Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено!
В периферията на Вселената имало едно магазинче.
На него нямало табелка – в миналото тя била отнесена от вихър, а новият притежател решил да не закачва нова, тъй като всеки локален гражданин знаел, че в магазина се продават стремежи.
Асортиментът на магазина бил голям.
Тук можело да се купи на процедура всичко: големи яхти, жилища, брак, пост „ Вицепрезидент на корпорация “, пари, деца, обичана работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт и доста, доста други.
Единственото нещо, което не се продавало били живота и гибелта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.
Всеки, който бил влизал в магазина като първа стъпка желал да разбере каква е цената на неговото предпочитание.
Цените били разнообразни.
Например, обичаната работа коствала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, подготвеност ти независимо да планираш и структурираш своя живот, религия в личните сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където би трябвало.
Властта коствала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално пояснение на всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя би трябвало да бъде задоволително висока), да си разрешаваш да казваш „ Аз “, заявявайки себе си, без значение от утвърждението или неодобрението на близките.
Някои цени се оказали странни – брак било допустимо да получиш съвсем без пари, обаче щастливия живот коствал доста скъпо: лична отговорност за личното благополучие, умеене да получаваш наслаждение от живота, да знаеш своите стремежи, да се откажеш от устрема да съответстваш на близките, умеене да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш благополучен, да осъзнаеш личната си полезност и значителност, да се откажеш от бонусите на „ жертвата “, да поемеш риска, че ще се разделиш с някои другари и познати.
Не всеки, който идвал в магазина, бил подготвен да купи своето предпочитание незабавно. Някои, виждайки цената, незабавно се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от кое място могат да намерят още средства.
Някой започвал да се оплаква от прекомерно високите цени, молел да му създадат понижение или се интересувал по кое време ще има ликвидация.
А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си предпочитание, опаковано в красива шумоляща хартия.
Другите купувачи гледали щастливците със злоба, клюкарствайки, че притежателят на магазина е техен прочут и че са получили желанието си просто по този начин, без каквито и да е старания.
Често предложили на притежателя да понижи цените, с цел да усили броя на купувачите. Но той постоянно отказвал, защото от това биха потърпевши качествата на желанията.
Когато го попитали не се ли опасява, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намерят смелчаци, които са подготвени да рискуват и да трансформират своя живот, ще се откажат от нормалния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, с цел да заплатят за осъществяването на своите стремежи.
А на вратите на магазина към този момент от 100 години имало надпис:
„ Ако твоето предпочитание не се извършва, значи то още не е платено! “
източник: DianaDeleva.com
