Просвещението
В наши дни вселената надали може да се назова разбираема или даже неповторима. Фундаменталната физика през днешния ден се намира в сериозна рецесия поради двете известни концепции, които разделят учените на два фронта – поддръжниците на „ мултивселената “ и тези на „ грозната галактика “.
Как работи Вселената?
Привържениците на Мултивселена пазят съществуването на безчет други вселени, някои от които имат изцяло друга физика и броя на пространствените измерения в тези вселени може да бъдат безчет копия. „ Мултивселената може да е най- рисковата концепция във физиката “, споделя южноафриканският космолог Джордж Елис.
От най- ранните дни на науката до откриването на най- дребното евентуално съвпадане е довело до нуждата да се обяснят и да се потърсят скритите аргументи и претекстове за тези съвпадения. Съвременните образци включват следното – законите на физиката наподобява са точно настроени, с цел да разрешат на интелигентните същества да открият тези закони.
С появяването на мултивселената всичко се трансформирало. Колкото и необикновено да е съвпадението, в милиардите вселени, които съставляват мултивселената, съвпадението наподобява благоприятства появяването на комплицираните структури, като живот и схващане, които ни разрешават да съществуваме преди всичко. Но това „ антропно размишление “ от своя страна допуска, че не можем да предвидим нищо. Няма явни правила за физиците от ЦЕРН да търсят нови частици, тъй като няма главен закон, който да се откри зад инцидентните свойства на Вселената.
Друг проблем, е така наречен “грозна галактика “. Според физика -теоретик Сабина Хосенфелдер, актуалната физика е озадачена от привличането си към „ красивото “, което води до появяването на математически елегантни, спекулативни мечти без връзка с опитите. Физиците са „ изгубени в математиката “, споделя тя. Това, което физиците назовават „ хубост “, са структури и симетрии, само че в случай че към този момент не можем да разчитаме на такива концепции, разликата сред разбирането и елементарното пригаждане на пробните данни ще се размие.
Двата казуса са добре обосновани.
„ Защо законите на природата не се интересуват от това, което считаме за красиво? “ Справедливо пита Хосенфелдер. Разбира се, природата би могла да бъде комплицирана, объркваща и неразбираема – в случай че беше класическа. Но природата не е такава. Природата е квантово-механична и макар че класическата физика е просвета за нашето всекидневие, в която обектите са отделими един от различен, квантовата механика е друга. Състоянието на колата ви не е обвързвано с цвета на роклята на жена ви. Но в квантовата механика всички неща са причинно свързани между тях, което Айнщайн назовава „ злокобното деяние на дистанцията “. Такива корелации построяват структурата.
Квантовата физика обаче е просвета за нуклеарните детонации, смарт телефоните и конфликтите на частици, която е известна със своите странности, като котката на Шрьодингер, която е спряна сред живота и гибелта. В квантовата механика другите действителности могат да се припокриват, като талази на повърхността на езеро. Частицата може да бъде на половина тук и на половина там. Това се назовава суперпозиция и точно това води до появяването на интерференционния модел.
Първоначално създадена, с цел да опише микроскопичния свят, квантовата механика демонстрира през последните години, че управлява все по -големи обекти, стига те да са задоволително изолирани от околната среда. Но по някаква причина всекидневието ни по някакъв метод е предпазено от прекалено много квантови странности. Никой в никакъв случай не е виждал полумъртва котка и всякога, когато измерите позицията на парченце, получавате избран резултат.
Директната интерпретация допуска, че всички вероятни разновидности са осъществени, въпреки и в разнообразни, само че паралелни действителности на „ клоновете на Еверет “ – кръстени на Хю Еверет, който за първи път пази тази позиция, известна като интерпретацията на квантовата механика в многото светове. „ Многото светове “ на Еверет в действителност съставляват единствено един образец за мултивселената.
Като прибягваме до квантовата механика, с цел да оправдаем хубостта на физиката, ние като че ли жертваме уникалността на Вселената. Това умозаключение обаче е единствено на повърхността. Това, което нормално се подценява в такава картина, е, че мултивселената на Еверет не е фундаментална. Това е единствено видимо или „ зараждащо “, както се показва философът Дейвид Уолъс от Университета на Южна Калифорния.
За да разберете този миг, би трябвало да разберете правилото, който стои в основата както на квантовите измервания, по този начин и на „ страховитото деяние на разстояние “. Ключът към двата феномена е концепцията за „ усложнение “, която била посочена през 1935 година от Айнщайн, Борис Подолски и Натаниел Розен. В квантовата механика системата от два заплетени завъртания с нулева сума може да се състои от суперпозиция от двойки завъртания с противоположни направления на въртене с безспорна неустановеност в посоките на въртене на обособени завъртания. Заплитането е натурален метод за съчетание на части в едно цяло. Отделни свойства на съставните елементи престават да съществуват в интерес на мощно обвързаната обща система.
Винаги, когато квантовата система се мери или свързва със заобикалящата я среда, заплитането играе значима роля – квантовата система, наблюдаващият и останалата част от Вселената са преплетени. От позиция на локален наблюдаващ, информацията се разпръсква в незнайна среда и стартира процесът на „ декохерентност “. Декохеренцията е сътрудник на класическата физика. Тя разказва загубата на квантовите свойства, когато квантовата система взаимодейства със своята среда. Декохеренцията работи като цип сред паралелните действителности на квантовата физика. От позиция на наблюдаващия, Вселената се “разделя ” на обособени клонове на Еверет. Наблюдателят следи жива котка или мъртва котка, само че нищо друго сред тях. За него светът наподобява типичен, макар че от световна позиция той към момента е квантовомеханичен. Всъщност от тази позиция цялата галактика е квантов обект.
Квантов монизъм
Тук ние се основаваме на най -интересната идея за „ квантов монизъм “, която е препоръчана от философа Джонатан Шафър. Шафър обмисля въпроса от какво е направена Вселената. Според квантовия монизъм фундаменталният пласт на действителността не се състои от частици или струни, а от самата Вселена, разбирана не като сумата от съставните ѝ неща, а по -скоро като едно объркано квантово положение.
Подобни мисли били изразени в предишното, да вземем за пример, от физика и мъдрец Карл Фридрих декор Вайцакер. Приемането на квантовата механика съществено предсказва неповторимата, единна квантова действителност в основата на мултивселената. Еднородността и дребните съмнения в температурата на галактическия микровълнов декор, които демонстрират, че следената галактика може да бъде проследена до едно квантово положение, нормално е обвързвано с квантовото поле на първичната инфлация, която поддържа тази позиция.
Освен това този извод се разгръща и върху други концепции за мултивселената. Тъй като заплитането е универсално, то не се лимитира до нашия галактически балон. Каквато и да е мултивселената, в случай че прегърнете квантовия монизъм, всичко ще бъде част от едно цяло. Винаги ще има по- фундаментален пласт действителност, който стои в основата на множеството галактика в мултивселената, и този пласт ще бъде неповторим.
Квантовият монизъм, и тълкуването на Еверет в многото светове са предсказания на квантовата механика. Това, което е от позиция на локалния наблюдаващ ще наподобява като „ многото светове “, в реалност, които съставляват една единствена неповторима галактика от световна позиция (например създание, което може да види цялата галактика отвън).
С други думи, многото светове са квантовия монизъм през очите на наблюдаващия с лимитирана информация за Вселената. Всъщност първичната мотивация на Еверет била да създаде квантово изложение на цялата галактика във връзка с „ универсалната вълнова функционалност “. Погледнете го като през заоблачен прозорец. Природата е разграничена на доста части, само че това е единствено деформиране на вероятността.
Монизмът и множеството светове могат да бъдат избегнати, само че единствено в случай че някой промени формализма на квантовата механика – нормално това опонира на специфичната доктрина на относителността на Айнщайн – или някой показва квантовата механика не като доктрина за науката, а като за знание за човешките хрумвания.
В сегашната си форма квантовият монизъм би трябвало да се преглежда като основно разбиране в актуалната физика. Той изяснява за какво „ хубостта “, възприемана под формата на конструкция, корелация и симетричност сред външно самостоятелните сфери на природата, не е килнат естетическия блян, а разследване на разделянето на природата от едно квантово положение. В допълнение, квантовият монизъм също отстранява нуждата от множествена галактика, защото предсказва корелациите, които са осъществени освен в една родена галактика, а във всеки обособен клон на мултивселената.
И най-после, квантовият монизъм може да реши рецесията с експертно-фундаменталната физика, която разчита на все по- огромни конфликти за проучване на все по- дребни съставки на природата. Защото най -малките съставни елементи няма да бъдат главният пласт на действителността. Изучаването на основите на квантовата механика, новите области на квантовата доктрина на полето или най -големите структури в космологията може да бъде също толкоз възнаграждаващо.
Всичко това значи, че не би трябвало да стопираме да търсим. В последна сметка това предпочитание не може да ни бъде отнето, тъй като някъде има неповторима, разбираема и фундаментална друга действителност.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
