Иван Николов: Квадратурата на шопската салата
В последните дни от формалното броене на популацията 2022 в Сърбия, в навечерието на Деня на националните будители, на 137 години от Сръбско-българската война, на 102 години от окупацията на Западните български околности и в навечерието на изборите за така наречен „ Национален съвет на българското малцинство ”, Сръбската държавна телевизия в в най-гледаното телевизионно време, още веднъж ни сервира оня остарял великосръбски бълвоч от истини, полуистини и откровени неистини с една единствена цел – да се прокара алена разграничителна линия сред шопите и българите!? И мимоходом да се откри най-малко едно малко сръбско малцинство, па въпреки и на пазара в Илиянци.
Тия сръбски мераци изключително се изостриха по времето на Милошевич през 90-те години на предишния век и не престават и до през днешния ден. И въпреки че в историческата просвета те нямат съображение, сръбските „ учени ” цитират самите себе си и не престават да укрепват вярата на подрастващите генерации, че сърбите живеят надълбоко в българската територия.
Защо ли тая квази-научна доктрина на Витомир Живкович и Драган Колев, толкоз доста припомня на теорията на Милош Милойевич, Стоян Новакович и други които при започване на предишния век сътвориха македонците като нещо настрана от българите? И още, за какво линията на разделяне на шопите от българите върви тъкмо по линията на сръбските териториални искания към българските територии на Парижката мирна конференция от 1919 година?
Иван Николов
Впрочем, сърбошопската доктрина не е от през вчерашния ден. Десетки сръбски учени са се опитвали да я създават за потребностите на великосръбската националистическата идеология в края на XIX и началото на ХХ век. Още Христо Ботев я е жигосал в своите публикации. Днешните сръбски учени цитират „ авторитетните ” сръбски учени като Цвиич, Белич, Милойевич, Новакович и по този начин порочният кръг се завъртя до наши дни и си пробива път към бъдещето.
Само че заиграването с тази доктрина е извънредно безгрижно и рисково. Именно тъй като създателите й се пробват да припознаят шопите като свои, без да познават същинската им същина – тази на най-твърдите и упорити българи, които са претърпяли епохи под непознато иго, само че не са отстъпили нищо от своята етно-национална същина.
Крал Милан 1885 година потегля на поход за избавление и присъединяване на „ сръбските шопи ” към Сърбия, само че се оказва, че неприятно си е направил сметките. „ Шопите ” на Сливница напълно не дочакват сърбите като братя освободители.
Впрочем, за какво Коста Печанац е избивал „ сръбските шопи ” в Босилеградско 1917 година? Нима по тази причина, че ги е считал за сърби и братя по жанр и кръв?
„ Желязната шопска ” (Първа Софийска дивизия) по време на Първата международна война дава най-резултатните си сражения точно против сърби, руснаци и румънци. Тяхната луда храброст, тяхното схващане за достолепие, дълг и чест са пословични и потвърдени по бойните полета за Освобождението и обединяването на българските земи.
Другите доводи за „ близостта ” на „ шопският език ” със сръбския, в действителност са и най-големият контрааргумент – единствено българите и техните диалекти (шопски, македонски и пр.) имат изчерпателен (без падежи) език. Това ни отличава от всички балкански (синтетични) езици и никой не може да ни накара да използваме падежи. Българите от Враня, Ниш, Пирот и Зайчар и след век и половина не можаха да усвоят сръбските падежи. Просто тъй като развиването на езиците през историята постоянно е вървяло от синтетични към аналитични езици, а не назад. В старите „ шопски ” църкви към момента се среща една писмен знак за която в сръбския език няма глас и те съвсем не могат да го изговорят. Както не могат да се оправят и с неравноделните тактове в българската музика и танците.
Да не приказваме за другите „ съществени ” учредения на сръбските учени от вида на „ шопската салата ” която си е напълно ново откритие от времето на социализма.
Българските учени и политици към момента гледат с пренебрежение и подигравка на тая доктрина. Само че подценяването на сръбските емисари и актуалната алчност по сръбските плескавици и сръбска чалга може да ни изиграе неприятен номер. Особено в тия комплицирани интернационалните условия когато международните играчи още веднъж демонстрират имперски упоритости за ново преразпределяне на света. И по тази причина би трябвало да си отваряме очите на четири. /БГНЕС
------------------
Иван Николов, ръководител на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Анализът е възложен на БГНЕС.
Тия сръбски мераци изключително се изостриха по времето на Милошевич през 90-те години на предишния век и не престават и до през днешния ден. И въпреки че в историческата просвета те нямат съображение, сръбските „ учени ” цитират самите себе си и не престават да укрепват вярата на подрастващите генерации, че сърбите живеят надълбоко в българската територия.
Защо ли тая квази-научна доктрина на Витомир Живкович и Драган Колев, толкоз доста припомня на теорията на Милош Милойевич, Стоян Новакович и други които при започване на предишния век сътвориха македонците като нещо настрана от българите? И още, за какво линията на разделяне на шопите от българите върви тъкмо по линията на сръбските териториални искания към българските територии на Парижката мирна конференция от 1919 година?
Иван Николов
Впрочем, сърбошопската доктрина не е от през вчерашния ден. Десетки сръбски учени са се опитвали да я създават за потребностите на великосръбската националистическата идеология в края на XIX и началото на ХХ век. Още Христо Ботев я е жигосал в своите публикации. Днешните сръбски учени цитират „ авторитетните ” сръбски учени като Цвиич, Белич, Милойевич, Новакович и по този начин порочният кръг се завъртя до наши дни и си пробива път към бъдещето.
Само че заиграването с тази доктрина е извънредно безгрижно и рисково. Именно тъй като създателите й се пробват да припознаят шопите като свои, без да познават същинската им същина – тази на най-твърдите и упорити българи, които са претърпяли епохи под непознато иго, само че не са отстъпили нищо от своята етно-национална същина.
Крал Милан 1885 година потегля на поход за избавление и присъединяване на „ сръбските шопи ” към Сърбия, само че се оказва, че неприятно си е направил сметките. „ Шопите ” на Сливница напълно не дочакват сърбите като братя освободители.
Впрочем, за какво Коста Печанац е избивал „ сръбските шопи ” в Босилеградско 1917 година? Нима по тази причина, че ги е считал за сърби и братя по жанр и кръв?
„ Желязната шопска ” (Първа Софийска дивизия) по време на Първата международна война дава най-резултатните си сражения точно против сърби, руснаци и румънци. Тяхната луда храброст, тяхното схващане за достолепие, дълг и чест са пословични и потвърдени по бойните полета за Освобождението и обединяването на българските земи.
Другите доводи за „ близостта ” на „ шопският език ” със сръбския, в действителност са и най-големият контрааргумент – единствено българите и техните диалекти (шопски, македонски и пр.) имат изчерпателен (без падежи) език. Това ни отличава от всички балкански (синтетични) езици и никой не може да ни накара да използваме падежи. Българите от Враня, Ниш, Пирот и Зайчар и след век и половина не можаха да усвоят сръбските падежи. Просто тъй като развиването на езиците през историята постоянно е вървяло от синтетични към аналитични езици, а не назад. В старите „ шопски ” църкви към момента се среща една писмен знак за която в сръбския език няма глас и те съвсем не могат да го изговорят. Както не могат да се оправят и с неравноделните тактове в българската музика и танците.
Да не приказваме за другите „ съществени ” учредения на сръбските учени от вида на „ шопската салата ” която си е напълно ново откритие от времето на социализма.
Българските учени и политици към момента гледат с пренебрежение и подигравка на тая доктрина. Само че подценяването на сръбските емисари и актуалната алчност по сръбските плескавици и сръбска чалга може да ни изиграе неприятен номер. Особено в тия комплицирани интернационалните условия когато международните играчи още веднъж демонстрират имперски упоритости за ново преразпределяне на света. И по тази причина би трябвало да си отваряме очите на четири. /БГНЕС
------------------
Иван Николов, ръководител на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Анализът е възложен на БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ