Политическата криза продължава
В интервала 16-21 септември 2022 година Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ) организира национално представително изследване на предварителните електорални настройки за парламентарните избори на 2 октомври 2022 година. Интервюирани директно „ лице в лице “ в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). Максималният поверителен период е ± 3,2%. При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.
Данните от изследването слагат повече въпроси, в сравнение с отговори за възможния сполучлив мандат на идващото Народно заседание. Засега прогнозата за електоралния резултат, обсъждан като ранглиста на евентуалните парламентарно показани обединения, наподобява несигурна поради записаните близки стойности за някои от партиите и обединенията. Напълно е допустимо в изборния ден да настъпят промени в подредбата на парламентарните групи, само че е извънредно едва евентуално да се получи безапелационен отговор на най-важния въпрос – допустимо ли е да се образува задоволително устойчиво и стабилно болшинство, което да разреши съставянето на постоянно държавно управление? Към този миг отговорът по-скоро е негативен.
ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ
Получените данни са доказателство за предстояща ниска изборна интензивност, даже по-ниска спрямо записаната през ноември предходната година. Това ще се случи, в случай че оставащите до края на предизборната акция дни не произведат някакво огромно и непредвидено събитие.
Очакваната ниска изборна интензивност е породена от разнообразни фактори, които обаче работят по едно и също време като цялост.
На първо място се откроява умората. През предходната година гласоподавателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, само че в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не създадоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са уверени, че и този път ще се случи същото или сходно нещо, възлиза на 46,3 на 100. Заради това от ден на ден гласоподаватели заявяват желание да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато възможностите за лъчение на стабилно болшинство и постоянно държавно управление ще наподобяват по-добри.
На второ място следва да се подчертаят другите по дълбочина и посока публични страхове, които вършат изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване поради инфлацията, битови неволи през зимата поради дефицита на енергоносители, загуба на работни места поради икономическата рецесия, боязън за здравето поради нова пандемична вълна.
На трето място се подрежда факторът „ недостиг на нови лица и обединения “. На идните избори като претенденти „ за славата “ се явяват същите играчи, които по друго време и на разнообразни учредения през предходната година бяха подценени или отхвърлени от гласоподавателите.
На четвърто място играе роля опасението от растящата интернационална неустойчивост, която във всеки миг може да ангажира България директно във военния спор, вилнеещ близо до нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна акция оставя усещане, че българският диалог не е политически, а геополитически и, че значимите решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху изявленията в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и обществените мрежи разкрива, че думи като „ Русия “, „ Украйна “, „ Америка (САЩ) “ и „ Европа (Европейски съюз) “ са употребявани сред 8 и 10 пъти повече, в сравнение с „ България “.
На пето място е редно да се подсети, че през ноември предходната година, когато бе маркиран връх по ниска изборна интензивност, с изключение на парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласоподаваха единствено за президент. Сега няма да ги има.
Накратко, гласоподавателите чакат да им се уточни вероятност не за неразбираемото и нестабилно бъдеще, а за връщане към познатото им минало – без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната акция не се чуват сходни послания, а в това, че те не звучат безапелационно, тъй като се употребяват повече за замяна на взаимни обвинявания и оправдания сред политическите обединения, вместо за диалог с гласоподавателите.
Всичко това предпоставя по-ниска изборна интензивност спрямо ноември предходната година, когато интензивността бе към 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се чака интензивността да надвиши 2,5 млн. души, само че може да спадне и до по-ниски равнища. Същевременно вотът отвън сраната ще увеличи своята тежест при разпределението на резултата, защото се чака да се резервира почти на същото номинално равнище.
ЕЛЕКТОРАЛНИТЕ НАГЛАСИ
Трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна обстановка и в непосредствена непосредственост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласоподават или да не гласоподават в последния миг. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, освен това преди всичко в интерес на избрани обединения (през юли – за Има Такъв Народ, през ноември – за „ Продължаваме промяната “). Това и в двата случая докара до изненадващо преподреждане на парламентарно показаните политически сили, разминаващо се значително с предварителните прогнози.
Сега делът на колебаещи се гласоподаватели е значително по-нисък (около 6%) и упованието е този дял да се разпредели почти съразмерно на данните от количествения декларативен избор.
Под линията на 4-процентовия предел личат имената на още две обединения, които притеглят евентуална поддръжка над или към 1%: „ Изправи се България “ (1,8%) и Вътрешна македонска революционна организация (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде показана в идващото Народно заседание на практика клони към нулева.
Същевременно прави усещане, че двама от евентуалните участници в идващия парламент („ ИТН “ и „ Български напредък “) са в „ рискова непосредственост “ до изискуемия се от закона предел за влизане в Народното събрание, поради което данните за тези две обединения на този стадий не би трябвало да се преглеждат като надеждна основа за по-категорични прогнози.
Възможно ли е разбъркване в класацията на бъдещите парламентарно показани политически сили поради изненади в оставащите дни до края на прадизборната акция или в самия избирателен ден? Разбира се, че е допустимо. Тук би трябвало да се вземат поради още няколко неща, които личат от данните.
Прието е да се счита, че при ниска изборна интензивност интригата за електоралния резултат се трансформира в борба на „ твърдите “ партийни ядра. Времевата отдалеченост сред предходните и актуалните парламентарни избори обаче е относително къса, поради което от най-голямо значение е до каква степен участниците в предизборната конкуренция ще съумеят да активизират предходните си гласоподаватели.
* Няма данни за мобилизацията на някогашните гласоподаватели на „ Български напредък “, защото тази групировка за първи път взе участие в парламентарни избори.
Прави усещане, че три от обединенията (ДПС, „ Възраждане “ и обединението „ ГЕРБ-СДС “) реализират относително висока степен на готовност на предходните си гласоподаватели, като една от тях („ Възраждане “) съвсем удвоява електоралния си капацитет посредством привличането на нови гласове. Сравнително сполучливо с привличането на нови гласове се показва още една групировка („ Демократична България “), само че в това време не съумява да задържи в задоволителна степен предходните си гласоподаватели. Големият „ губещ “ е „ Продължаваме промяната “, от която са отдръпнали поддръжката си близо 40 на 100 от нейните някогашни гласоподаватели, а не се оправя относително сполучливо и с привличането на нови гласове. В цифрата на „ губещите гласове “ следва да се упоменат и „ Българска социалистическа партия за България “ и „ ИТН “, които обаче се радват на относително добра готовност на сегашните си твърди ядра.
Публичните диспути към въпроса за машинното гласоподаване и самодейностите за връщането на остарялата система на изборност оформиха всеобщото разбиране, че този метод на избор фаворизира едни партии и ощетява други.
Данните свидетелстват, че всеобщите предубеждения към машинното гласоподаване до известна степен са основателни. Пропагандното подстрекателство обаче, че проблемите тук имат ясно обрисуван възрастов профил е изцяло погрешно. Групите, които изпитват усложнения или се дистанцират от машинното гласоподаване са разпределени в пропорции, близки до общото систематизиране на демографския състав на пълнолетното население. Безспорни водачи по безпроблемно гласоподаване посредством машини са гласоподавателите на Демократична България и Има Такъв Народ, а в най-голяма степен от този метод на избор са застрашени Движение за права и свободи, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Български Възход “.
През предходната година ниската и спадаща изборна интензивност най-често бе обяснявана със боязън от пандемичната конюнктура и разграничаването от машинното гласоподаване. Данните в този момент не удостоверяват съществуването на сходни страхове или терзания. Както коментирахме нагоре, аргументите за ниската изборна интензивност са най-вече от обществено и политическо естество.
Потенциалните участници в идващия парламент може да се групират на два типа: обединения с капацитет за възходяща поддръжка и обединения със спадаща електорална поддръжка. Към първата група се отнасят „ Възраждане “, „ Демократична България “ и ГЕРБ-СДС, а към втората – „ Продължаваме промяната “ и „ Българска социалистическа партия за България “. При останалите партии не се следят ясно изразени придвижвания в едната или другата посока.
Доколко в оставащите до края на предизборната акция дни тези трендове ще се запазят, усилват или отслабват следва да научим, само че в някои от случаите могат да изиграят решаваща роля за изборния резултат.
Откъде могат да дойдат изненадите?
Коалицията „ ГЕРБ-СДС “ оглавява устойчиво класацията и е извънредно едва евентуално да бъде изместена от първото място. Партията на Борисов реализира относително висока степен на готовност, а дистанцията сред нея и идващите я политически обединения е склонна към повишаване. Освен това близо половината от интервюираните (47,7%), без значение за кого ще гласоподават, чакат точно „ ГЕРБ-СДС “ да завоюва изборите. Това в допълнение окуражава обичайния конформистки избор в интерес на въображаемия победител.
За сметка на това разногласието за второто, третото и четвъртото място в класацията е допустимо да остане открит до последния миг. Не е високо евентуално „ Продължаваме промяната “ да отстъпи второто място или на Движение за права и свободи, или на „ Възраждане “, само че не е и невероятно поради низходящия тренд на поддръжка за групировката на Петков. От друга страна, гласоподавателите на „ Възраждане “ и изключително на Движение за права и свободи имат избрани проблеми с машинното гласоподаване.
Интрига има и за петото и шестото място. Ако равнищата на поддръжка за „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Демократична България “ продължат да се сближават, може да се получи изненадващо преподреждане на крайния резултат.
Ще бъде открит до последния миг отговорът на въпроса дали Има Такъв Народ и „ Български напредък “ ще бъдат показани в идващия парламент, като възможностите за това на партията на Трифонов са по-високи, в сравнение с групировката на Янев поради по-високия дял на колебаещи се гласоподаватели на „ Български напредък “ и относително по-неустойчивото и неравномерно районно систематизиране на поддръжката за тази групировка.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ
Дали идващото Народно заседание ще се сформира от 6, 7 или 8 политически фракции не е от голяма важност за отговора на най-важния въпрос – допустимо ли е образуването на устойчиво и стабилно парламентарно болшинство и съставянето на постоянно държавно управление? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно показани политически сили болшинство този път ще имат така наречен „ партии на статуквото “ (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс „ Възраждане “, а е напълно ясно, че коалиция сред тези три обединения е невъзможна, а с тях – нежелана. По-точно е да назовем това болшинство „ блокиращо “, защото няма да разреши на така наречен „ партии на смяната “ (ПП, Българска социалистическа партия и ДБ) да реализират обавената си цел – най-малко 121 депутатски мандата, даже и да причислят към своята възможна коалиция и останалите две политически сили (ИТН и „ Български напредък “), в случай че те съумеят да прекрачат парламентарния предел.
Една от партиите („ Възраждане “) твърдо декларира, че няма да се коалира с никого, тъй че тази партия не взе участие в нито един от разновидностите за възможни бъдещи управнически обединения. В същото време от страна и на ГЕРБ, и на Движение за права и свободи заявките са, че те биха се коалирали с „ партиите на смяната “, само че отсреща си не получават окуражаващи сигнали за това.
Какви са останалите разновидности? Да допуснем, че до изборния ден настъпят основни промени в класацията, които да оставят трите представени обединения (ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане “) в малцинство, а болшинството се образува от останалите три, четири или пет политически сили. В този случай от значително значение ще бъде дали така наречен „ партии на смяната (ПП, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Демократична България “) ще имат независимо болшинство или ще би трябвало да притеглят поддръжката на Има Такъв Народ и „ Български напредък “ или на една от тях. Тук обаче има проблем. „ Партиите на смяната “ авансово декларират, че Има Такъв Народ е нежелателен сътрудник за тях. Никой не знае какво мисли по въпроса Стефан Янев („ Български напредък “), а и не е ясно какво другите мислят за него.
Накратко – възможностите за развръзка на политическата рецесия не наподобяват обещаващи. Единствена опция остава „ необятна коалиция “ сред партиите на „ смяната “ и на „ статуквото “ или на части от тях, само че това не проличава, че може да се случи, в случай че за ориентир ни служат предизборните послания.
Анализът е въз основа на данни от национално представително изследване, извършено от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), в интервала 16-21 септември 2022 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.
Бел.ред.
Убеден съм, че в случай че влязат в Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ ще се борят за президентска република по този начин сърцато и безрезервно, както в предходните три Народното събрание се бориха за мажоритарна изборна система.
Данните от изследването слагат повече въпроси, в сравнение с отговори за възможния сполучлив мандат на идващото Народно заседание. Засега прогнозата за електоралния резултат, обсъждан като ранглиста на евентуалните парламентарно показани обединения, наподобява несигурна поради записаните близки стойности за някои от партиите и обединенията. Напълно е допустимо в изборния ден да настъпят промени в подредбата на парламентарните групи, само че е извънредно едва евентуално да се получи безапелационен отговор на най-важния въпрос – допустимо ли е да се образува задоволително устойчиво и стабилно болшинство, което да разреши съставянето на постоянно държавно управление? Към този миг отговорът по-скоро е негативен.
ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ
Получените данни са доказателство за предстояща ниска изборна интензивност, даже по-ниска спрямо записаната през ноември предходната година. Това ще се случи, в случай че оставащите до края на предизборната акция дни не произведат някакво огромно и непредвидено събитие.
Очакваната ниска изборна интензивност е породена от разнообразни фактори, които обаче работят по едно и също време като цялост.
На първо място се откроява умората. През предходната година гласоподавателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, само че в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не създадоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са уверени, че и този път ще се случи същото или сходно нещо, възлиза на 46,3 на 100. Заради това от ден на ден гласоподаватели заявяват желание да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато възможностите за лъчение на стабилно болшинство и постоянно държавно управление ще наподобяват по-добри.
На второ място следва да се подчертаят другите по дълбочина и посока публични страхове, които вършат изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване поради инфлацията, битови неволи през зимата поради дефицита на енергоносители, загуба на работни места поради икономическата рецесия, боязън за здравето поради нова пандемична вълна.
На трето място се подрежда факторът „ недостиг на нови лица и обединения “. На идните избори като претенденти „ за славата “ се явяват същите играчи, които по друго време и на разнообразни учредения през предходната година бяха подценени или отхвърлени от гласоподавателите.
На четвърто място играе роля опасението от растящата интернационална неустойчивост, която във всеки миг може да ангажира България директно във военния спор, вилнеещ близо до нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна акция оставя усещане, че българският диалог не е политически, а геополитически и, че значимите решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху изявленията в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и обществените мрежи разкрива, че думи като „ Русия “, „ Украйна “, „ Америка (САЩ) “ и „ Европа (Европейски съюз) “ са употребявани сред 8 и 10 пъти повече, в сравнение с „ България “.
На пето място е редно да се подсети, че през ноември предходната година, когато бе маркиран връх по ниска изборна интензивност, с изключение на парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласоподаваха единствено за президент. Сега няма да ги има.
Накратко, гласоподавателите чакат да им се уточни вероятност не за неразбираемото и нестабилно бъдеще, а за връщане към познатото им минало – без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната акция не се чуват сходни послания, а в това, че те не звучат безапелационно, тъй като се употребяват повече за замяна на взаимни обвинявания и оправдания сред политическите обединения, вместо за диалог с гласоподавателите.
Всичко това предпоставя по-ниска изборна интензивност спрямо ноември предходната година, когато интензивността бе към 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се чака интензивността да надвиши 2,5 млн. души, само че може да спадне и до по-ниски равнища. Същевременно вотът отвън сраната ще увеличи своята тежест при разпределението на резултата, защото се чака да се резервира почти на същото номинално равнище.
ЕЛЕКТОРАЛНИТЕ НАГЛАСИ
Трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна обстановка и в непосредствена непосредственост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласоподават или да не гласоподават в последния миг. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, освен това преди всичко в интерес на избрани обединения (през юли – за Има Такъв Народ, през ноември – за „ Продължаваме промяната “). Това и в двата случая докара до изненадващо преподреждане на парламентарно показаните политически сили, разминаващо се значително с предварителните прогнози.
Сега делът на колебаещи се гласоподаватели е значително по-нисък (около 6%) и упованието е този дял да се разпредели почти съразмерно на данните от количествения декларативен избор.
Под линията на 4-процентовия предел личат имената на още две обединения, които притеглят евентуална поддръжка над или към 1%: „ Изправи се България “ (1,8%) и Вътрешна македонска революционна организация (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде показана в идващото Народно заседание на практика клони към нулева.
Същевременно прави усещане, че двама от евентуалните участници в идващия парламент („ ИТН “ и „ Български напредък “) са в „ рискова непосредственост “ до изискуемия се от закона предел за влизане в Народното събрание, поради което данните за тези две обединения на този стадий не би трябвало да се преглеждат като надеждна основа за по-категорични прогнози.
Възможно ли е разбъркване в класацията на бъдещите парламентарно показани политически сили поради изненади в оставащите дни до края на прадизборната акция или в самия избирателен ден? Разбира се, че е допустимо. Тук би трябвало да се вземат поради още няколко неща, които личат от данните.
Прието е да се счита, че при ниска изборна интензивност интригата за електоралния резултат се трансформира в борба на „ твърдите “ партийни ядра. Времевата отдалеченост сред предходните и актуалните парламентарни избори обаче е относително къса, поради което от най-голямо значение е до каква степен участниците в предизборната конкуренция ще съумеят да активизират предходните си гласоподаватели.
* Няма данни за мобилизацията на някогашните гласоподаватели на „ Български напредък “, защото тази групировка за първи път взе участие в парламентарни избори.
Прави усещане, че три от обединенията (ДПС, „ Възраждане “ и обединението „ ГЕРБ-СДС “) реализират относително висока степен на готовност на предходните си гласоподаватели, като една от тях („ Възраждане “) съвсем удвоява електоралния си капацитет посредством привличането на нови гласове. Сравнително сполучливо с привличането на нови гласове се показва още една групировка („ Демократична България “), само че в това време не съумява да задържи в задоволителна степен предходните си гласоподаватели. Големият „ губещ “ е „ Продължаваме промяната “, от която са отдръпнали поддръжката си близо 40 на 100 от нейните някогашни гласоподаватели, а не се оправя относително сполучливо и с привличането на нови гласове. В цифрата на „ губещите гласове “ следва да се упоменат и „ Българска социалистическа партия за България “ и „ ИТН “, които обаче се радват на относително добра готовност на сегашните си твърди ядра.
Публичните диспути към въпроса за машинното гласоподаване и самодейностите за връщането на остарялата система на изборност оформиха всеобщото разбиране, че този метод на избор фаворизира едни партии и ощетява други.
Данните свидетелстват, че всеобщите предубеждения към машинното гласоподаване до известна степен са основателни. Пропагандното подстрекателство обаче, че проблемите тук имат ясно обрисуван възрастов профил е изцяло погрешно. Групите, които изпитват усложнения или се дистанцират от машинното гласоподаване са разпределени в пропорции, близки до общото систематизиране на демографския състав на пълнолетното население. Безспорни водачи по безпроблемно гласоподаване посредством машини са гласоподавателите на Демократична България и Има Такъв Народ, а в най-голяма степен от този метод на избор са застрашени Движение за права и свободи, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Български Възход “.
През предходната година ниската и спадаща изборна интензивност най-често бе обяснявана със боязън от пандемичната конюнктура и разграничаването от машинното гласоподаване. Данните в този момент не удостоверяват съществуването на сходни страхове или терзания. Както коментирахме нагоре, аргументите за ниската изборна интензивност са най-вече от обществено и политическо естество.
Потенциалните участници в идващия парламент може да се групират на два типа: обединения с капацитет за възходяща поддръжка и обединения със спадаща електорална поддръжка. Към първата група се отнасят „ Възраждане “, „ Демократична България “ и ГЕРБ-СДС, а към втората – „ Продължаваме промяната “ и „ Българска социалистическа партия за България “. При останалите партии не се следят ясно изразени придвижвания в едната или другата посока.
Доколко в оставащите до края на предизборната акция дни тези трендове ще се запазят, усилват или отслабват следва да научим, само че в някои от случаите могат да изиграят решаваща роля за изборния резултат.
Откъде могат да дойдат изненадите?
Коалицията „ ГЕРБ-СДС “ оглавява устойчиво класацията и е извънредно едва евентуално да бъде изместена от първото място. Партията на Борисов реализира относително висока степен на готовност, а дистанцията сред нея и идващите я политически обединения е склонна към повишаване. Освен това близо половината от интервюираните (47,7%), без значение за кого ще гласоподават, чакат точно „ ГЕРБ-СДС “ да завоюва изборите. Това в допълнение окуражава обичайния конформистки избор в интерес на въображаемия победител.
За сметка на това разногласието за второто, третото и четвъртото място в класацията е допустимо да остане открит до последния миг. Не е високо евентуално „ Продължаваме промяната “ да отстъпи второто място или на Движение за права и свободи, или на „ Възраждане “, само че не е и невероятно поради низходящия тренд на поддръжка за групировката на Петков. От друга страна, гласоподавателите на „ Възраждане “ и изключително на Движение за права и свободи имат избрани проблеми с машинното гласоподаване.
Интрига има и за петото и шестото място. Ако равнищата на поддръжка за „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Демократична България “ продължат да се сближават, може да се получи изненадващо преподреждане на крайния резултат.
Ще бъде открит до последния миг отговорът на въпроса дали Има Такъв Народ и „ Български напредък “ ще бъдат показани в идващия парламент, като възможностите за това на партията на Трифонов са по-високи, в сравнение с групировката на Янев поради по-високия дял на колебаещи се гласоподаватели на „ Български напредък “ и относително по-неустойчивото и неравномерно районно систематизиране на поддръжката за тази групировка.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ
Дали идващото Народно заседание ще се сформира от 6, 7 или 8 политически фракции не е от голяма важност за отговора на най-важния въпрос – допустимо ли е образуването на устойчиво и стабилно парламентарно болшинство и съставянето на постоянно държавно управление? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно показани политически сили болшинство този път ще имат така наречен „ партии на статуквото “ (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс „ Възраждане “, а е напълно ясно, че коалиция сред тези три обединения е невъзможна, а с тях – нежелана. По-точно е да назовем това болшинство „ блокиращо “, защото няма да разреши на така наречен „ партии на смяната “ (ПП, Българска социалистическа партия и ДБ) да реализират обавената си цел – най-малко 121 депутатски мандата, даже и да причислят към своята възможна коалиция и останалите две политически сили (ИТН и „ Български напредък “), в случай че те съумеят да прекрачат парламентарния предел.
Една от партиите („ Възраждане “) твърдо декларира, че няма да се коалира с никого, тъй че тази партия не взе участие в нито един от разновидностите за възможни бъдещи управнически обединения. В същото време от страна и на ГЕРБ, и на Движение за права и свободи заявките са, че те биха се коалирали с „ партиите на смяната “, само че отсреща си не получават окуражаващи сигнали за това.
Какви са останалите разновидности? Да допуснем, че до изборния ден настъпят основни промени в класацията, които да оставят трите представени обединения (ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане “) в малцинство, а болшинството се образува от останалите три, четири или пет политически сили. В този случай от значително значение ще бъде дали така наречен „ партии на смяната (ПП, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Демократична България “) ще имат независимо болшинство или ще би трябвало да притеглят поддръжката на Има Такъв Народ и „ Български напредък “ или на една от тях. Тук обаче има проблем. „ Партиите на смяната “ авансово декларират, че Има Такъв Народ е нежелателен сътрудник за тях. Никой не знае какво мисли по въпроса Стефан Янев („ Български напредък “), а и не е ясно какво другите мислят за него.
Накратко – възможностите за развръзка на политическата рецесия не наподобяват обещаващи. Единствена опция остава „ необятна коалиция “ сред партиите на „ смяната “ и на „ статуквото “ или на части от тях, само че това не проличава, че може да се случи, в случай че за ориентир ни служат предизборните послания.
Анализът е въз основа на данни от национално представително изследване, извършено от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), в интервала 16-21 септември 2022 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.
Бел.ред.
Убеден съм, че в случай че влязат в Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ ще се борят за президентска република по този начин сърцато и безрезервно, както в предходните три Народното събрание се бориха за мажоритарна изборна система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ