка банкноти и монети, т.е. всички левове в обращение.

Към момента по данни на Българска народна банка неговата стойност е малко над 71 милиарда лева Това че цената на активите във валутния запас е изчислена в левове, обаче не значи, че самите активи се състоят от сума в лв.. Тези активи в действителност съставляват непозната валута, злато и скъпи бумаги, деноминирани най-вече в евро. Всъщност самият валутен ръб изисква Българска народна банка при поискване да може да обмени всеки лев в обращение против евро. Принцип на всички такива бордове е да се поддържа валутен запас в размер най-малко на 100% от парите в обращение, което значи, че българският паричен съвет с нищо не се отличава от останалите такива парични режими в света.

Бордът е постоянен не тъй като поддържа равностойността на малко над 71 милиарда лева, а тъй като тази равноценност е в друга постоянна валута – еврото. Вярно е, че на следващия ден това може да е друга постоянна валута. Изборът всред няколко постоянни валути, към които да привържем лв. обаче е политически, а не стопански. Всъщност, когато България взема решение да вкара борда, няма рационални стопански причини, които да постановат левът да се обвърже с немската марка.

Точно противоположното – към оня миг страната има доста повече ресурси от долари, добити от експорт. Въпреки това немската марка, с големи количества от която България би трябвало занапред да се достави, е предпочетена с оглед устрема на страната за бъдещото присъединение към Европейски Съюз, т.е. по чисто политически аргументи.

Целта на борда при неговото въвеждане е била да стабилизира лв.. Никога не се е предвиждало той да бъде запазван вечно. Днес неговите цели са реализирани и е назрял моментът България да продължи напред – което е още веднъж по-скоро политическо, а не икономическо решение, защото както икономическите изгоди, по този начин и икономическите загуби от влизането в еврозоната са по-несъществени спрямо политическите преимущества, които това ще донесе на България.

4. Вярно ли е, че влизането в еврозоната е необратимо?

В същото предаване Костадинов споделя:

„ Ние не би трябвало да излизаме от валутния ръб изрично. Валутният ръб е потребен за нас. Но тук е моментът да кажем следното нещо: валутният ръб е наше суверенно решение. Ако решим, на следващия ден можем да го сменим. Ако решим, на следващия ден можем да сменим валутата, към която сме се привързали. Но влизането в еврозоната е необратимо. От еврозоната няма механизъм за излизане. От Европейския съюз има, само че от еврозоната – не. “

Истина е, че няма категорично посочен юридически механизъм за излизането от еврозоната. Но от това по никакъв метод не следва, че една страна, която към този момент е приела еврото, не би могла да я напусне, в случай че изиска. В тази догадка ще се приложат общите правила на интернационалното право – страната ще може да напусне валутния съюз или с едностранно решение и без съглашение с останалите страни от еврозоната, или с многостранно съглашение с тях, т.е. ще подписа контракт, който да уреди правно излизането ѝ от еврозоната.

5. Вярно ли е, че влизайки в еврозоната, България губи опцията да организира своя парична политика, включително и такава против инфлацията?

Отново в „ 120 минути “ Костадинов твърди:

„ Всъщност това, което нас ни избавя да нямаме още по-голяма инфлация, е фактът, че имаме своя лична валута, тъй като ние още имаме финансова самостоятелност и на нас това ни оказва помощ. “

Вярно е, че по принцип една страна с влизането си в еврозоната губи опцията да организира своя парична политика. Но това не е по този начин за България, защото тази опция за нея е отпаднала още с въвеждането на борда. Истината е, както е написал основателят на българския валутен ръб Стив Ханке (който е съперник на приемането на еврото) в книгата си „ Валутният ръб и финансовата стабилизация “, че „ типичният валутен ръб няма никаква дейна роля при установяване на паричната база.

Фиксираният обменен курс във връзка с аварийна валута и условието валутният ръб да поддържа 100% задгранични запаси го защищават от увеличение или понижаване на паричната база по свое убеждение. Следователно, в системата на валутен ръб паричното предложение се дефинира напълно от пазарни сили. За разлика от това, типичната централна банка може по свое убеждение да усилва или понижава паричната база. “

Накратко: страните, които имат типичен централни банки с влизането в еврозоната губят опцията да организират лична парична политика, а тези, които преди влизането са във валутен ръб – няма какво да изгубят с приемането на еврото, защото още с въвеждането на борда са се разделили със независимата парична политика.