Бъдни вечер! Какво не бива да правим
В националните вярвания дните от Бъдни вечер до Йордановден са свързани с едни от най-големите страхове – демоните. Това е интервалът на мръсните дни, в които новият Бог се е родил, само че не е кръстен. Небето и земята са сливат като измежду хората излизат демоните.
-->
Първото и главно вярване е да не се замръква. Всеки, който по мрачно остане на открито, рискува да бъде похитен от караконджул, вампир, върколак.
Ето за какво се поставя една скилидка чесън в джоба, с цел да гони злите духове. Не бива да се излиза на открито без нея.
На 24 декември не се пере и чисти, не се шие.
На Бъдни вечер след нареждането на празничната софра, стопанинът би трябвало да възпламени тъкмо избран дънер в огнището, който се назовава бъдник. Оставя се да тлее през цялата нощ. Дървото може да бъде буково, крушово или дъбово. Преди да се постави в огъня, в него се издълбава дупка, която се цялостни със зехтин, алено вино и тамян, запечатва се с пчелен восък.Този бит води началото си от античните славянски племена, населявали в миналото земите ни. Те са считали, че когато се роди дете, мъжът запалвал осветеното дърво, като по този метод прогонвал злите духове, орисници и вещери.
Питката за празника не би трябвало да се меси от неомъжено момиче, тъй като в случай че то подписа брак през новата година, ще изнесе изобилието от вкъщи на родителите си. Парче от същата питка се поставя под възглавницата й. Който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.
Преди години хората са нареждали трапезата си на земята върху плява, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. На нея би трябвало да има 7, 9 или 11 постни гозби. Хубаво е да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или фасул, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошав, варен боб, сарми, туршии, вино.
Празничните поверия са директно обвързани с трапезата на Бъдни вечер. На масата наложително се поставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкоз ще са парцелите на фамилията.
На празничната софра би трябвало да има и орехи и всеки си избира един. Ако ядките на ореха са хубави и вкусни, притежателят им ще е здрав през новата година. Ако са изгнили – чакат го компликации. Празничната пита се разчупва на високо, с цел да пораснат високо житните класове.
На Бъдни вечер никой не би трябвало да става от масата. В противоположен случай житото ще се разпилее, кокошките ще спрат да мътят, а фамилията ще се разедини. Ако въпреки всичко се наложи, единствено най-възрастният има право да стане, само че и той би трябвало да върви наведен, с цел да се превиват житните класове.
В навечерието на Коледа, стопанката на къщата би трябвало да излъже злия господ Коледо с постна погача, забъркана без мляко и яйца, която би трябвало да има кръгла форма и да бъде завита като кравай. Ако член от фамилията е направил някакъв огромен грях през годината, питата се намазва с малко мед, по този начин се желае амнистия от злопаметния господ.
-->
Първото и главно вярване е да не се замръква. Всеки, който по мрачно остане на открито, рискува да бъде похитен от караконджул, вампир, върколак.
Ето за какво се поставя една скилидка чесън в джоба, с цел да гони злите духове. Не бива да се излиза на открито без нея.
На 24 декември не се пере и чисти, не се шие.
На Бъдни вечер след нареждането на празничната софра, стопанинът би трябвало да възпламени тъкмо избран дънер в огнището, който се назовава бъдник. Оставя се да тлее през цялата нощ. Дървото може да бъде буково, крушово или дъбово. Преди да се постави в огъня, в него се издълбава дупка, която се цялостни със зехтин, алено вино и тамян, запечатва се с пчелен восък.Този бит води началото си от античните славянски племена, населявали в миналото земите ни. Те са считали, че когато се роди дете, мъжът запалвал осветеното дърво, като по този метод прогонвал злите духове, орисници и вещери.
Питката за празника не би трябвало да се меси от неомъжено момиче, тъй като в случай че то подписа брак през новата година, ще изнесе изобилието от вкъщи на родителите си. Парче от същата питка се поставя под възглавницата й. Който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.
Преди години хората са нареждали трапезата си на земята върху плява, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. На нея би трябвало да има 7, 9 или 11 постни гозби. Хубаво е да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или фасул, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошав, варен боб, сарми, туршии, вино.
Празничните поверия са директно обвързани с трапезата на Бъдни вечер. На масата наложително се поставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкоз ще са парцелите на фамилията.
На празничната софра би трябвало да има и орехи и всеки си избира един. Ако ядките на ореха са хубави и вкусни, притежателят им ще е здрав през новата година. Ако са изгнили – чакат го компликации. Празничната пита се разчупва на високо, с цел да пораснат високо житните класове.
На Бъдни вечер никой не би трябвало да става от масата. В противоположен случай житото ще се разпилее, кокошките ще спрат да мътят, а фамилията ще се разедини. Ако въпреки всичко се наложи, единствено най-възрастният има право да стане, само че и той би трябвало да върви наведен, с цел да се превиват житните класове.
В навечерието на Коледа, стопанката на къщата би трябвало да излъже злия господ Коледо с постна погача, забъркана без мляко и яйца, която би трябвало да има кръгла форма и да бъде завита като кравай. Ако член от фамилията е направил някакъв огромен грях през годината, питата се намазва с малко мед, по този начин се желае амнистия от злопаметния господ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ